Модератори: FloWersOfEviL, Мила, Търговецът на кристал
Пак зависи. Да, в началото е малко трудно да повярваш, че всичко между вас е приключило и се надяваш. Но рано или късно приемаш фактите, а това не пречи на чувствата ти към този човек. Щом си обичал някого толкова силно, дори с времето чувствата да отслабнат, за теб винаги тя/той ще е специален човек. И когато я/го видиш, няма да изпитваш болка, а удоволствие. Не, че човекът е щастлив с другиго (трудно ми е да повярвам, че това може да е приятна мисъл, както казват някои), а че си го видял. Прегърнал си го, поприказвали сте си, посмяли сте се заедно. Щом си приел раздялата, не очакваш повече. И остават само приятни чувства от подобна среща или от мислите за този човек. Затова и аз се радвам, като се видя с бившата си приятелка. Освен когато е в присъствието на настоящата, защото ми е малко сконфузеноbubbly_water написа:просто, когато някой те напусне, а ти все още имаш чувства към него, това постоянно самонапомняне за него ти носи надежда, която е безсмислена и само още повече те наранява.
И аз съм такаДъждът върху лицето написа:Според вас доколко е възможно такова нещо?
Аз съм оптимист и предполагам, че е възможно, въпреки че личния ми опит клони към обратното.
Колкото и добре се държа, просто нещата отиват към по-зле...
По принцип има едно интересно правило, а опита ми се вписва в него напълно - Ако сте били приятели, преди да се увлечете един по друг и ако след края на връзката се даде достатъчно време всеки да преживее раздялата, има доста добър шанс за приятелство 
)
) 
