Журналисти 2009 ;)

[proUSA]

Как влязох журналистика?

Поздравявам всеки от вас, който е избрал да кандидатства тази специалност. Журналистиката е отговорна професия и не е само седене пред камерата и завиране на микрофони в устите на политиците. Някои твърдят, че журналистиката е несериозна специалност и е само губене на време, но не е така. Но нека първо да влезете, а как може да стане това?
Нека предположим, че формата е есе и устен изпит.
Есето изисква да имате изложение и заключение. Уводът не е задължителен. Аз го направих без увод. Има нещо много, но много важно – теза. Това е нещо без което не можете. На тезата държат проверителите много. Не е необходимо да започвате да пишете веднага след обявяване на темата. Помислете как искате да структурирате темата.
Какво изискват проверителите:
1. Да е писано по темата;
2. Да е писано във формата на есе
3. Да е демонстрирана висока култура
4. Да е написано на правилен език
1. Темите са различни, имат общо със събитията от годината. Формулирани са хитро и умело, понякога са плод на игра на думи. Погледнете всяка една от темите и седнете да напишете есе по нея. Това е една умела начална тренировка. Използвайте нестандартен подход и това се цени. Може да го предложите под формата на диалог. Това е добър ход. Една кандидатстваща постъпи по този начин и есето и беше оценено с петица. Тя разигра диалога в една кръчма. Може да го направите и като описание. Направете публистичен текст маскиран като есе. Не е необходимо да сте безупречни, все пак вие не сте журналисти.
2.Давам ви пример:
Темата е “Анонимно в интернет”
Възможна теза: “Хората имат нужда да общуват.Общуването ражда свобода и това е причина властващите да виждат заплаха за себе си. Първият закон на авторитаризма гласи: “Не позволявай да говорят против теб”.Анонимността гарантира свобода на словото.”
Ето ви една теза. Сега е необходимо да докажете всяко едно изречение с примери от България и света. Това е аргументиран текст.
Колко трябва да е дълго? Няма точно установена дължина.Според мен между три и шест страници е нормално.
Може ли да драскаме? Може. На изпита пред мен седеше едно момче, което нашари целият си лист с драсканици. Бях абсолютно убеден, че няма да изкара, но той се класира трети.
Може ли да е само два листа? Да, но трябва да е много добро. Това е едно от уменията на журналиста да пише кратко, ясно, аргументирано. Знам за момиче написало лист и половина с оценка 5.50 .

3. Четете книги, четете вестници. Идват избори. Трябва да знаете какво се случва в държавата и по света. Трябва да правите разлика между Словения и Словакия. Слушайте коментарни предавания “Неделя 150” / води го един доказан къркач /, чете коментарните рубрики.
4. Това не е толкова важно, но само ако сте изпълнили първите три точки. И аз имам проблеми с правописа, но получих отличен.

УСТЕН ИЗПИТ
Не се панирайте. Във форума може да прочетете за този случай, за да не ровите – имаше едно момиче, което изкара 5.75 на есето. На устния 2.00, просто не успя да запази самообладание, защото се е притеснила. Това не са хора, които за отишли да се заяждат с вас, а да си поговорят, да ви видят, да преценят дали си струва да ви обучават в предстоящите четири години. Явявате се пред комисия от трима преподаватели. Комисиите са десет. Колкото по назад влезете, толкова по добре ще мине. Логиката е проста: в началото те са свежи, бодри, нахъсани да ви разпитват повече. Накрая гледат да ви претупат, не ви слушат внимателно, абе не са взискателни и по лесно ще минете.
Въпросите са три, разпределени в следните области:
1. Политическо събитие от последната година.
2. Предстоящо или отминало събитие около изпита
3. Медиино събитие
За първите две четете вестници. Ако не може да си го позволите, да ги купувате, слушайте прегледа на печата по програма “Хоризонт” всяка сутрин към 07.15 или ако сте нощни птици към 00.20 пак по “Хоризонт”. Аз правя така, слушам за смърт и убийства по обзора на новините в полунощт, после прегледа на печата, а после гледам порно по някои от кабелните канали и…… заспивам блажено.
За трета точка четете “Капитал”. Там има страници със седмичен обзор, коментари и интервюта. Ако не ви се дават пари, четете го в интернет, вече архивът е безплатен.
Ето каква е процедурата: Отивате пред Ректората преди 8.00. Точно в 8.00 ви пускат. Проверяват ви дали носите кандидатстудентско картонче, но дори и да сте си го забравили не е проблем. Влизате вътре и насочвате към една от най-големите зали – 272. Когато влизате квесторите ви взимат картончето и личната карта. Ходил съм на две такива масовки и двата пъти влязох последен и последен отидох на комисия, но не е много гаранция. Първите два реда се освобождават, така че около двадесет души стоят в готовност да тръгнат към комисиите. Самите комисии са на долния етаж. Всяка една от тях изпитва по 30-35 души. Квесторите са служители на ФЖМК, но не преподаватели. Докато чакате можете да си говорите, четете книга, вестник, списание, комикс, да си лакирате ноктите, да се бръснете....но не и да говорите по мобилен телефон. Събират ви ги в началото. Но имаше хора, които си имаха резервен телефон и така разбраха въпросите още в началото. Аз излязох от залата към 14.00 и влязох на изпит към 14.50. Т.е. долу трябваше да изчакам към педесет минути или двама души. В комисията не са винаги трима. Има двама а третитя е излязал някъде. Може да се върне в края на изпита и тогава само преписва оценките от колегите си или ви задава въпрос, за да се увери в правилната оценка. Колко време изпитват? Различно, но ако вдъхнете доверие вече сте с висока оценка. Изпитващите, пак повтарям, се интересуват от това дали си струва да ви обучават. Важно е да имате обща култура. Давам ви пример: Георги Лозанов, между всички въпроси, ви стрелва” А бихте ли ми казали един философ от 20 век.?” А сега де! Трябва да може да реагирате според обстановката. Облеклото. Бъдете тупалки. Много е важно да демонстрирате уважение, а един от начините е облеклото. Предполагам, че ще възникне въпрос у вас: “А те знаят ли оценката ми от есето?” Не, не я знаят. Ви влизате в случайна комисия. Те нямат списаци с оценките от есето. Те имат нещо за писане, в което си записват името ви и оценката. Подписват се на картончето и това е.
Ами, успех!

Бал момчета .


Година журналистика ПР Книгоиздаване
2003-04 22.88 19.75 22.75
2004-05 24.39 21.53 19.75
2005-06 22.50 20.00 21.25
2006-07 24.00 22.63 20.00
2007-08 19.50 20.76 21.26


P.S. Скоро и останалите балове!

[avalanche]

Ами според мен е логично да е тази от матурата по БЕЛ, нали все пак целта й е да покаже най-обективно знанията ни по този предмет. Друго, което знам - искат да е над 4.

А иначе някой попадал ли е на примерни журналистически есета от минали изпити? Все пак би било от помощ...

[Avi]

proUSA мерси за всичко,което си написал!

[Art[less]]

Всъщност, за да те приемат, не трябва нито да пишеш добре, нито да си особено грамотен.
Четейки писанията на новите журналисти, всеки по-начетен човечец би се хванал за главата.
Пример: В "Капитал" предпочитат вписващите да не са минали през ФЖМК.
Това е само за информация, тезата ми липсва в случая, поради 'щото съм угнетена в момента, а не желая да сипя цинизми.)

[darika]

Благодаря многоо , proUSA ! Много помагаш !

Аз исках да попитам за мнението ви относно курсовете по журналистика , които СУ организира ?
Смисал мислите ли да ходите, мислите ли че цената си заслужава ,имате ли познати ,който са били и са останали доволни или разочаровани ? Миналата година май е имало повече от 2 курса ,с различна продалжителност...

[avalanche]

За курсовете, аз още се колебая... Чух много противоречиви мнения, но все пак си мисля, че така поне знаеш пред кой ще застанеш на устния и всъщност кои са оценяващите, а може и да дадат полезни насоки. Що се отнася до сумата, струва ми се по-висока от нормалното. Доколкото знам , курсове има през април и юни и аз все още се чудя какво да правя...

[proUSA]

Tази статия ми помогна много:


Есе и журнализъм
Йоран Розенберг, Lettre International


Есето е спасението на журнализма от нарастващата му ангажираност със самия себе си. От готовите за консумация полуфабрикати на централните редакции. От машинния обективизъм на новинарските емисии. Есето възстановява най-важния елемент на журнализма - самият журнализъм. Субектът. Наблюдателят. Разказвачът. Есето подканва на пътешествие, в което авторът е любопитен, предпазлив спътник, а не анонимен продавач на предварително уточнени чартърни екскурзии.

Есето не предава готови новини. То не разбира от новини, не мисли новинарски и не вижда света през новините. Есето не знае предварително какво ще каже за света и по какъв начин то ще бъде казано. То тръгва от представата, че изследването е връзката с действителността. Действителност от всякакъв характер. Есето не познава тематични ограничения.

Ако то има предпочитания, това са особените въпроси, буквално още непоставените, в повечето случаи умишлено слабо застъпените в заглавията и становищата. Така е като се тръгне от Франсис Бейкън За закъсненията (в есетата му от 1597г.) или Монтен За закони против лукса (в есетата му от 1580г.) до съвременния класически образец на Джордж Оруел Да застреляш слон (от 1936г.).

На есето не му трябват фанфари, затова пък амбиция не му е излишна. То изисква добри знания, изящество и силно вживяване. Есето се движи предпазливо, но не неориентирано и безцелно. Все едно дали предметът на изследване е слон или ливада, изследването винаги цели по-голяма дълбочина и по-широк поглед. Точно в този момент, когато стоях с кутията в ръка, изведнъж осъзнах цялата чупливост и кухота на белия човек от Изтока. - пише Оруел.

Фактът, че есето изследва нещо изключително ограничено, не означава, че то може да бъде обобщено в едно заглавие или увод. Доброто есе трябва да се прочита до край, не само защото е трудно да се прекрати изчитането му, а защото преди завършека не е изказано всичко. Дори тогава не би следвало да може в два-три реда да се обобщи какво иска да каже то. Финално изречение, поанта не съществува. В това отношение есето се родее с лириката. Знанието, наблюдението, езикът, ритъмът и рефлексията образуват едно цяло, което компенсира усилието при четенето.

Следователно не темата прави есето, а стилът, действието, търсещият похват, нарочната субективност, интуитивната диспозиция, съзидателната амбиция - не кънтящите фанфари, известяващи разкритието на големи тайни. Не и някакъв важен преамбюл, че едно твърдение ще се постулира и доказва с помощта на второ. Есето няма намерение да доказва нищо, то желае най-много да отвори врата, прозорец, да сложи началото на нещо, да породи чувство. Есето е вречено единствено да върви по пътя на себеизследването, което, погледнато от друга страна, е много строго изискване.

Есе, което изпусне метода си, губи от силата си. Есето е път, не цел.

В едно изследване за формата и историята на есето (Бруно Бергер, Есето. Форма и история. Francke Verlag 1964г.) се говори за стилистично завършена, не твърде обширна прозаична форма с тема, която се развива в зависимост от духовното и естетическо начало на есеиста.

Така се постига убедителност на изказа, която издига науката и изкуството на общо, трето равнище. Акцентът е поставен върху отправните точки. Ако есето успее да разшири кръгозора и да задълбочи гледните точки у читателя, то това се дължи на личното изследване.

Есеистът не крие своите отправни точки, той ги разкрива пред другите, прави ги част от изследването и по този начин дава възможност на читателя да ги анализира. В моралното и езиково напрежение между наблюдателя и наблюдавания есето може в най-върховите си моменти да създаде у читателя безценното чувство, че действително е открил нещо ново.

Есето, между впрочем, е било определяно не като журналистическа форма, а като чисто литературен жанр. В предговора към превърналите се вече в класика "13 нежелани репортажа" на Гюнтер Валраф от 1969 г., Хайнрих Бьол пише по адрес на автора, че не е есеист, който си набавя информация, така че по-късно да се посвети на абстрактния анализ. Ако се ръководим по Бьол, Валраф по-скоро прониква в ситуацията, за която иска да пише и й се подчинява, за да разкрие по-късно впечатленията си и фактите чрез език, който избягва каквото и да било "интензифициране".

Но от вече трийсетгодишната дистанция разграничението на Бьол изглежда несъстоятелно. Решението за насищане на езика не издига непременно граница между репортажа и есето. Есето избира езика, от който се нуждае. Интензифицирането се състои в сблъсъка между език и действителност, а не в самия език. Напротив, границата, която днес се вижда още по-ясно, преминава между репортажите на Валраф от онова време и днешните и тя не се отнася до превърналото се в понятие проникване в действителността - обект на неговите изследвания, а до ясното "духовно и естетическо" начало на целия журналистически проект на Валраф.

Рангът на Валраф като автор се вижда и в безшевно свързаните с цялото отправни точки. Именно тази целокупност превръща репортажите на Валраф в журналистически есета. Репортажът за бездомниците примерно завършва така: Където и да си в изгнание, виждаш един и същ плакат: гръб на приведен възрастен човек с бастун. Надписът отдолу гласи: "Погледни човека до теб, виж дали не си в състояние да му помогнеш. " - слепците явно трябва да помагат на слепците!

Удоволствието да ловуваш

Основна отправна точка при есето е разбирането, че е възможно да се достигне до по-голяма яснота. В това, че човек никога не ще проумее действителността, но че всеки път постига малък напредък. В този смисъл есето представлява просветителен проект в буквалния смисъл на думата.

Най-доброто време за есеистика е преломното време. В такова време се появява есето и в такова време то изживява ренесанса си. Това става в Европа през 16. век, епоха на големи промени, които засягат авторитета на църквата, мястото на земята в мирозданието и ролята на отделния човек. Това е време, в което възниква необходимостта да се погледне на света по нов начин.

Монтен твори в светлия период от човешката история, когато самоанализът притежава силата да променя света и доброто и злото вече не са еднозначни категории. Или както се изразява самият той, възприятието за добро и зло зависи главно от възгледите на човека.

В Essais на Монтен се разкрива една невиждана дотогава свобода, изразена не само в маниера на писане, но и в начина на мислене, като тук до известна степен от едното резултира другото. Асоциативното бягство и себеизследващият похват в своеобразното пътешествие на Монтен през най-различните въпроси създават у читателя усещането за самопридобито прозрение и опит. Есетата на Монтен налагат търсеща форма в търсещо време. Те насочват вниманието към форма на достигане до действителността, различна от официално приетата, маниер на писане, различен от този на схоластиката, начин на проблематизиране, различен от този на догматиката и подчертават необходимостта световният ред малко да се поразхлаби и върху други жанрове да се експериментира от света да се съшие цяло.

Сто години по-късно в обширното си есе Опит над човешкия разум Лок пише какво е истина. Не "истинно", за което в крайна сметка от по-рано се е знаело с точност, а за това какво се подразбира под истина, за която оттогава насетне се налага лично да се борим. Ничии истини вече не се вземат аd notam, също и тези на Лок.

При Лок се забелязват наченки на съзнателно смирение, присъщи на есеистичната форма, открито възприемане на основни характеристики на есето, като случайност и залисаност. В резултат на това от предговора към неговия Опит от 1688г. читателят научава, че там ще иде реч само за някоя и друга бегла и не смляна мисъл по тема, върху която по-рано не съм размишлявал.

Лок пише само, когато е свободен и то за собствено удоволствие и се надява читателите да усетят поне половината от удоволствието, което е изпитвал, докато е работел. Лок сравнява търсенето на истината в есето с лова на чучулиги и врабци при ястреба, където удоволствието до голяма степен е в самото преследване. Амбицията на автора е не да ловува наместо читателя, а да запали у читателя ловджийската страст. Така, читателю, виж сам как се забавляват онези, които дават свободен ход на мисълта си и я следват с перото си. Няма за какво да им завиждаш, защото те ти предлагат същата възможност за забавление, стига само да поискаш да си послужиш със собствените си мисли.

Маски и намерения

Свободата на есето по отношение на форма и съдържание не е свобода на форма и съдържание. Вирджиния Улф е създала майсторски есета, но постоянно се е борила с писането. Трябва да се науча да пиша по-директно. - отбелязва тя в дневника си. - Плаши ме собствената ми освободеност. Това, че не измислям нещата предварително, а също донякъде и това, че разтягам стила си надлъж, за да уловя и най-малките късчета смисъл. Резултатът е несигурност, мъглявост, запъхтяване, които са ми противни.

Съзнанието за форма е един от градивните елементи на есето. Самосъзнанието е другият. Осъзнаването на собствената отправна точка. Моята отправна точка - пише Оруел, - е чувството на несправедливост…Аз пиша, защото има лъжа, която желая да разоблича, положение на нещата, към което желая да насоча вниманието и моята първа грижа е да бъда чут. Но никога не бих си направил труда да напиша книга или дори по-дълга статия за някое списание, ако за мен писането не представляваше едновременно и трупане на естетически опит.

Есето като журналистически жанр възниква в Англия през ранния 18 век в списания като The Tatler и The Spectator и автори като Робърт Стийл и Джоузеф Адисън, които рядко назовавали писанията си есета, а в повечето случаи подбирали по-непретенциозни определения като медитации, спекулации и наблюдения. Освен това ги разделяли на развлекателни - Papers of Humour and Learning, и сериозни есета - Essays Moral and Divine. Това, с което тяхната журналистика е по-различна - защото тук става въпрос за журналистика, независимо, че е от онова време, е разграничението между News-Writers and the Zealots of Parties (писачите на новини и партийните фанатици), както Адисън се изразява по въпроса. Формата на есето създава свободно пространство за самостоятелно изследване и рефлексия в преса, която е била устроена главно като орган за тесни партийно-политически интереси. Новините били форма на политика, есетата възможна журналистическа форма.

Може би някой е на мнение, че днес нещата са поставени точно обратно - новините са журналистика, а есетата политика, но това е оптическа заблуда. Модерният новинарски журнализъм живее във все по-открита симбиоза със събития, произведени предварително и то с определена цел. Формата му симулира описание на действителността, свободно от користни политически или икономически цели, но е твърде лесно манипулируема, за да може да ги прикрива.

Есето, напротив, не прикрива нищо. Поне не намеренията си и отправните си точки. В есето журнализмът е неразделна част от онази действителност, за която се счита, че е вещ, очевиден участник в създаването на репортажи и анализи. В есето журнализмът вижда себе си и по този начин дава възможност на читателя да види себе си.

Светът трябва да бъде непрестанно гледан, да има наблюдател, затова в журнализма подобно на известната илюстрация на Ешер, винаги има ръка, която рисува рисуващата ръка, все едно дали ние я виждаме или не. В свят, в който се полагат все повече усилия да бъде изкривен мирогледът ни, за да виждаме точно това, което трябва, журнализмът трябва отново да стане видим и да набляга на гледните си точки.

Съвременната медийна индустрия и професионалният новинарски журнализъм предлагат на действащите лица много маски, зад които да могат да се скрият, но зад тях се прикриват не само журналистическите гледните точки, но и вероятният фокус при четенето.

Определението есе неоспоримо включва нещо предизвикателно, почти претенциозно. Някои от теоретиците в тази област са на мнение, че не е работа на самия автор да назовава продукта си, а че това се пада на критиката и на идните поколения. Преди един текст да бъде прочетен и оценен, не може да бъде определен като есе.

Есето не е форма, а щемпел за качество. Не всеки стих е лирика, не всяка проза е есеистика. Есето демонстрира брилянтни знания, интелектуална оригиналност и литературно качество. Есе, в което това отсъства, не е есе, независимо дали притежава личен почерк. Поради това с течение на времето се развиха множество не дотам претенциозни съпътстващи явления. Развлекателни притурки и онзи закръглен жанр, който в британската, френската и немската преса се нарича Feuilleton, а в Швеция за добро ли зло - Kulturartikel. Като правило тук се срещат някои от особеностите на есето, но не всички.

Почерци

Съвсем в рамките на нещата е към есето да бъдат поставяни големи изисквания, но не и изисквания, заради които то като журналистически жанр да отрича себе си.

Съвременният журнализъм се нуждае от внимателното отношение на есето и интелектуалната му залисаност, примирението му към действителността, скептицизма му по отношение на сценариите, радостта от писането и удоволствието му от направените открития.

Въпреки това трябва да му е позволено да си остава журнализъм. Журналистическият репортаж трябва да може да приеме душата на есето, без да вдъхва живот на предишните му превъплъщения. Ние се нуждаем от душата, не от тялото.

Журналистическото есе и есеистическият журнализъм трябва да успяват да се налагат при същите публицистични и икономически условия, в същата публицистична среда, в която се реализира всяка друга продукция на действителността. Не по принудителен начин, прощавайки се с всички изисквания за оригиналност или качество, а най-вече със съзнанието за абсолютната необходимост от лична позиция.

Всъщност това не е чак толкова забележително и не е нищо ново. Всички репортажи във вестниците, на които се възхищаваме и четем, примерно на Андерш Емарк, Ришчард Капушчински и Тимоти Гартън, Аш носят духовните белези на есето. Последните двама независимо един разглеждат променените условия на журнализма: Капушчински пише, че медийната революция ни е изправила пред фундаментален проблем: Как да разбираме света? Отговорът му гласи, че това може да стане само чрез разглеждане на самата медийна революция, чрез журнализъм, на който се удава да изгради антитела срещу престъпления като манипулация, корупция и арогантност и при условие, че навсякъде по света в редакциите и телевизионните студия работят талантливи , чувствителни хора, за които "другият" представлява ценност и нашата планета е впечатляващо място, което си заслужава да бъде опознато, разбрано и запазено.

В книгата си с репортажи за Балканите Време на свобода Тимоти Гартън Аш се опитва да очертае ролята на журналистиката в историогеографията на настоящето. В нея той вижда място за журналистическо есе или поне за онзи тип журнализъм, който се характеризира със следните есеистични качества: обстойни, точни проучвания, максимална критичност по отношение на източниците, силно развито чувство за време и място, съпричастност към всичко, логическа трактовка, ясна, жива проза.

Той не търси онзи тип журнализъм, който заема все повече място в медиите на съвремието ни, а нещо, което да запълни нарастващия вакуум между сензационно ориентираната повърхностност на индустриалния журнализъм и позитивистичната сухота на академичното писане на история. Как иначе, щом от новинарите се очаква в рамките на няколко часа да осведомяват за неща, за които нямат понятие, а академиците могат да прекарат живота си, описвайки примерно война, като никога не са преживели как човек може да стреля в яда си.

В най-добрия случай есето се чете като белетристика, но то не е белетристика. И есе, което ползва разказно-техническата конструкция на фикцията и въвежда дори фиктивен разказвач, като работи с вътрешен монолог, прави това с ясното намерение, да опише нещо, което действително се е случило или действително е съществувало. При есето има рязко разграничаване от баснята и фикцията. Есеистът не приповдига действителността до фикция, но независимо от това тя бива приповдигната. До лична връзка?

[avalanche]

Благодаря много, proUSA! А ти как се подготви за изпита по журналистика?

[proUSA]

За предварителната дата реших да напиша есе, чиято конструкция щях да използвам на самата дата. Следи какви са наболелите теми и си прави теза и доказателства към нея. "Анонимно в интернет" - навежда ме на свобода на словото, анонимност поради страх. "До Брюксел и назад" - провал, поради корупция. Опитай се да пречупиш актуалните теми метафорично. Например Станишев - трамвай. Бойко Борисов - запълване на дупки / на асфалта / и т.н.

[shana_g]

Здравейте на всички! Сега съм 12 клас и ми се иска догодина да съм студeнтка със специалност "Връзки с обществеността" в СУ. Притеснявам се за изпитите обаче. Ако някой има информация за специалността, имам в предвид нещо от опит, ще се радвам да го сподели. И... лошото е, че не си падам по новините, а от това, което прочетох излиза, че те са важна част от подготовката... просто ми се ще да се свържа с други хора и да обменяме идеи, мнения, страхове, надежди и така. Надявам се да намеря и бъдещи колеги! Пишете ми и на e-mail : shana_g@mail.bg

[avalanche]

мхм, това с тезичките е много хитро. А каква конструкция имаш предвид?

[proUSA]

Кое е актуално днес?
Корупция
Лошо състояние на домовете за сираци
Олигарси
Лоша съдебна система

Хващаш една от тези теми и събираш фактологически материал от пресата през текущата година. Изграждаш си теза по всеки един от тези проблеми. ТЕ винаги дават нещо свързано с отминали събития. Давам ти пример за нестандартна тема: "Има ли ватман в трамвая?"

[darika]

Първо голямо благодаря и от мен на proUSA за ценната и подробна информация ! Аз имам въпросче как така нещо свързано с отминали събития... аз си мислех , че темите който могат да са паднат ще са свързани със събитие от началото на 2009 до деня на изпита... или съм се лъгала ?

[pavlik]

Здравейте и от мен,аз също съм кандидат журналист(кандидат заек) .Благодаря на proUSA,за това че се занимава с нас.Искам да попитам за предварителния изпит-кога ще е ?

[sajanna]

Такам, здравейте и от мен !
За начало имам един въпрос - някъде в сайта на СУ видях ,че се взима и някаква оценка по английски език, но не разбрах матура по английски ли трябва да карам, или оценка от училище някаква ще ми вземат?
И още нещо . Ако случайно ми се падне тема на есето, с която не съм добре запозната или въобще някаква свободна, но все пак добре потплътена интерпретация има ли шанс да ми се признае ? И на устния ако ме питат нещо, което незнам какво правим ?