Ама не, сериозно, аз само си представям следната ситуация:
Той: Какъв е тоя номер в телефона ти, дето няма име към него и не го знам?
Аз: Нали телефонът ти трябваше, за да се обадиш на някого?
Той: Остави това, чий е тоя номер?
Аз: На (де да знам, примернооо) на една колежка, от която взех лекции по (нещо си).
Той: Не е вярно, лъжеш ме, изневеряваш ми (тук събирам в няколко думи цялата тирада)
Аз: Пффф, че ти защо си мислиш, че бих ти изневерила само с човек, чийто номер не е записан в комбинация с име в телефона ми? Така и така телефонът е у теб, я виж - Антон, Байчев, Боби (не че имам идея кой е тоз), Брайън, Дани, Хрис, четиримата Ивановци, Камен... Защо имената ти се виждат безопасни? И без това не ги познаваш всички - а и да ги познаваше! Можеш ли да си сигурен, че не спя с най-добрия ти приятел, примерно? Не? Тогава прав ти път - и без това сам решаваш дали да ми вярваш, или не - и ти явно си решил.
Светле, не ти казвам да правиш каквото и да е - сещам се за форума на бг-мамма, дето имаше някаква тема, в която мацките съветваха авторката да напусне мъжа си и аз бях крайно изумена с колко лека ръка дават подобни съвети!
Аааабе, да са живи и здрави всички. *универсален поздрав*
