Ревност

[Дъждът върху лицето]

Няма такива филми. Ако имаш чувства към някой, най-логичното нещо е да го ревнуваш. Ако не изпитваш никаква ревност, значи просто и не чувстваш нищо. Всяко нещо обаче трябва да е с мярка де. Не може единият да е шизофреник и да се отнася с другия като с комунсит на разпит.

Съгласна!

[FloWersOfEviL]

Когато един човек не ревнува партньора си, това в повечето случаи означава, че за него това е нещо нормално, следователно той очаква същото и спрямо него.

Сам го каза - в повечето случаи. И аз това казвам - в много редки ситуации, но има такива хора. Не знам, може би са си до някаква степен самодостатъчни и затова не ревнуват - това не знам, но не е защото не чувстват нищо към другия...

[Catherine]

С Лорд Носферату съм съгласна. Иначе какво бих могла да кажа по темата... Аз по природа не съм ревнива. Бившият ми приятел явно се дразнеше от това и реши да ме направи такава, пък и не беше толкова трудно, като живееше на 500 километра. Направи едно леко залитане, което и до днес съм сигурна, че не беше нищо, ама нищичко сериозно. Но успя да го направи да изглежда така, а пък аз нали бях малка и глупава, поддадох се на чувствата, позволих си това да ме нарани и станах звяр с него. Ама буквално звяр. Той сам си го изпроси, пък и продължи да ми разказва коя как му била налитала, как му се била натискала и т.н. и нали се сещате като аз съм тук, а той - там, и като знам, че вече веднъж е залитнал, какво ми е било. Повече така и не му се доверих съвсем. Мислех си, че съм станала ревнива по природа, но явно не е така, защото в сегашната ми връзка не присъства този момент. Някой беше споменал, че щом има любов, трябва да има и ревност, че иначе изглеждало все едно на другия не му пука... Но зависи. Примерно не ми стои естествено, след като познавам приятеля си от 7-8 години и сме си били пред очите толкова много време и се знаем що за хора сме, понеже години наред сме си наблюдавали поведението от съвсем друга, не-любовна гледна точка, аз тепърва за спорта да почна да го разпитвам защо му звъни еди-коя си, или какво е това момиче, дето го е поздравило на улицата, или да им изброява поименно всички хора на купона, на който е бил. Не върви някак, не мога да си го представя, не ми идва отвътре, понеже знам, че може да му се има пълно доверие. АКО нещо стане, тогава ще му мисля, но засега не виждам повод да се впрягам за нищо. Естествено, правила съм разни дребни коментарчета, тип "Ти да не си хареса някоя колежка на Х", но всичко е било в кръга на шегата или поне не е било нещо сериозно казано.

[Бeтон]

Ако имаш чувства към някой, най-логичното нещо е да го ревнуваш. Ако не изпитваш никаква ревност, значи просто и не чувстваш нищо.

Ммммм май не е точно така.
Лично за себе си не мога да коментирам, ама все пак живи случки:
Ревност, не знам си какво...
Ама извиняяяяй... т'ва проверки по джиесемо след 22:30 през половин час и след 00:00 през 15 минути... На сержанти от районното ако ще се правим... да си подадеме документите. В един момент най-логичното е да се тресне телефону и на другия ден - каквото стане, я обхвата се скапАл, я паднАла батерията.

По моему това въобще да ти кажа не е от изпитване на чувства, а само да се правим на загрижени. "Сержантът" няма да прави проверки, ако си зададе въпроса "Защо се налага да ги прави". Ама какво се учудвам... в същото време кой знае какви ги кръшка, ама ако другия ги прави - много боли.


Така че ревност, изневери са толкова относителни неща...

[ники]

Нямах предвид проверяване на телефона през 30мин. Това е шизофренично. Какво и подобните нему действия.

[sientelo]

...... недоизказаните думи водят до напрежение във връзката и лош край. Мога да го кажа от личен опит...

Ако търсите доказателства за любов, ревността едва ли е най-доброто.

Отлична констатация
От личен опит мога да кажа за себе си, че не понасям неразумната ревност. Когато някой започне да ме ревнува до голяма степен извън допустимите за мен граници, започвам да се чувствам като някаква вещ и не мога да оценя т.нар. ужким силно внимание към мен, изразено в ревонстта, просто мразя да ме обсебват, понеже съм голяма индивидуалистка. Слава богу засега успях да постигна няккаъв консенсус по този въпрос с приятеля ми и до някаква степен го превъзпитах понякога прекалената загриженост никак не е здравословна за една връзка и може да се изроди в нещо откачено. Освен това ревността преди всичко е липса на доверие, ако няма доверие, няма връзка, човек трябва да може да сподели всичко с половинката си, дори и греховете си ако щете !
И в заключение ще кажа ,че съм съгласна, че ревността под формата на по-силно изразена загриженост и опазване на своето в умерени количества си е съвсем нормална и в това няма нищо лошо !

[gogigagagagigo]

6 думи : ревност е различно от прекалена заргиженост

[ники]

6 думи : ревност е различно от прекалена заргиженост

5 думи: Гоги, това го казахме вече.

[kristina_fan]

съгласна с петерди и ники

[gogigagagagigo]

съгласен просто отговрях на горното мнение

[sientelo]

Прави сте, обаче границата между ревността и прекалената загриженост е много тънка според мен. Поне в такъв аспект когато започнат да ти държат сметка за всичко, особено къде ще ходиш , с кого ще ходиш, защо ще ходиш и тем подобни В тези случаи двете понятия просто се припокриват и размиват като съдържание едно в друго.

[Бeтон]

Поне в такъв аспект когато започнат да ти държат сметка за всичко, особено къде ще ходиш , с кого ще ходиш, защо ще ходиш и тем подобни

За мен това са мохамедански постъпки. И повечето като правят така, се мислят за мъжаги. Нищо мъжко не виждам в подобни действия. А се срамим от турския кенеф! Много си е била точна композицията.

Една ми разказа страшна случка, абсолютно нагледна, която е натоварена с дълбок смисъл. Схемата е широкоразпространената - алтав мъж (ревнивко, любител на проверките), любовник - можещ, способен и тн.
В един момент на любовникът му прикипяло, че някакво тяхно мероприятие се провалило. Мъжът й в един момент му скимнало да й се обади - "ела тука", предложил й нещо тъпо, а тя нямало как да отхвърли, защото не била спастрила лъжа по-рано, че няма да е на разположение. Казала така и така, любовникът - "добре", ама това добре, не било като друг път.
По една "случайност" (в действителност не) ебачът отишъл именно там и към мъжа й:
- Пич, много те уважавам!
- Познаваме ли се? - попитал мъжа
- Не, но искам да ти направя подарък.
И го коронясал с коледни рога

За продължението на случката всеки се сеща. Авантюристът си отрязал квитанциите вовеки, за "мъжагата" такъв акт удря страшно по достойнството на такива и веднага късат.

Аз си мисля, че само такива с ограничено мислене могат да получат рога. Широкоскроен човек не може. Дори и в действителност да получи, би задал въпроса "защо" първо на себе си и ако не открие отговора, тогава на другия. Така си мисля.
Другото нещо е, че да подариш рогата на Рудолф или извършиш нещо подобно е всъщност "Я не сакам мене да ми е добре, я сакам Вуте да му е зле." Какво се печели с такъв акт? 2-ма неприятели, които си ги направил и помежду им такива.

[Prudence]

Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.
Александър Дюма - син

[Търговецът на кристал]

Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.
Александър Дюма - син

Не го бях чувала, но ако Дюма не бе го подписал, щях да си го присвоя моментално. Но, всъщност, защо ли се учудвам - само човек, който не изпитва патологична ревност, би могъл да обича така силно жена като Маргьорит. Едно изречение - толкова.

Той има една друга мисъл, която много ми допада, ама не е за тая тема - макар да може да се обвърже и с нея, предполагам.

[Prudence]

Сподели.