Търговецът на кристал написа:Batbayan написа:Не можеш да претендираш че си добър актьор и да говориш несвързани неща на сцената, да се кълчотиш във всякакви пози и въобще да нямаш изграден образ ами само някакво високопарно рецитиране на безсмислени думи претендиращи да съдържат тайната на битието
Можеш, можеш, повярвай ми. Ама да не зачекваме крайно болни теми, че пак ще стигнем до Театър София, Сфумато и производните на тях театърчета и театърченца, които, видите ли, правят истинското, високото изкуство. Ми аз пък повече от 1.68 така и не пораснах, тъй че ще си гледам "нормалния" театър. Разбира се, отиваме към това що е нормален театър и дали, примерно, Йонеско и Бекет са "нормални" автори - длъжка тема, особено за този ранен час. Но да, разбирам какво искаш да кажеш.
Аз по същия начин изтърпях един американски "Одисей" в рамките на "Панаир на куклите" тая година и тъкмо се чудех дали отговорът наистина е 42 или има нещо крайно сбъркано по трасето, попаднах на "Малки трагедии" (умишлено, признавам, но то клин клин избива). Пък и, благодарение на онзи спектакъл, сега "Одисей" го разказвам като анекдот и не изпитвам особено отвращение.
А Чехов... не е лесен, само това ще ти кажа. И винаги има
И още, така че не мисли, че това е пределът. Емоциите са важни.
Хм, да ти кажа мен особено драматургията като изкувство , развитие и тем подобни неща свързани със смисъла на писателското изкувство много-много не ме интересува.
Интересуват ме превъплъщенията и образите, които изграждат произведенията.Фабулата ме интересува дотолкова, доколкото да мога да си пресъздам образа вярно, да мога да се запозная с множеството предлагаеми обстоятелства - както във външния за героите свят, така и в техния вътрешен.От там нататък прекалено философското замислане над фабули, общи смисли на произведения и тем подобни вече минава към режисьорите и литературните критици.И не възприемам актьорството като изкувство извън пресъздаването на живи, реални образи, а когато образ липсва (та дори и бил той пресилен или фантастичен - но възможен , реален) то това по скоро от актьорство се превръща в сборно изкувство (performing но не и acting) на модерен рецитал, модерен балет, пантомима отчасти и др. подобни неща.
Ако един класически многоспектров актьор трябва да играе в модернистично представление на него няма да му е никакъв проблем да се справи заради тренинга си в рецитирането, танците, пантомимата, сценичната реч и вс. други неща, които влизат в английския термин "performance".НО ако един човек претендира, че занимавайки се само с абсурдните за мен (и любими на някои
) модернистични видове театър е истински актьор, то тогава
теста е много лесен - ако може да застане на сцена и да изиграе много силен момент на чиста неподправена човешка емоция + характер в момент на усамотение - примерно докато образът чете писмото , в което го уведомяват за смъртта на единствения му останал близък човек и в играта и реакциите да вкара не само въздишки и сълзи, но да пречупи преживяването и през характера на героя , а не само ей така да играе общо и ако след взичко това публиката дотолкова се впечатли все едно това не е актьор, а човек живеещ в театъра и случайно попаднал на сцената в този напълно реален момент от живота си и ако тази сцена се играе от същия актьор по същия начин всеки път, когато играе в тази постановка - Ето това за мен е актьор.Ето по този начин (което всъщност е до голяма степен и школата на Станиславски, която признавам си направо обожавам) се постига актьорското изкувство във висшата му степен, а другото са просто изпълнителски умения , но не висша форма на актьорско майсторство.Защото по-висшата форма включва отделните си елементи, но взети по отделно тези елементи не могат да пресъздадат цялото.
А иначе определено нямам пристрастие към определен театър в София
или нещо подобно - всъщност случвало ми се е често в един и същи театър да гледам 2 коренно различни представления, направили ми доста противоположни впечатления
.
По тотално модернистични постановки не си падам (смятам ги за пълна загуба на време
), дори и моноспектакли не обичам много, защото са ми малко скучновати като няма повече персонажи, но признавам
, че там поне се разгръща някакъв образ и ако актьора не може да се превъплъщава много реално - то тогава просто няма как да го изиграе.
А относно сложността на големите произведения и възможността да им се направи някакъв по-друг преглед и четене - аха , съгласен съм.Но поне за това представление на 3 Сестри - мога да кажа, че ме впечатли много силно и беше много добре измислено и изиграно като по учебник, че и отгоре.
Хубав традиционен и дълбок театър изпълнен с невероятно актьорско майсторство и присъствие (а само няколко дни преди това гледах по едно нещастно стечение на обстоятелствата една постановка на модернистичен и експериментален театър 
и направо се отвратих.Не можеш да претендираш че си добър актьор и да говориш несвързани неща на сцената, да се кълчотиш във всякакви пози и въобще да нямаш изграден образ ами само някакво високопарно рецитиране на безсмислени думи претендиращи да съдържат тайната на битието - това не е истинското изкувство на пресъздаването на съдбите и характерите на хората според мен. 
