1. Сарафово - треснаха ме У главЪтЪ с греда от пейка. Ама със замах. Не питайте що ми е забавно, при условие, че после ми се и накараха.
2. Пак Сарафово - Петя ме буди с "Always" на Бон Джоуви, за да ходим да гледаме изгрева. Аз измърморвам едно "Благодаря!" и се обръщам на другата страна, за да си досънувам на хубава музика.
3. И пак Сарафово - отиваме по плажната ивица уж "ей там, за мъничко", а се връщаме с череп на птица след 2 часа, през които майка ми е пощуряла от притеснение и е пратила едни момчета да ни търсят (едното се опитваше да ми дърпа ушите, пък аз го харесвах

)
4. с. Дъбово - водим преговори на високо равнище с двама приятели на масата в градината, ядем торта с малини и джоджен и накрая те се опитват да ме убият, защото условията ми не им изнасят. Поляха ме с вода, все едно е бензин и много, ама много искаха да ме запалят.

Тогава май намразих политиката, а съм била на не повече от 8 години.
5. Седя пред изоставената ясла до нас и крещя по момчетата, които са се скрили там по време на игра на Стражари и апаши: "Еееей, излизайтееее, знам, че сте там..." - ама не ми стиска да вляза, щото мястото е познато като свърталище на наркомани и пр.
6. Равда - организираме надбягване с охлюви в един много дъждовен следобед
7. Созопол - нашите, наредени на опашка в едно от капанчетата, а моя милост (на преклонната възраст от 3 години) крещи: "Би'ааааа, би'ааааа! Искам бииии'ааа!" (това не го помня, разказвали са ми го, но не се съмнявам в истинността му)
8. Пак Созопол, пак тогава, пак ми го разказваха - водят ме за пръв път на плаж, а моралът в мен писва: "Кви са тия голи хо'аааа! Къщи нямат ли сииии!" - и, съответно, нашите изкарват почивката на някакви камънаци, далеч от "голите хора"
9. Сарафово - храня котката Емил Боев с мед и много се ядосвам, че не ще да яде
10. Пак Сарафово - как помагахме да изнесат един нещастник с дюшека навън посред нощ и на сутринта се събуди на поляната
11 (няма как). Това лято - офроуд преживяването с нашите по пътя Твърдица-Елена в частта след предела (към Елена), където има 20 км невалиран чакъл, нито зрънце асфалт и, съответно, никакъв обхват на мобилните телефони и нито една (друга) кола.
Алеле, колко още има... все пак, 5 години на Сарафово не са никак малко - и колко още почнаха да изплуват...
Десетте най-приятни романтични комедии (или просто романтични лиготии) за следващия.