Kristo написа:Мила написа:Хипотетично, тя може и девствена да е забремнеяла.
Я, се осъзнайте!
Това ми се случи на майка ми в един от предишните животи и после аз свърших като престъпник спрямо Рим... не беше яко...
за всичко обвинявай жестокия пети прокуратор на Йудеа, конникът Пилат Понтийски.
Сериозно сега - след горе-долу три месеца ставам на 22 - на толкова години майка ми ме е родила. Не съм била планирана, нашите не са имали възможностите и стандартите, които Кристо описва, но... въпреки това са ме искали. Да, имало е... кофти моменти, но не мисля, че липсата на някои материални блага ме е направила лош или завистлив човек. Така че не е необходимо да имаш милиони в банката, за да имаш дете. Много повече то ще се нуждае от любов и внимание, отколкото от бебешка количка не знам си каква марка. Ако можеш да му дадеш тези неща, значи можеш да му дадеш и останалите. Защото човек е така устроен, че когато обича друго живо същество наистина е способен да прави чудеса от храброст. Особено, когато става дума за твоя плът и кръв.
Колкото до биологичното бащинство... Ако си мъж и имаш съмнения относно това, замисли се какво не е наред във връзката ви. Ако пък имате отворена връзка... бъди истински мъж и поеми отговорността си. Защото вероятността това дете да е твое е много, ама много по-голяма чисто статистически, отколкото вероятността да е на някоя "забивка".
Проблемите се появяват, когато единият иска, а другият не детето. Там е работата, че жената може да е самотна майка, но ако тя не иска бебето, младежът много, много трудно ще я убеди да го запази. Макар че съм чувала за случаи, когато бащата изисква съдебно постановление за забрана на аборт (естествено става дума за САЩ, и естествено става дума за връзка без брак). Това ми се вижда крайно невъзможно в България.
На 22 майка ми ме е родила, обаче тя е имала майка и свекърва, които са се грижели за нея и мен, изключителни помощи от държавата (една от големите заслуги на комунизма е определено добре функциониращите семеен кодекс), което й е позволило да ме роди в края на януари и да си вземе изпитите през февруари.
Аз не мисля, че бих могла да го повторя. Най-малкото няма да има кой да ми гледа детето, някак си не си се представям да гледам дете, да ходя на работа и да завърша образованието си. А най-малкото... психически не съм готова да гледам дете. Аз не мога сама себе си да гледам, камо ли бебе. Та така. Мисля да поизчакам малко.
А може би най-важното в цялата тази плява, която надрънках, е, че е задължително да се въведат някакви часове по сексуално образование. ..... му, децата отлично знаят как да се пазят. Въпросът е, че не осъзнават колко е важно, защото единственото, което получават като информация са сухи цифри - толкова и толкова аборта, толкова и толкова изоставени деца.