От ФМИ слезнах пеш до Ректората да ми се разведри главата от емоциите по 5 километровото трасе Студентски - ФМИ.
По традиция по-голямата част бяха зайци. Малко "стари муцуни" видях. Едни бяха с мама да ги снима тука и таме из Ректората, друг беше с пола
Към 11 без нещо имаше стълпотворение на народ. И като рече тоя народ да нахлува... Стадо. Както всяка година, същото.
Речта на проф. Илчев ме приспа окончателно. Даже главоболие имах. Проф. Биолчев винаги казваше нещо интересно, с което да заинтригува и не пропускаше да възвеличае Университета.
Проф. Илчев изложи исторически факти без доказателства. Историк е, личи му. След като зададе реторичния въпрос - "Дали Университетът е най-добър", един пич отстрани извика "ДА" аз се събудих и започнаха бурни аплаузи. Тогава речта придоби друг облик. Каза, че СУ е за хора, които не се страхуват от тежките КСК изпити и от голямото учене през следването. И като кажеш, че си завършил Университета, е ясно кой всъщност
Иначе брадичка си е пуснал, има добра визия, има по-зле от него, даже много по-зле. (За доценти и професори говоря) Но проф. Биолчев няма кой да го стигне.
След това отидох до ФМИ, да раздаваме книжките на зайците. Откриване от 15, раздаване от 16 по разпределение за всяка специалност в съответната аудитория или семинарна стаичка. Аз си подготвих кашончето с книжките за моята специалност, 40 брошури и списъците. Колегите - "еееее, ще се отървеш леко с 40 книжки." Че аз съм учил да съм в тази специалност. 4, ли, 40 ли, 400 ли, няма значение. Колкото-толкова. Качих се по-рано, да си подготвя дъската, да си инсталирам кашончето, книжките, брошурите, списъците...
Те па към три и нещо се бяха посъбрали зайците. Представих се, казах им две думи но не врели-некипели общи приказки със заучени фрази, както сме се наслушали по тея откривания, а нещо практично. Подчертах че е много добре спазването на точния час, особено по-ранното идване.
На дъската написах
спец. Математика и информатика
Добре дошли и весело изкарване
Успех!
За украса нарисувах два балона и три цветенца, плюс това вложих символика. Всеки би трябвало да се сети.
Започнах да раздавам и лека-полека до 16:10 раздадох книжките. Бях както винаги страшно отзивчив. Особено към готините колежки.
36 книжки раздадох, останаха 4 плюс задочниците. За тях не съм си правил илюзии, че ще удостоят откриваниците с присъствието си.
След това си тръгнах бързо-бързо, за да не ме хване задръстването и да си почина от целия ден.

