Голямото четене

[Александър]

Гласувах за "Тютюн" без дори да се замислям още на първия етап, и сега на втория пак за "Тютюн". Макар че и "Осъдени души" ще е добре. Димов победител ме урежда идеално.
Но всички знаем, че ще спечели "Под игото", поради причини, умело написани от един читател в официалния им форум (цитирам):

"Представям си какво мисли всеки, който гласува за "Под игото": Под Игото е най-българският роман и аз като истински българин ще гласувам за "Под Игото", защото съм роден в България и съм истински патриот. Може да не съм я чел, но съм длъжен като българин да гласувам за нея. Всеки българин е длъжен да гласува за нея!"

Като сме сбъркани, то е отвсякъде.

[Бавария]

Граф Монте Кристо Александър Дюма - единствената от 12те, която не съм чела.

Леле, просто ти ме учудваш и то много.
Вярно, аз съм чел 2-3 книги, но интересното е, че те са световни класики и така в редките ни разговори съм установявал, че точно тях не си ги чела.
Май се допълваме, аз съм прочел трите най-велики книги на света... ти останалите.

[Amellie]

Аз пак се включвам със закъснение, за да допълня какво мисля за някои от книгите, които съм чела, а Мила е пропуснала да ги оцени в анализа си на класацията.

23. "Ана Каренина" -- Според мен най-добрият роман на Толстой. Естествено, никой вече не пише по такъв начин, но за времето си има изключително интересен психологизъм.

24. "Приключенията на храбрия войник Швейк" -- На корицата на моето копие от тази книга пише "добрия" вместо "храбрия", но както и да е. Хашек е страхотен. Това ще кажа, въпреки че не звучи литературно. Няма такъв пародийно-ироничен похват просто.

29. "Името на розата" -- Въпреки полемиките относно литературния талант на Умберто Еко аз намирам този роман за много добър.Неговата идейна многопластовост в съчетание с увлекателната нарация го правят едновременно лесен за четене и труден за интерпретиране. Както казва брат Уилям от Баскервил „Книгите не се пишат, за да им вярваме, а за да разсъждаваме по тях”

34. "Полет над кукувиче гнездо" -- За мен това е "болна" книга. Но и много актуална, защото все пак целият свят е лудница, в която всички ние живеем.

56. "Парфюмът" -- Още един "болен" постмодернист -- Зюскинд. Страхотен колаж -- множество интертекстуални препратки, много материал за Виенския доктор...

60. "Трима души в една лодка" -- Ей, значи! Пак са пропуснали кучето, а то ми е любимият герой. Обожавам Джером К. Джером и стила му. Трябваше да включат и "Празни мисли на един празен човек"...но не би.

65. "Нощем с белите коне" -- Сега да разровя с пръст раната и да кажа, че според мен този роман е много по-добър от българските представители на челни позиции. Просто не е достатъчно четен, а и не се учи в училище...

66. "Богат,беден" -- Спомням си, че когато с една колежка коментирахме класацията, нейната първа реакция при вида на това заглавие беше :" Ох, пак сапунен сериал!" Явно още има хора, които помнят филма и как са въздишали по Ник Нолти...Друга причина за присъствието на този роман тук не откривам.

70 . "Приказка без край" -- Поредната приказка за възрастни. Аз обаче я четох, когато бях 10-11годишна и изобщо, ама изобщо не я харесах. Затова и не я прочетох пак, когато пораснах, та да я преосмисля като "Алиса" и "Мечо Пух".

83. "Аз, Клавдий" -- Робърт Грейвз има много точно чувство за баланс между история/ митология и литературна фикция, което се усеща и в "Златното руно". Но покрай екранизацията на романа, по-скоро бих го пратила при репликата за "Богат,беден"...

[Мила]

Граф Монте Кристо Александър Дюма - единствената от 12те, която не съм чела.

Леле, просто ти ме учудваш и то много.
Вярно, аз съм чел 2-3 книги, но интересното е, че те са световни класики и така в редките ни разговори съм установявал, че точно тях не си ги чела.
Май се допълваме, аз съм прочел трите най-велики книги на света... ти останалите.

So many books, so little time, казва Дан Симънс. Класиката не е моят тип литература просто. А специално Граф Монте Кристо не ми понесе изобщо след свръхдозата Дюма с "Тримата мускетари" и всичките им продължения

[skitnik]

Странни отсъствия на автори и романи в тази кратка представителна библиотечка. Необяснимо за мен е отсъствието на двама балкански нобелови лауреати за литература - Иво Андрич и Орхан Памук. На фона на натрапчивото присъствие на Хари Потър ми липсва фентъзито на Урсула Ле Гуин. А когато отсъстват Хемингуей и Уилям Голдинг, а Дан Браун се е намърдал с два романа в стотицата разбирам, че времето изтласква напред......

[Мила]

Без да звуча хейтърски, литературната стойност на Памук за мен е близо до тази на Хари Потър. Колкото за Иво Андрич... Българи да гласуват за сърби? Не и в тази вселена.

[TimShel_Girl]

Искрено се надявам да не вземе да победи "най-българският роман" "Под игото"... Аман вече. По принуда го четох 5 пъти и винаги се чудех как може толкова повърхностна и слаба книга да бъде така превъзнасяна... Все пак, това е за предпочитане пред бозата "Властелинът на пръстените" - направо е излагация, че такава комерсиална глупост е преди толкова по-смислени книги. И все пак, ако трябва да "избера българското" от финалистите, избирам "Железният светилник"... Въпреки, че ми се струва безсмислено иначе невероятната тетралогия да бъде разделяна по тоя начин. Ако пък трябва да съм честна, от посочените, за мен №1 е "На изток от рая"

[Joker]

Май нещата оттичат към Време разделно...

[rueva]

аз само не разбрах всеки ден ли можем да гласуваме за книга? без ограничения ли е?

[theDarkSite]

Искрено се надявам да не вземе да победи "най-българският роман" "Под игото"... Аман вече. По принуда го четох 5 пъти и винаги се чудех как може толкова повърхностна и слаба книга да бъде така превъзнасяна...

абсолютно подкрепям, този роман не е нищо особено като проза, даже е много слабо написан (не че упреквам автора, Иван Вазов е много силен писател, уви, в други форми на литературата), може да има историческа стойност за България, но това не го прави в качествена литературно погледнато книга

Аз за жалост не съм чел нито Време Разделно, нито Светилника, но все пак мисля, че един от двата е най-достойният за първо място (Железният Светилник съм го почвал само, но покрай даскало малко ми се отчете >.< Скоро се надявам да поправя този пропуск ^^)

П.П. аз лично бих гласувал за Малкият Принц, ако не си бях и малко патриот Все пак по-предпочитам на първо място да бъде българска книга, че все пак и ние не сме за пренебрегване в литературата, но просто сред тези десет книги няма нито една любима моя българска книга (не че съм очаквал де), затова гласувам за Принца ^^

[Търговецът на кристал]

Аз гласувах за "Време разделно". Битката беше между "Железния светилник", "Майстора и Маргарита" и "Време разделно", но в момента, в който изобщо се замислих сериозно, установих, че всъщност няма чуденки. "Време разделно" е - поне от дванайсетте книги-финалисти.

Като бях малка (малка, малка... ранен пубертет), я прочетох само заради факта, че "имало там някаква Елица". След това си заобичах името още повече, признавам. Когато бях в 12-ти клас, Антон Дончев ни награждава на един конкурс и като разбра, че се казвам Елица, ме гледа, гледа, и очите му се насълзиха. Дори и само заради тая любов, която видях в очите му към нещото, което е написал - щото той мен тогава ме видя за пръв и последен път, не ме познаваше, не виждаше мен, а Елица - бих гласувала за книгата.

Тъй че, да, стискам палци за "Време разделно", макар да имам много други обичани заглавия на местата между 12 и 100.

[theDarkSite]

...

Просто има история обичта ти към книгата, което е красиво и вълшебно Така че да, няма какво да се замисляш ^^

[Бавария]

Благодарим Ви, че гласувахте в кампанията „Голямото четене”!

Вашият избор е:

„На изток от Рая” от Джон Стайнбек

[silver_wings]

Супер тъп финал.Поредната проява на криворазбран патриотизъм.Сред 12-те има в пъти по-добри не-български книги.Абе,много се разочаровах.

[Александър]

Чшшт, от Витоша по-високо нема! Първите 4 най-добри книги в света са български.
Ама след избора и на Мис България, наистина всеки народ си заслужава победителите.