Колко често ходите на църква?

[MidwinterSun]

Зависи от църквата. По принцип не съм... точно атеист. Вярвам (при това абсурдно силно) в Бог, но не почитам църквата като институция.
В някои храмове ми е приятно да влизам. В други избягвам. Някакво вътрешно усещане - самозаблуда или каквото и да е, ама за някои черкви се запъвам, че няма да вляза вътре, и не влизам.
Обожавам храм-паметника Александър Невски. Нямам понятие защо, но там мога да прекарвам неограничено време.

[Търговецът на кристал]

По-скоро в случая става дума за различни предпочитания.

Почти да, ама не съвсем.
Това е последното нещо, което бих нарекла "предпочитание", поради простата причина, че никога не съм имала избор между него и "другото". Не мисля, че хората избират да вярват - по-скоро смятам, че избират да НЕ вярват, защото това съсредоточава повече власт в самите тях, знам ли... Но така пак ще стигнем до самообожествяването, до "В себе си." като култов отговор на въпроса "В какво вярвате?" (то и аз вярвам в себе си, при това - опасно много, но си имам аргументи-бетон, които обаче пак опират до вярата в Бог и в грижата му за мен).

Ето защо, предлагам да се съглася с Мидуинтър, че не всички църкви успяват да те докоснат еднакво силно и да отивам на упражнение. "Моята" църква е храмът, в чийто двор прекарах една наистина огромна част от детството си. Място, където (и в самия Божи дом, и в двора) винаги обичам да се връщам (и където съм водила най-интересните разговори с един свещеник) - старозагорският катедрален храм "Свети Димитър", около който през турското робство се е оформила българската махала в града (мда, живея на минутка от него ), а в метоха е живял Левски - историците да кажат колко - мисля, 2 или 3 години.

[renesanz]

това,че не вярваме в Бог не означава,че се самообожествяваме. аз дълги години съм вярвала,ходила съм на църква (защото така трябва и защото майка ми така ми е казвала,а не защото сама съм изпитвала нужда) в един момент просто реших,че е безполезно,според мен човек или напълно се отдава на религията или просто не вярва. не е нужно да има някаква външна сила,която да те контролира и да те кара да изпитваш страх и угризения. мисля,че ако човек е достатъчно добър и има воля може да води съвсем порядъчен живот и колко от т.нар. християни спазват всяка една от 10-те заповеди? николко. включително и попове,епископи,патриарси. така,че нуждата да вярваш в нещо по-висше според мен означава,че не вярваш достатъчно на себе си...
и разбира се аз уважавам църквата,уважавам религията (не само нашата) и мисля,че помага на хората,които истински вярват.

[Don Horhe]

Докато църквите се разглеждат само и единствено като културни паметници, а постите - като диета за отслабване, нищо няма да е наред. Страх ме е от хора, които не вярват - защото те самите нямат онзи страх, който (би трябвало да) играе ролята на коректив => са неуправляеми.

Типично за християнството. Държат се хората в състояние на постоянен страх от вечни мъки и страдания (позволени от Бог, който иначе много, ама много обича същите тези хора - двете някак не ми се връзват), за да могат да са мирни, кротки и послушни и да не оспорват авторитета на институциите.
Не благодаря, предпочитам да не ме е страх и да живея свободно.

Относно коректива - тук съм съгласен с Пора. Самият човек, самата съвест е коректив. Ако вярваме на написаното в Библията, хората имат вродена способност да разграничават добро от зло (нали, все пак, ябълката от Дървото на познанието прави възможно разграничението между грях и негрях), от което следва, че всеки нормален, не душевноболен, човек се ражда с вече готов коректив.

Друго нещо, с което не съм съгласен. Божествената частица във всеки от нас според мен не ни е дадена, а си е наша по дифолт. Даже и това не е напълно вярно. Бог (не като живо, мислещо същество, а като енергия, потенциал) и човек са едно и също. Всеки човек има Бог в него, а хората като цяло са много частици божественост, обвити (или затворени) в (затвори от) кожа, кости и мисъл. Всичко е едно цяло, една реалност, която субективно се самоизживява.

Пълноценен духовен живот може да има и има без каквито и да било религии, богове, дяволи, догми, попчета и забрани. За това не ходя на църква.

[Дъждът върху лицето]

Аз пък ходя на църква. Не много често признавам, обаче не смятам, че ходенето на църква е от значение за вярата. На мен ми харесва... успокоява ме някак си. Предпочитам нашите църкви пред католическите, защото православните ми се струват някак по-мистични... има и някои неща, които не ми харесват, например оставянето на пари по иконите. Иначе в Италия съм влизала в много църкви, и всеки път оставам с впечатлението, че са по-скоро музеи... влизат хора, снимат, говорят си.. пускат пари, за да видят някоя картина на Караваджо, докато други хора се опитват да се молят.. странно ми е малко.

[ники]

Много, много рядко ходя на църва и тези случаи са, когато някой ме заведе. Иначе ми харесва Александър Невски.

[Smoking Mirror]

Типично за християнството. Държат се хората в състояние на постоянен страх от вечни мъки и страдания (позволени от Бог, който иначе много, ама много обича същите тези хора - двете някак не ми се връзват), за да могат да са мирни, кротки и послушни и да не оспорват авторитета на институциите.
Не благодаря, предпочитам да не ме е страх и да живея свободно.

Относно коректива - тук съм съгласен с Пора. Самият човек, самата съвест е коректив. Ако вярваме на написаното в Библията, хората имат вродена способност да разграничават добро от зло (нали, все пак, ябълката от Дървото на познанието прави възможно разграничението между грях и негрях), от което следва, че всеки нормален, не душевноболен, човек се ражда с вече готов коректив.

Друго нещо, с което не съм съгласен. Божествената частица във всеки от нас според мен не ни е дадена, а си е наша по дифолт. Даже и това не е напълно вярно. Бог (не като живо, мислещо същество, а като енергия, потенциал) и човек са едно и също. Всеки човек има Бог в него, а хората като цяло са много частици божественост, обвити (или затворени) в (затвори от) кожа, кости и мисъл. Всичко е едно цяло, една реалност, която субективно се самоизживява.

Пълноценен духовен живот може да има и има без каквито и да било религии, богове, дяволи, догми, попчета и забрани. За това не ходя на църква.

Типично за християнството казваш? Кажи ми някоя религия, за което да не е типично

Освен това хората не трябва да са мирни кротки и послушни пред някого - в Божия народ влизат всички, които са кръстени и всички там са равни Ролята на църквата, която ти твърдиш, че владее всичко и държи всички в страх, е да се грижи за спасението на душите на Божия народ и да въплъщава тялото на Христос на земята, т.е. да се грижи заветът му да остане и за бъдещите поколения. А разликата между клирици и лаици е просто в това, че едните имат власт да управляват, да обучават (или да проповядват) и да изръшват причастия - munus regandi, munus docendi и munus sanctificandi. Като властта да управляват е до някъде юридическа и донякъде се покрива с трите власти, описано от Монтескьо с тази разлика, че тя не еразделена, а е унитарна и че в момента, в модерните времена, поради наличието на светска държава тя се изчерпва с отношенията между вярващите и регулира само отношенията, от които зависи спасението на душите на вярващите. И нито една от църковните норми не е скрепена с принуда и със санкция. От друга страна вярно е, че, бидейки унитарна, властта реално няма коректив и няма кой да я възпира, но на практика властта се ограничава сама поради това, че нейната цел е единствено да се грижи за въпросното спасение на душите на вярващите и всички нейни действия са ограничени от това морално ограничени, което когато говорим за църквата би трябвало да е напълно реално и съществуващо - не говорим за сбирщина жадни за власт министри, които имат нужда да бъдат възпирани от законите и от другите власти Говорим за хора, чиято основна идея е да се грижат за другите хора.

Относно коректива - не си прав и си прав в същото време. Вярно е, че всечи човек трябва сам да си изгради коректив и не е необходимо религията му да му налага този коректив. Но, когато човек изгражда своя коректив за добро и зло (или по-скоро за морално и неморално) би било хубаво да се консултира с религията и какво мисли тя по въроса. Абсолютен коректив не можеш да си изградиш сам и някой от някъде трябва да те насочи и да ти помогне - дали ще бъде комунистическото ти отечество или католическата ти църква е все едно от гледна точка на това, че имаш ментор и отправна точка, която той ти дава. За дървото на доброто и злото ще оставя по-компетентни от мен хора да се изкажат, но ми се струва, че бъркаш

Ако допуснем, че това което ти казваш за частицата божественост е вярно, то по никакъв начин не оборва съществуването нито на Бог, нито на християнския Бог. Просто създава едно алтернативно обяснение на нещата. Не може ли, в твоя случай, християнския Бог да бъде възприет като единение на всички частици божественост, които всички хора, заедно би следвало да са отдали на църквата си? Не може ли християнският Бог да е следствие на съществуването на църквата, защото тя е обединила в себе си вярата на много хора, които са отдали своята божествена частица на нея? Къде твоята логика противоречи на тези възможности?

И в такъв случай не виждам как тя може да е причинат ада не ходиш на църква? Или по-скоро не на църква, а на какъвто и да е било вид групово отдаване на божествената частица. Бил ли си на католическа меса? Дори да няма Бог когато седиш и я слушаш изпитваш странно усещане - като че всички хора, които участват в нея са се слели в едно. Много прилича на групова медитация с наставник, който повтаря мантирте вместо теб. Бил съм и на двете и прикилата е поразителна

[Don Horhe]

Типично за християнството казваш? Кажи ми някоя религия, за което да не е типично

Да, прав си, повечето религии са така за съжаление. Има определени, да ги наречем "духовни системи" а не религии, които, макар и малко на брой, не са така. Но това е съвсем друга тема.

Освен това хората не трябва да са мирни кротки и послушни пред някого - в Божия народ влизат всички, които са кръстени и всички там са равни

А тези народи, които не са имали възможност да бъдат кръстени, поради простата причина, че християнският свят не е знаел за съществуването им? Например индианци, ескимоси, аборигените от Австралия и така нататък... не са ли и те, според християнството, деца на Бог? Да. Тогава защо на тях не им е предоставен шанс за духовно спасение? Ако не са кръстени, значи са обречени на вечни страдания след смъртта, понеже мейнстриим християнството не вярва в прераждане. Не говоря за съвременната ера, където всички рупат МакДоналдс. По твоята логика излиза, че Бог си е избрал определени хора, и си спасява тях, а другите да ходят по дяволите (буквално).

Ролята на църквата, която ти твърдиш, че владее всичко и държи всички в страх...

Такава е била през по-голямата част от съществуването си. Позициите във властта, които църквата постепенно е освобождавала през годините не е от собствена добра воля, а защото хората постепенно са осъзнавали вредата,или айде, безполезността, от участието й във държавни дела.

е да се грижи за спасението на душите на Божия народ и да въплъщава тялото на Христос на земята, т.е. да се грижи заветът му да остане и за бъдещите поколения. И нито една от църковните норми не е скрепена с принуда и със санкция. От друга страна вярно е, че, бидейки унитарна, властта реално няма коректив и няма кой да я възпира, но на практика властта се ограничава сама поради това, че нейната цел е единствено да се грижи за въпросното спасение на душите на вярващите и всички нейни действия са ограничени от това морално ограничени, което когато говорим за църквата би трябвало да е напълно реално и съществуващо - не говорим за сбирщина жадни за власт министри, които имат нужда да бъдат възпирани от законите и от другите власти Говорим за хора, чиято основна идея е да се грижат за другите хора.

Горното твърдение може и да е вярно, ако говорим само за последните 100-150 години от историята на църквата като институция. Иначе нека си припомним индулгенциите (да, с тях много души са спасени ), Светата инквизиция (не, църковните норми не са били скрепени с принуда и санкция), множеството воини, включително Кръстоносните походи, които са били предимно с материални и политически цели, и двете страшно необходими на един духовник.

Относно коректива - не си прав и си прав в същото време. Вярно е, че всечи човек трябва сам да си изгради коректив и не е необходимо религията му да му налага този коректив. Но, когато човек изгражда своя коректив за добро и зло (или по-скоро за морално и неморално) би било хубаво да се консултира с религията и какво мисли тя по въроса. Абсолютен коректив не можеш да си изградиш сам и някой от някъде трябва да те насочи и да ти помогне - дали ще бъде комунистическото ти отечество или католическата ти църква е все едно от гледна точка на това, че имаш ментор и отправна точка, която той ти дава. За дървото на доброто и злото ще оставя по-компетентни от мен хора да се изкажат, но ми се струва, че бъркаш

Тук съм донякъде съгласен с теб, а именно в това за абсолютния коректив. Разликата е, че, според мен, е възможно сам да си изградиш такъв. Естествено, не всеки е способен на такова нещо (иначе всички щяхме да сме Христос, Буда, Мохамед и т.н.), въпреки че потенциалът за това е вроден у всеки. Абсолютен коректив на своя страна се постига чрез съзерцание на естествени, природни закони и норми (не, не говоря за закона на джунглата), където всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. Но почти винаги е нужен човек/предмет/изживяване (в случая с някои индианци и консумирането на свещенни растения), което да посочи пътя. Относно дървото - с удоволствие бих бил поправен ако греша. До тогава, приемаме, че съм прав.

Ако допуснем, че това което ти казваш за частицата божественост е вярно, то по никакъв начин не оборва съществуването нито на Бог, нито на християнския Бог. Просто създава едно алтернативно обяснение на нещата. Не може ли, в твоя случай, християнския Бог да бъде възприет като единение на всички частици божественост, които всички хора, заедно би следвало да са отдали на църквата си? Не може ли християнският Бог да е следствие на съществуването на църквата, защото тя е обединила в себе си вярата на много хора, които са отдали своята божествена частица на нея? Къде твоята логика противоречи на тези възможности?

Никога не съм отричал съществуването на нещо по-висшо от хората от плът и кръв. Отричал съм християнският Бог в качеството му на личност, която мисли, обича, наказва, създава, разрушава и така нататък. Също така не обичам да използвам думата Бог, защото тя самата предполага личност. Прав си, че християнският Бог е следствие на църквата - не случайно съществува фразата "И човек създаде Бог по свой образ и подобие." Това, което се случва с хората в момента може да бъде описано по следния начин:
Хората са вълни, а нещото по-висшо от нас е водата. Въпреки, че водата е една и съща навсякъде, водите сами се делят на океани (Бог, религия), като единият океан забранява да се яде свинско, другият океан забранява да имаш повече от една жена, третият не знам си какво. Всеки океан си има собствени вълни, които по някаква причина се чувстват различни от вълните на съседния океан. Някои се кланят на Голямата велика вълна, На Висшия океан, на Всесилното море и се създава илюзията за разделение между вълни, морета, океани и водата като цяло. Разделението обаче не съществува, а водата не е личност, която мисли. Тя е просто вода и просто съществува, като се изразява в различни форми (реки, дъжд, сняг, мъгла и т.н.).
Друг пример. Едно дърво. То си има корени, стъбло, клони, листа, цветове, плодове. Въпреки, че всички тези неща на пръв поглед са различни, те са едно - дървото. Листото е дърво и дървото е листо. Това, което ги обединява е жизнената сила на дървото, която за съжаление остава на заден план, и се гледа само разликата във външната форма, от което се получава разделение. Същото е и с хората.

И в такъв случай не виждам как тя може да е причинат ада не ходиш на църква? Или по-скоро не на църква, а на какъвто и да е било вид групово отдаване на божествената частица. Бил ли си на католическа меса? Дори да няма Бог когато седиш и я слушаш изпитваш странно усещане - като че всички хора, които участват в нея са се слели в едно. Много прилича на групова медитация с наставник, който повтаря мантирте вместо теб. Бил съм и на двете и прикилата е поразителна

Бих го нарекъл опит за временно обединяване с универсалната божественост (водата, дървото). Бил съм на и католическа меса, и на православна литургия. Не мога да отрека и усета за сливане, които изпитвам при определени церемонии и действия. Но до тези усещания се стига и без наличието на институция с много мръсно минало.

Християнството като замисъл е чудесно. Гадното е, че истинското такова на практика изчезва бързо след създаването си. Това, което съществува сега е пълно с противоречия, догми, суеверия и други видове плява, което прави много трудно достигането до сърцевината на духовното учение, което на своя страна, не се различава от сърцевината на всички други световни духовни традиции, голяма част от които доста по-стари от християнството (повечето от които, пак за съжаление, също са обрасли в институционални бурени).

Извинявам се за чаршафа, моля не ме почвайте с тоягите

[Tommy]

Мнението ми може да не прозвучи съвсем на място, обаче широката популярност на атеизма се дължи, според мен, на смешна мода, че е по- добре да вярваш в себе си, не в Бог. Понеже не смятам, че между двете има общо, не съм съгласен, обаче, в случай, че се огледате околко себе си, ще видите доста потвърждения на моето предположение. Според мен доста хора дори го считат за смешно и се крият, че вярват.

[fluffy cloud]

В църква влизам рядко. Не обичам масовите прояви на вяра, затова не ходя по литургии, а ако искам да запаля свещичка предпочитам някое малко параклисче, например това при метростанция Сердика.

[Smoking Mirror]

Никви тояги за тебе, просто си спорим за радост на околните пък и ако трябва да сме честни аз почнах с чаршафите

Да, прав си, повечето религии са така за съжаление. Има определени, да ги наречем "духовни системи" а не религии, които, макар и малко на брой, не са така. Но това е съвсем друга тема.

Какво точно наричаш духовни системи? макар че си прав, че това е друга тема де. Но дай ми пример, защото до сега не съм срещал нещо, което да не плаши неморалните хора с лоши работи.

А тези народи, които не са имали възможност да бъдат кръстени, поради простата причина, че християнският свят не е знаел за съществуването им? Например индианци, ескимоси, аборигените от Австралия и така нататък... не са ли и те, според християнството, деца на Бог? Да. Тогава защо на тях не им е предоставен шанс за духовно спасение? Ако не са кръстени, значи са обречени на вечни страдания след смъртта, понеже мейнстриим християнството не вярва в прераждане. Не говоря за съвременната ера, където всички рупат МакДоналдс. По твоята логика излиза, че Бог си е избрал определени хора, и си спасява тях, а другите да ходят по дяволите (буквално).

По принцип не съм експерт в областта, но мога да твърдя, че и на тях им е представена такава възможност. Когато Христос се жертва за света, той изкупва първородния грях, който тегне над целия човешки род. Този човешки род включва и хората в америка и в австралия според свещените текстове Макар че като цяло по тази точка имаш право де. Това, което мога да кажа аз е, че виновни за това, че до тях не е достигнало свещеното слово на Иисус би трябвало да са апостолите и, като тяхно следствие църквата, която не се е справила достатъчно бързо с разпространението на вярата. Но, както изтъкнах вече не съм учил теология и не мога да ти извадя контрадовод. По принцип и на мен това ми се вижда една от сравнително големите издънки на християнството и въобще на всички религии - няма как да са глобални.

Такава е била през по-голямата част от съществуването си. Позициите във властта, които църквата постепенно е освобождавала през годините не е от собствена добра воля, а защото хората постепенно са осъзнавали вредата,или айде, безполезността, от участието й във държавни дела.

В общи линии е така. Ама тука се налага да направим едно доста голямо уточнение - става въпрос за католическата църква. Която по начало започва да има такава власт в италия, защото запълва вакуума след падането на римската империя и липсата на римския император, който да владее. На другия край на тогавашния свят имаме доста различна картина - византийския император си владее държавата, а църквата няма властнически правомощия поне не такива, каквито има в западна европа.

(Горното твърдение може и да е вярно, ако говорим само за последните 100-150 години от историята на църквата като институция. Иначе нека си припомним индулгенциите (да, с тях много души са спасени ), Светата инквизиция (не, църковните норми не са били скрепени с принуда и санкция), множеството воини, включително Кръстоносните походи, които са били предимно с материални и политически цели, и двете страшно необходими на един духовник.

индулгенциите всъщност се смятат за прекалено формализиране на църковия ритуал, което самата църква отчита като грешка. обяснението е, че просто в един момент процедурата взема връх над буквата на закона (в случая на божието слово) и затова се допуска прекаляването с индулгенциите и с властта като цяло. А светата инквизиция има наказателни правомощия, които нямат нищо общос циркулирането на гражданския оборот и публичната власт на папата И пак, позволи ми отново да направя реферънса към констатинополската църква, която през цялото време не е имала инквизиция и никога не е имала възможност да скрепя нормите си с принуда и санкция. При нея се е запазила нормалната картина, поради това, че държавата е била запазена за сравнително дълго време и после е била заменена от нова държава. Не се е получавал период на анархия, в който е било необходимо някой да вземе властта, за да не се получи твърде голям хаос.

Тук съм донякъде съгласен с теб, а именно в това за абсолютния коректив. Разликата е, че, според мен, е възможно сам да си изградиш такъв. Естествено, не всеки е способен на такова нещо (иначе всички щяхме да сме Христос, Буда, Мохамед и т.н.), въпреки че потенциалът за това е вроден у всеки. Абсолютен коректив на своя страна се постига чрез съзерцание на естествени, природни закони и норми (не, не говоря за закона на джунглата), където всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. Но почти винаги е нужен човек/предмет/изживяване (в случая с някои индианци и консумирането на свещенни растения), което да посочи пътя. Относно дървото - с удоволствие бих бил поправен ако греша. До тогава, приемаме, че съм прав.

Ами тук говорим едно и също в общи линии. И понеже в римската империя е нямало особено силен пример за морален коректив християнството бързо се разпространило като такова. Тук се крие основната идея на християнството впрочем. Не е важно колко свещички палиш и колко често си плащаш данъците на папата. Идеята на Христос е в неговото учение, което църквата просто трябва да разпространява. И тя го прави. Не може да не се съгласиш, че учението на Христос е доста разумно и доста работещо.

Никога не съм отричал съществуването на нещо по-висшо от хората от плът и кръв. Отричал съм християнският Бог в качеството му на личност, която мисли, обича, наказва, създава, разрушава и така нататък. Също така не обичам да използвам думата Бог, защото тя самата предполага личност. Прав си, че християнският Бог е следствие на църквата - не случайно съществува фразата "И човек създаде Бог по свой образ и подобие." Това, което се случва с хората в момента може да бъде описано по следния начин:
Хората са вълни, а нещото по-висшо от нас е водата. Въпреки, че водата е една и съща навсякъде, водите сами се делят на океани (Бог, религия), като единият океан забранява да се яде свинско, другият океан забранява да имаш повече от една жена, третият не знам си какво. Всеки океан си има собствени вълни, които по някаква причина се чувстват различни от вълните на съседния океан. Някои се кланят на Голямата велика вълна, На Висшия океан, на Всесилното море и се създава илюзията за разделение между вълни, морета, океани и водата като цяло. Разделението обаче не съществува, а водата не е личност, която мисли. Тя е просто вода и просто съществува, като се изразява в различни форми (реки, дъжд, сняг, мъгла и т.н.).
Друг пример. Едно дърво. То си има корени, стъбло, клони, листа, цветове, плодове. Въпреки, че всички тези неща на пръв поглед са различни, те са едно - дървото. Листото е дърво и дървото е листо. Това, което ги обединява е жизнената сила на дървото, която за съжаление остава на заден план, и се гледа само разликата във външната форма, от което се получава разделение. Същото е и с хората.

Не съм прав, че християнският бог е следствие на църкавта Тази част от поста ми беше построена върху примерния сценарий, че ти си прав. Не знам дали си прав или не си прав. Просто се опитах да мисля от тази гледна точка като приема твоето становище за отправна точка. Идеята е, че то по никакъв начин не може да отрече по логичен път съществуването на Бог. Независимо дали е християнският такъв или не е Той. И след това идеята беше да ти демонстрира, че няма защо да страниш от другите хора, а е много по-разумно заедно с тях да търсиш истината по въпроса. Дори и да имаш по-малко или повече еретически разбирания. Твоето становище по никакъв начин не дискредитира църквата, напротив. То заздравява позициите й. Още повече пък на православната църква, която като цяло не се е формализирала до степента, до която се е формализирала католическата, нито се е откъснала до такава степен като протестантската. Идеята е, че позициите от които тръгваш не ти позволяват да бъдеш толкова краен в становището си, колкото демонстрираш да си.

Бих го нарекъл опит за временно обединяване с универсалната божественост (водата, дървото). Бил съм на и католическа меса, и на православна литургия. Не мога да отрека и усета за сливане, които изпитвам при определени церемонии и действия. Но до тези усещания се стига и без наличието на институция с много мръсно минало.

Но с наличието на институция с не чак толкова мръсно минало, колкото го изкарваш, каквато със сигурност е българската православна църква е по-лесно Или пък будистката сангха. И въобще с която и да е религиозна общност, която е издържала на ударите на времето.

Християнството като замисъл е чудесно. Гадното е, че истинското такова на практика изчезва бързо след създаването си. Това, което съществува сега е пълно с противоречия, догми, суеверия и други видове плява, което прави много трудно достигането до сърцевината на духовното учение, което на своя страна, не се различава от сърцевината на всички други световни духовни традиции, голяма част от които доста по-стари от християнството (повечето от които, пак за съжаление, също са обрасли в институционални бурени).

Не, всъщност не е точно така. Суеверията и плявата засягат основно процедурната част на нещата. Основата на учението все още си е основа на учението и се съдържа в четирите евангелия. Това е учението на Христос. А то е най-важното в християнството. Все пак виж как се казва религията Иначе, вярно е, че с годините тя е претърпяла доста промени и едва след 1917 г. започва официално да се връща към корените си. Когато нещата на запад отново си идват на мястото - църквата съществува за да допълва държавата, не за да я доминира. ако говорим за западната църква. При източната нещата са доста пообъркани след падането на константинопол и ситуацията е доста различна.

та за заключение да кажа финалната идея - не карам никого да вярва в какво то и да е. просто изтъквам, че и в християнството, религия, която много е преживяла и много е напатила, има разни истини, които важат з авсички. и които са умни. и които са морални. и около които се върти цялата идея на нещата. и че е глупава която и да е крайна позиция по въпроса - и тази на прекаления вярващ, който е буквалистичен и формалистичен вярващ, но и тази на прекаления атеист, който отрича напълно идеите на църквата и я смята за покварена институция.

и двете позиции обикновено се заемат или от глупави или от незапознати хора. (ето да вкарам и малко даоизъм;)) като цяло винаги е глупаво да се заемат крайни позиции. винаги е хубаво да премериш и претеглиш нещата и никога не е хубаво да ги отричаш напълно. във всяко нещо, особено, когато е две-хиляди годишно има поне малко истина, която може да се окаже много полезна.

[Don Horhe]

Така, мерси за отговора и се извинявам за забавения мой такъв, просто тия дни ми се струпаха доста неща за вършене и нямах време да седна да пиша. А, да, този път ще гледам да е по-кратко

Какво точно наричаш духовни системи? макар че си прав, че това е друга тема де. Но дай ми пример, защото до сега не съм срещал нещо, което да не плаши неморалните хора с лоши работи.

Духовна система е духовна традиция, начин за развиване и изразяване на духовност, но без институция, без организираност - иначе тогава се превръща в религия. Ставаше въпрос за желание за контрол на всяка цена от страна на институцията, не точно за корективите в самата система от вярвания. Поначало не исках да споменавам даоизма, защото щеше да излезе, че си рекламирам своето(което пак не е 100% вярно, тъй като моят светоглед не се гради само и единствено на даоизма), но тъй като ти вече го спомена, мога да си излея душицата Искам да уточна, че става въпрос за условно наречения "философски" или ранен даоизъм, а не по-късния, пак условно наречен "религиозен" даоизъм, при който има богове, светци, религиозна институция, вяра във буквалното физическо безсмъртие и прочее щуротии, които са в разрез с основните принципи на ранния даоизъм - в съвременния китайски език двете си имат отделни имена. Та, в ранния даоизъм няма строго определени правила и наказания за тяхното нарушаване; по-скоро може да се каже, че има само едно основно правило - законът на Дао, на природата, на естествения ход на нещата. Всички "правила" и "норми" за живеене са явни, човек просто трябва да съзерцава природата, от която той самият е мъничка част, и да се учи. Пак искам да подчертая условността при използването на термините религия, философия и закон когато се говори за даоизма, тъй като това са западни понятия, създадени да описват западни идеи и схващания, а не източни. Същото се отнася и за будизма, преди да се раздели на множеството различни секти и разклонения, които съществуват днес и да се институционализира. Междувпрочем, с християнството е същата работа.

По принцип не съм експерт в областта, но мога да твърдя, че и на тях им е представена такава възможност. Когато Христос се жертва за света, той изкупва първородния грях, който тегне над целия човешки род. Този човешки род включва и хората в америка и в австралия според свещените текстове Макар че като цяло по тази точка имаш право де. Това, което мога да кажа аз е, че виновни за това, че до тях не е достигнало свещеното слово на Иисус би трябвало да са апостолите и, като тяхно следствие църквата, която не се е справила достатъчно бързо с разпространението на вярата. Но, както изтъкнах вече не съм учил теология и не мога да ти извадя контрадовод. По принцип и на мен това ми се вижда една от сравнително големите издънки на християнството и въобще на всички религии - няма как да са глобални.

От това мнение оставам с впечатлението, че според теб християнството е ЕДИНСТВЕНАТА правилна религия, която трябва да се разпространи по целия свят и из всички народи, независимо от социалните, културните и историческите им различия. Когато свещените текстове са писани, местата, по които много по-късно достига християнството въобще не са били познати, даже хората са мислили, че земята е плоска. Няма как да виним апостолите, че не са ходили по места, които за тях просто не са съществували. За това е и нелепо твърдението, че Христос е умрял за целия човешки род. Обективно погледнато, това е просто една история (отговаряща или не на реални исторически факти е друга тема), която, така да се изразя, важи само за християните. С първородния грях нещата стоят по същия начин. Да не говорим, че първородният грях е следствие от изяждането на ябълката на познанието, а цялата история с Адам и Ева е просто метафора и не бива да се приема буквално.

В общи линии е така. Ама тука се налага да направим едно доста голямо уточнение - става въпрос за католическата църква. Която по начало започва да има такава власт в италия, защото запълва вакуума след падането на римската империя и липсата на римския император, който да владее. На другия край на тогавашния свят имаме доста различна картина - византийския император си владее държавата, а църквата няма властнически правомощия поне не такива, каквито има в западна европа...

...индулгенциите всъщност се смятат за прекалено формализиране на църковия ритуал, което самата църква отчита като грешка. обяснението е, че просто в един момент процедурата взема връх над буквата на закона (в случая на божието слово) и затова се допуска прекаляването с индулгенциите и с властта като цяло. А светата инквизиция има наказателни правомощия, които нямат нищо общос циркулирането на гражданския оборот и публичната власт на папата И пак, позволи ми отново да направя реферънса към констатинополската църква, която през цялото време не е имала инквизиция и никога не е имала възможност да скрепя нормите си с принуда и санкция. При нея се е запазила нормалната картина, поради това, че държавата е била запазена за сравнително дълго време и после е била заменена от нова държава. Не се е получавал период на анархия, в който е било необходимо някой да вземе властта, за да не се получи твърде голям хаос.

Да, прави си, повечето ми критики и упреци са насочени към римокатолическата църква и не важат когато се говори за православната.

Идеята на Христос е в неговото учение, което църквата просто трябва да разпространява. И тя го прави. Не може да не се съгласиш, че учението на Христос е доста разумно и доста работещо...

...Не, всъщност не е точно така. Суеверията и плявата засягат основно процедурната част на нещата. Основата на учението все още си е основа на учението и се съдържа в четирите евангелия. Това е учението на Христос.

Учението, изчистено от вече споменатите пречки, наистина е разумно, работещо и валидно за цялото човечество. Но тук пък ти не можеш да не се съгласиш, че такова учение (обяснено малко по-различно, с различни термини и примери, което се дължи на социалните различия на народите) на практика има във всяка една религия и духовна традиция, много от които доста по-древни от християнството и че ако човек зачита само това чисто и синтезирано учение, а не ненужните формалности, крайности и голяма част чиста и проста митология, то преспокойно всеки би могъл да бъде християнин, мюсюлманин, будист, даос, индус и т.н. едновременно, защото тогава разлика между гореизброените на практика няма да има.
Относно какво точно е представлявало истинското учение на Христос (ако въобще е съществувала такава историческа фигура, пак друга тема) е въпрос на мнение. Според мен, голяма част от учението се съдържа в така наречените апокрифни евангелия, които придават много по-различен (гностичен, мистичен, даже езотеричен) облик на християнството. Все пак Библията е писана и по-късно съставена от хора, които са решавали кои евангелия да са част от каноничния текст и кои да бъдат обявявани за ерес, като за това са използвали принципа "Това отговаря на вижданията и целите на църквата като институция - стой. Това не отговаря - горете го." Каква точно е била обективната истина, никога няма да знаем (18'та препратка към друга тема). Въпрос на личен избор е човек към коя теория ще се придържа и в какво ще избере да вярва.

Сега и аз за заключение:
Християнството ни учи на някои прекрасни и общовалидни неща, които не само не отричам, но в които лично вярвам и следвам. Но тези неща не съществуват само в него и не водят началото си от Христос. Позицията ми не е крайна, въпреки че, признавам, на моменти може да прозвуча доста краен. Нито пък имам претенции, че моята позиция, обективно погледнато, е абсолютно вярна. Може и да греша - всичко ще се разбере когато умра В крайна сметка целта е хората да са добри, да живеят добре и да усъвършенстват душите си, като по този начин усъвършенстват голямата душа, от която са част, независимо каква е причината за това. Вълни и вода, листа и дърво

[francesco totti]

Що за мнения пишете

[ники]

Дори и те знаят, че никой няма да ги чете, ама така изглежда много тежко. Бас ловя, че е смислено и готино, ама е безобразно дълго. Иначе наскоро ходих към александър Невски, ама си останах отпред.

[castelo]

Дам, обезкуражаващо дълги са. Но аз ги прочетох и съм доста съгласен с Дон Хорхе.