Айде да не съм офтопик, не че някой следи де...
Както винаги казваш
Както винаги казваш, аз те разбирам
и до теб идвам първи при беди.
Намирам те в безпорядък, намирам,
и утешавам твоите болки, нали?
Не ми трябва дори награда,
просто не искам да страдаш.
Както винаги казваш, ме бива
да печеля доверие и похвално
имам чувството за това, че има
в някого нещо доста специално.
И така трябва да бъда,
за да няма кой да ме съди.
Както винаги казваш, съм верен.
Обичам да се разчита на мен,
понякога товара е трудно намерен,
но винаги искам да бъде наред.
Затова и помагам и нося,
дали в това е въпроса?
Както винаги казваш, съм странен
и изглежда не бих се поправил.
Ако трябва да бъда за теб засрамен,
добре - дори да не ми се нрави.
Защото за мене си по-важна,
а ти можеше ли за мен да го кажеш?
Твърде надценявано
Ако някога ми се прииска да се върна,
ще помисля добре за всичко станало.
Защото понякога, когато се обърна,
може би нищо в мен не е забравено.
Проблеми, които толкова обичам,
да идват и да се забиват в мен,
сега не са станали по-различни,
но и аз, самият не съм подобрен.
Колко би струвало да не ми пука,
колко би ми трябвало да оцелявам?
Ако някога нещо ме върне тука,
ще ме спре ли то да продължавам?
Не, не искам просто да повярвам,
моите вътрешни критерии са крайни.
Истините, понякога са неверни,
дори когато за мен са тайни.
И за какво с вас се борим всъщност?
За какво минават покрай нас годините?
Защото може би критериите са същите,
но щастието е твърде надценявано, ще видите...
Както те никога не са
Аз не мога никога да се отбранявам,
моите желания винаги срещат стена.
Истината, която сам си забранявам,
лъжата е част от моя вечен монолог.
Обяснявам, че щом да не бягам позволявам
да си дам шанс, каза този психолог.
Аз вече мразя да те виждам, скъпа -
ти ми носиш само мъка и късмет лош.
И щом се махам и се скривам тука,
може би това, което чувствам е страх.
Дали и ти за мен пак ще си глуха,
и избирателно ще чуваш само тях.
А те дали ще ми го отново позволят -
да те намирам и да те правя моя?
Дали сълзите ти ще поискат да спрат
и ще ми дадеш нов живот и време.
И всички те не ще ме отрекат,
защото не се причинявани от мене.
И в крайна сметка, ти ще си отидеш,
ще повярваш във всички лъжи тука.
Не знам дали ще си позволиш да видиш,
какво може да се случи след това.
Защото, колкото и да не ти се иска,
аз те обичах, както те никога не са.
