Аз.......хмммммм реване.....запоследно....странно спомням си няколко случая, за които си е струвало малко или много:
2-ри клас - имах апандесит и трябваше да вляза в болница за трети път същата година
3-ти клас - прочетох "Чичо Томовата колиба" и накрая се разплаках
4-ти/5-ти клас - цепнах си канчето и при вида на кръвта си загубих разсъдъка
7-ми клас - хвана ме яд за едната точка на олимпиадата по химия и тъй като нямаше нищо наблизо, което да ударя, седнах в една градинка в младост и ревнах.
Иначе като малък при всяко нараняване съм си надувал гайдата, както си е обичайно.
Иначе наскоро - не си спомням. Някак отвикнах. Само ми се насълзяват очите.....но това е при много емоционални случаи.....каквито....отдавна не съм имал
Оооооооо, амиииии дааааааааа, сетих се и за един случай в седми клас: ревах пред нашите, за да им направя мили очички <бях строшил прозореца на директорския кабинет докато ритахме и за да покажа на нашите колко много се разкайвам за делата си ревнах! Ама с пълно гърло! Сякаш са ми отрязали крайник! Нашите останаха много учудени и чак им стана виновно! Ефектът беше поразяващ.......от малък съм си гад, ей!>
и не щат да ми казват, проклетниците.