Човече, не е така. Почти всяка голяма група /с изключение на тези, произведени в някое риалити шоу/ е започнала като дълбок, дълбок ъндърграунд в някой гараж или мазе и са ги слушали само майките, гаджетата и приятелите им в промеждутъците между смените им в ресторанти за бързо хранене, музикални магазини и бензиностанции или през ваканциите между два семестъра. И така - дълги години. Може днес само аз да се кефя на някой изпълнител, а утре той да постигне мечтания breakthrough и да му се кефи цял континент, а след някоя и друга година - целият свят. Успехът и неуспехът не са константи. Да обобщим, за да е максимално ясно - не е вярно, че ако един човек се кефи на група, а никой друг - не, това значи, че групата не струва.Kristo написа:Ем, помисли - никой не си я купува, никъде не я излъчват, как хората я слушат тогава?JudyRamone написа:Да, обаче за мен не-масова и непродаваема в широки количества в никакъв случай не означава неслушаема...
Има разлика да слушаш банда, която никой друг не слуша - ти им се кефиш, но щом никой друг не го прави, значи не струват. Това е тъжната истина.
Ами че ти по тази логика отричаш почти цялото indie на тоя свят! The Killers са почнали като свръхзабутано инди, а виж днес къде са. Лили Алън и тя е тръгнала от майспейс, а днес е върхът на комерса в Обединеното кралство. И още много други.
Ако бях гадна, щях да те посъветвам да си разшириш малко кръгозора, но понеже не съм, ще кажа само, че прекомерно опростяваш нещата, независимо за какво става дума.