За по-малко от час срещнах бившия си (който продължава да се държи доста невъзпитано, но поне ми подаде ръка - така или иначе, той губи и, предполагам, го е осъзнал) и сестрата на бившия ми бъдещ мъж (както и да звучи това) - и, не знам дали е за тази тема, или за другата, но изведнъж си дадох сметка за причините за поведението й. И всичко си дойде на мястото, ясно като бял ден. Понякога някои травми и проблеми сближават хората толкова силно, че ги отблъскват един от друг - като магнити, обърнати с един и същ полюс към другия (магнит). Опасно за самия теб е да имаш край себе си човек, споделящ загубата ти - първо, близостта не дава шанс на болката дори да опита да заглъхне и, второ, налага се да делиш спомените си с този друг човек. А в такива моменти неизбежно ставаш егоист.
Стана ми тъжно, но ми и олекна в някаква степен.
Дано не ви звучи депресарски, неслучайно е тъкмо в тази тема. Зарадвах й се, което е само и единствено положителен знак - явно, независимо от желанието ми, животът е продължил и аз съм в него. Доброволно.
Колко е хубаво да е Коледа... О! И още нещо - излязох с мисълта за Рембранд - върнах се с Дега.
Уви, любимите ми негови картини ги няма... но нищо. Подаръкът е чуден!
толкова е сладко 
Че дори пътувах и с готин влаааак.. 
