Аз бих предложил една изпитана техника.
Първо екип от немного пекани филолози правят буквар и първа читанка на нещо смесено между разните цигански наречия (така да ги наречем само за удобдство, а не за да повдигаме нов спор!

) с много картинки и шаренийки и с много-много български думички, на мястото на двадесетина внимателно подбрани ежедневни мангалски думички и това се налива в главата на малките мангалчета в съчетание с прясно и кисело млеко, банички, кифли и др. подобни, а при по-подрастващите и с по-сериозни неща. Това продължава колкото може повече като време с цената на еврофондове, като внимателно се обяснява на кратуните в Брюксел, че алтернативата са цигански гета и стени около тях, както в цивилизована и европейска Чехия, но в значително по-въздействащ и кофти балкански вариант. Това по възможност се разпространява и извън границите на Татковината, особено в Ромската държава на север от Дунава.
Дресираните мангалчета (винаги има и такива!) се бонифицират като кучето на Павлов, а на останалите им се разказва играта като неоправдали доверието на обществото.
Схемата е позната, нали? И ефективна в различни граници...
