Хора, които се обичат, се разделят, защото:
1. Единият (а защо не и двамата), както някой по-напред в темата беше отбелязал, има непреодолими проблеми със себе си от сорта на злоупотреба с хазарт, наркотици, алкохол и пр.
2. Единият (а защо не и двамата) страда от психично разстройство и/или друго тежко или нелечима заболяване.
3. Единият (а защо не и двамата) напуска селенията на настоящия свят и се пренася в отвъдния.
Всяка друга "уважителна" причина е или нагла и безочлива лъжа, или още по-жалкото - самозаблуда
"Imagination is more important than knowledge. For knowledge is limited to all we now know and understand, while imagination embraces the entire world, and all there ever will be to know and understand."
— Albert Einstein
"Imagination is more important than knowledge. For knowledge is limited to all we now know and understand, while imagination embraces the entire world, and all there ever will be to know and understand."
— Albert Einstein
Защо все ме хващате по никое време в тоя раздел, уффф...
Най-честата причина да се разделят, е някоя интрига, изплетена от трети човек, който има интерес от подобно развитие на ситуацията. Което обаче пак означава, че явно не са се обичали (достатъчно), щом са позволили да бъдат въвлечени в нея (от сорта на нещо притеснително, което се е случило на мъжа, примерно, обаче той, вместо да каже на жена си, си мълчи, уж за да я предпази - после се появява някой "доброжелател", който преувеличава десетки пъти станалото и после, колкото и мъжът да твърди, че не е имало нищо такова, а е било еди как си, жената си казва - да, ама ако беше само това, щеше да ми кажеш... И става една, не си е работа... Тия дни поне двама души ми се чудиха на (без)пределната откровеност - повярвайте ми, спестява подобни истории поне от моя страна).
Аз вярвам, че единствената причина двама души, които се обичат истински, да се разделят, е смъртта. Не съм чак такава романтичка, просто не се сещам за никакво друго рационално обяснение (т.е. за ситуация, с която любовта да не може да пребори - вярно, понякога се искат големи жертви и тогава проблемът е кое ще надделее - лИбоФта или егоизма). Сценарии много - както пее Турандот: "загадките са три, смъртта е една", а Калаф я апострофира - "Загадките са три, един е животът". Ама айде, че се отплеснах.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
щото единия си казва "Така повече не може" и тегли чертата
всъщност причините са страаашно много.. я осъзнаеш, че тоя човек изобщо...не е за теб... т.е. винаги осъзнаваш че другия човек не е за теб, въпросът е в начина, по който го осъзнаваш
В края на краищата това е векът на книжната кърпичка. Изсекваш носа си в един човек, смачкваш го, пускаш водата, посягаш към друг, изсекваш се, смачкваш, пускаш водата. Всеки иска да смачка другия.
Всъщност, след тази реплика следва или брак, или раздяла
Never again will I taste in your passion
this vain call that dies. . .
Never across sacrifice will I lose my dark guide. . .
Dazed in my dark and ephemeral wail that rapes a cool light,
in a corpse-like, haunted nightmare I die. . .
Няма да теоретизирам, само ще обобщя накратко скромния си опит по върпроса:
1. Единият/двамата открива(т), че всъщност другият не е това, за което го е смятал, и не му импонира на представите и търсенията. В този случай (истинска) любов няма, но това не е гаранция срещу разбити сърца.
2. ""Непреодолима" сила" (включва "природни бедствия" като алкохолизъм, заминаване на различни места за дълго/постоянно и др., но и социални явления - примерно съображения, свързани с обкръжаваща среда, или пък моногамията, заради която, да й се не види, в повечето случаи няма как да се изразява пълноценно любов едновременно към повече от един човек). Тази сила е в двойни кавички, защото често е непреодолима само в нечии схващания, а не по принцип.