Приятелство с бившия/та

[Crematory]

Е, става, що да не става.
С първия ми още се чуваме и виждаме. Връзката беше 2 годишен тормоз, но след като се разделихме, си останахме близки. За него знам, че би убил човек, ако ме нарани...
Мммм и с няколко други се чувам от време на време, но не се виждаме често. Хубаво ми е да знам, че са добре и всичко е наред с тия хора.
Дори в момента си мисля, че бих могла и с ПЛ да бъда приятелка, въпреки драмата ми с него. Все пак са минали 4 години, а той си е свестен тип, само аз бях тотално изтрещяла

[sientelo]

И аз така мисля . Да оставим приятелството настрана, но си мисля,че при добро желание хората винаги могат да запазят поне добри отношения и да могат да разговарят помежду си , а не да се подминават като пътни знаци, въпреки всичко преживяно Знам ли, поне такава ми е психическата нагласа на мене, при другите не знам как е......... Разни хора, разни идеали

[Joker]

Никога не ми се е получавало. Много напрежение, недомлъвки и дори намеци... Може и аз да съм виновен за това?

[sientelo]

И ти ли приятелю и ти ли Бруте Имам чувството,че съм попаднала в някакъв филм на ужасите /е, това само в кръга на шегата,де/

[Joker]

Миии, аз винаги търся най-напред грешката у себе си, не че греша много често! Мисля, че е от зодията ми.

[pi4]

Миии, аз винаги търся най-напред грешката у себе си, не че греша много често!

ах,какъв мечтател

[Joker]

Добре, щом ми се е случвало толкова пъти, все един път и аз съм сгрешил... Така става ли?

[fragile]

При мен сякаш автоматично се получава, някак си не мога да се скарам така, че никога повече да не се видя или чуя с човека...

[Cecilia Lisbon]

Аз никога не съм успявала.
Причината: аз ВСЕ ОЩЕ ИМАМ ЧУВСТВА и ВСЕ ОЩЕ ИСКАМ ВЪПРОСНИЯ ЧОВЕК ОБРАТНО, той не ще и да чуе за мен; та... приятелство в такива случаи е невъзможно

[fragile]

Иринчи, "time doesn't cure anything, only love does..."

[Търговецът на кристал]

Абсолютно права си, Фредж, но с една уговорка. След като си бил наранен веднъж, трябва време, за да допуснеш до себе си онази любов, която ще те излекува.
Времето, само по себе си, не лекува - но е необходимо условие (в повечето случаи).

[Лорд Носферату]

True, that.

Храната също лекува всичко, но си трябва почивка между храненията. Иначе започваш да се питаш защо изобщо започна да ядеш.

[valandin]

True, that.

Храната също лекува всичко, но си трябва почивка между храненията. Иначе започваш да се питаш защо изобщо започна да ядеш.

Браво, бе, Лорде! Айде, отивам да се наям

[bubbly_water]

значии... понякога се получава, понякога не... някой по-нагоре беше казал, че се получава, когато у двамата няма особено силни чувства или въобще ги няма... и по личния си опит съдя, че май наистина е така...просто, когато някой те напусне, а ти все още имаш чувства към него, това постоянно самонапомняне за него ти носи надежда, която е безсмислена и само още повече те наранява.

[fragile]

Абсолютно права си, Фредж, но с една уговорка. След като си бил наранен веднъж, трябва време, за да допуснеш до себе си онази любов, която ще те излекува.
Времето, само по себе си, не лекува - но е необходимо условие (в повечето случаи).

Сигурно е така, макар че един наранен човек е способен твърде дълго да се самонавива, че друга любов не може да съществува.. Та затова и прекомерното изчакване не е особено полезно. Още повече, че един наранен човек е много по-склонен да заживее само със спомени и бая да се отдалечи от реалността. Личен опит...