И искам "Таргет". И искам "Бохем". И искам бадемово кремче (или кремче "Ден и нощ" - без смокиня, но със сметана) в "Малибу". И искам печено сирене с мед и орехи в "Севтополис" (или както там се казваше онова кръчме). И "Снежанка" без орехи в "Стария капитан". И "Ricchi e Poveri" в онова бяло заведение, чието име така и не запомних...
И си искам бодиарта, колкото и зверски да болеше тогава!
И искам Бургас.
Обаче това е за темата, дето всички много искаме много неща, но накрая се озоваваме в дъждовната и сива София - и няма лято, море, ром с кола и The Andrews Sisters и ментов сироп посреднощ (щото адреналинът не дава да си помислиш за сън), "Лагавулин" и билярд (Киро, не се смей, тогава наистина можех да играя
).Иха. Егати депресарщините - просто реагирам като кучето на Павлов, когато се спомене Бургас. В Бургас е хубаво.
Feed Me!
Аз и без това също отпадам от списъка.
