Стихотворения на форумците

[Kristo]

Бежанеца срещу скитника

Единият е избягал от всички.
Вървял е неочаквано много и
тук той е забравен от Бога
и за нас той е просто различен.
За временен подслон и укритие,
защото бягството иска си данък.
Той, скрит в тъмницата на замък,
пазещ се от някакво събитие...

Другия е невидим като сянка.
Виждаме следите му, но него - не.
Или може би за вас е по-добре
ако сърцети ви е като банка?
Не вярва той в доброто общо
и не сее да е част от нас,
защото по-добре да е без глас,
отколкото да не е чут изобщо.

***

А не е ли в нас причината,
за провалите на другите
или техни са заслугите
за развитието на интригата?
Както сигурно ще разберете,
величието е доста надценявано,
когато всичко друго е забравено,
веднага щом се приберете...

[mecho]

След толкова години в тази стая
кръвта ми е ръждива на повехнали цветя.
Прощавам си, че няколко живота пропилях от страх,
прощавам си, защото няма време:
цялото облещено море пред менe
и всичките русалки за целуване
Гмуркам се
и даже да загубя себе си –
прощавам си.

[Solveig]

Под влияние на "The love song of J. Alfred Prufrock", нали? Mного са добри - и неговото /на Елиът/, и твоето.

[mecho]

не съм чел Елиът, за съжаление
Но ето и нещо малко по-сполучливо от мене:

Инструкции за крадеца

Ако си този, който открадна лицето ми:
носи си го с подпухналите ми очи от вчера,
покрий го с гъста четина,
хапи до кръв момчешките ми устни
или:
прави го красиво, спокойно, добро,
мажи го с кремове разни.
Задръж го.
Искам си само трапчинката.

[Solveig]

Твоето стихотворение звучи точно като равносметка на преживяванията в неговото, като своеобразно продължение, най-вече заради мотива за времето:

There will be time, there will be time
/.../
And indeed there will be time
To wonder, “Do I dare?” and, “Do I dare?”
Прощавам си, че няколко живота пропилях от страх,
прощавам си, защото няма време

и заради символа на русалките и морето:

I have heard the mermaids singing, each to each.

I do not think that they will sing to me.
цялото облещено море пред менe
и всичките русалки за целуване

I have seen them riding seaward on the waves
Combing the white hair of the waves blown back
When the wind blows the water white and black.

We have lingered in the chambers of the sea
By sea-girls wreathed with seaweed red and brown
Till human voices wake us, and we drown.

Получило се е нещо като антитеза, затова ми се стори, че си го чел. Но явно просто имаш същите идеи и ги реализираш по сходен начин... впечатляващо, наистина. Иначе извинявай за анализа.

[Kristo]

Хах, вече и анализи тука... ама дайте ги на кандидат-студентите, ше им трябват на тях...

[Solveig]

Просто обясних на човека защо ми се е сторило това, което ми се стори. А ти, вместо т. нар. хуморески, що не пуснеш някоя творба тука, нали знаеш, че съм ти фьенка.
/така де, май не знаеш /

[Kristo]

Просто обясних на човека защо ми се е сторило това, което ми се стори. А ти, вместо т. нар. хуморески, що не пуснеш някоя творба тука, нали знаеш, че съм ти фьенка.
/така де, май не знаеш /

Ами не знаех, ама то принципно сте малцина и би трябвало да ви следя като бройка... И не мисля да пускам творба, то моите се изтъркаха вече по форума, за какво им е на форумци да четат...

[Jamesmagno]

Светле, страхотно е!

Мечо, нямаш по-голям фен от мен.

[Longbow]

Едно недоносче от мен, което имам нужда да изкарам от системата си...:

Мина ли времето на принцесите стройни,
на снажните принцове на кончета бели?
Душевни блага ний сменихне за бройни
и рисуваме връз себе си брони дебели.

Уникални снежинки сърцата не сгряват
и звезди все по-рядко бляскат в очите.
Повече блянове гаснат, а малко изгряват -
това е сега участта на мечтите.

С тютюневи пръчки избутваме дните -
обгърнати в дим и с по промил в кръвта -
така устремено в на времето бездните
разнищва се звучно на живота връвта.

Любовта не умира! Любовта веч' умря.
Под тон от бетон задушена изстина.
Безразличен до вас аз кротко вървя...
А <може би> някой ден ще замина...

П.П.: Нищо против потенциалната унищожителна критика - точно това си я заслужава... Или не - това дори не заслужава каквато и да е... Как' да е - нищо против...
<абе-'що-ми-е-толкова-криво?!>

[Bety_]

А на мен пък ми харесва, особено идеята - така че няма да го критикувам. Доста тъжно звучи, но за съжаление май си прав.

[Jamesmagno]

Хубаво е, но не съм съгласен. Искаш ли да спорим? Аз не. защото знам, че и ти не си вярваш

[svetleto89]

dimage, Jamesmagno, благодаря ви

[Blood Countess]

Мечо, нямаш по-голям фен от мен.

Има .

[Kristo]

Гледам льобимата ми тема има възход, пу да не урочасам... Ама що пък, айде да я урочасам с каквото последно написах, една тиха и спокойна лекция при доц. Видин...

// посветено на всички колежки и колеги, които проявиха интерес и буквално направиха на ***, тетрадката ми на която си ги пиша, искайки да видят, защо най-мързеливият колега пише най-много в такава лекция... Това е за да вас, колеки и колежки, да не кажете, че не ги показвам //

Заглавието няма общо

А цялата възможна обич не ти стига -
права си, да искаш всичките ми мисли.
За теб съм като прочетена книга и
заглавието няма общо с другите листи.

Сякаш няма от мен, какво да получиш -
аз просто обичам в теб определени неща.
Ти просто като свършен факт, ненаучен,
съществуваш свободно в моята тъмна душа.

Истински, диво, дълбоко докосваш ме ти.
Даваш ми малко време, преди да ме вземеш.
Ако от всичко това обаче не ме заболи,
какво ли ще избереш да предприемеш?

О, вярвай ми - аз също те жадувам.
Капка по капка от теб, като в оазис.
Но сега май ще трябва да празнувам,
че не се докоснах до този катарзис.

Какво събуждаш в мен, като интрига?
Стих ли, сякаш ти искаш от мене поета
да седне и за ден да напише книга
и заглавието да няма общо със сюжета?