И квооо... 2 поста по-горе ви казах, че Хуан Понс щял да идва... то и на мен ми се стори крайно съмнително, че ще го доведат, дори и на неговата възраст (не че е толкова дърт, никак даже, просто най-добрите години за гласа му са минали). Ама нали съм доверчиво добиче - останах още 3 дни в София, само и само да го чуя. Познайте колко го чух.
Вместо него се появи някакъв баритон, наречен Анджело Веча, който за по-малко от поовин час успя да разкаже играта на 3 от любимите ми арии/дуети - Кортиджани-те от последния контест, смъртта на Родриго и дуета с Карлос. И макар и нататък нещата да се подобриха значително, няма да му простя тия грозотии, които натвори в началото.
Очевидно и ухочуйно е слушал Бастианини във Вердиевия му репертоар - което е похвално - само дето не става само със слушане.
Бойко Цветанов продължава да залага на някакво много странно звукоизвличане, което сякаш намалява обема на гласа му, но щом Nessun Dorma-та му се получи (то там всички слушат само финала, и без това), приемаме, че всичко е наред. Пък и не върви да му търсим повече кусури, при гредите в очите на италианчето (пак казвам, след антракта беше окей, заслушах се - но преди това... омамалеле!)
И, последно - не знам Вили Клаас що за политик е бил, обаче да си е гледал политиката... не става за диригент. До голяма степен и той беше виновен за проблемите преди антракта - даваше най-нелогичните темпа и постоянно изненадваше солистите си. Кошмар.
Накрая, разбира се, standing ovation - да, да... Затова се ядосвам на тукашната публика. То бива безкритичност, бива, ама те след най-ужаснaта Cortigiani... щяха да съборят залата, бе! В "Ла Скала" биха го принудили да се скрие... ама по-нататък щял да се разпее - няма такова нещо! Ставам зла.

Но така трябва да бъде - яд ме е на подобна всеядност, особено когато е заобиколена от страховити претенции. Дано поне да разбраха промяната в програмата и да не останаха с впечатлението, че увертюрата на "Кармен" е всъщност обявената по програма увертюра на "Севилския бръснар".
Трагедия в две действия. Второто - все пак, по-добро.