Стихотворения на форумците

[Kristo]

next-gen projects...

Само по сърце

Напразни години в самота.
Разчлената ти болка е в мен.
Едно малко парче, завинаги оставя душа...
...и аз не мога да спра...
Напразни грешки за това,
как ти така и не повярва в мен.
Едно малко сърце, завинаги пътя оставя,
...и аз не мога да стоя...

Може би трябва да дойда при теб,
само по сърце.
Да платя за грешките, вече безчет,
за твоето лице.
Може би нямам за сблъсъци воля,
щом се разберем.
Вземи сърцето ми с теб те моля,
така е по-добре.

Напразни рисунки в небето.
Фантазиите ни затрупани в мен.
Една малка от тях ме събужда изгонена...
...и аз не мога да спя...
Напразни завръщания в сърцето.
Поне на всичко останало в мен.
Една дива магия в искрица отронена...
...и аз не мога да продължа...

Не напразно ме изгони от живота си,
моя бе вината, че те ревнувах,
както ме ревнуваше ти.
Защото всъщност те обичах,
както ме обичаше ти.
И не напразно, сега ти оставям дар,
завит в торбичка от найлон.
Още тупти, още сякаш съм цял,
вземи го и после си тръгни...

[PatetoOo]

Ще дойда

Ще дойда,когато си сам,
ще виждаш само сянка,
но аз ще бъда там,
силует ще бъде моята осанка!!!

Ще дойда аз тогава,
когато налегне те тъгата,
ще си спомниш, че била съм права,
че много боли самотата!!!

Ще дойда,ще усетиш мойта плът,
но аз ще отмина, ще си тръгна,
болка ще гори в твойта гръд
от страха, че няма да се върна!!!

Ще дойда, когато най-много те боли,
не се страхувай, ще се върна,
защото любовта за мен си ти,
ще бъда там, за да те прегърна,
за да да отпия с устни твоите сълзи!!!

Ще дойда, когато си сам,
нищо, че ме остави, за да бъдеш с нея,
ще дойда, ще бъда там,
да плача с теб и да се смея!!!

Защо?

Защо той е в моето сърце,
защо тая мечтите още в мен,
защо споменът не иска да умре,
да замине,като хубав ден?!?

Защо в сънищата си те виждам,
защо нищо не е като преди,
искам да те ненавиждам,
но оставил си във мен болезнени следи?!?

Защо остави спомен да гори,
защо позволи да кажем"стига",
сега и в сънищата ми дори,
ужасната болка ме настига?!?

Защо загърби любовта,
защо остави да боли,
защо не се посвети на красота,
а каза:"За мен се в нощите моли"?!?

Защо сега седиш и чакаш ме навън,
защо изпитваш празнота в твоето сърце,
защо кошмар е твоят сън,
защо сълза,след сълза тече по твоето лице?!?

Защо не пренабрегна гордостта,
защо си тръгна наранен,
защо сега ще просиш любовта,
като можеше да я изпиташ с мен?!?

[svetleto89]

Вечно сбогом!

Привикнах с поредни сбогувания,
с лутането между истина и блян…
Любовта е само преструване,
щом е всеки ден пропилян.

А те исках! Вселената знае!
(Хиляди пъти за тебе й шепнех!)
Запалих те, за да се опаря.
За да заплача и да се сепна.

Привикнах с това да те няма!
(Уморих се от много сънуване…)
Обичах премного (за двама).
Твоята обич… е само преструване!
6.09.2008 г.

[Бавария]

Стихчето е много хубаво. Само има две места, които аз бих ги променил с други думички,
... но стига съм се правил на критик :-]

[JudyRamone]

да, стига, ще критикуваш онова, дето ще ти го посветя специално

[Бавария]

... не, мерси.
Ти имаш други задачи, не да пишеш стихчета.
Нека се съсредоточим - крайният срок наближава.

[JudyRamone]

Другата седмица съм твоя и телом, и духом! Но ме резервирай по-рано, щото има сериозен наплив от желаещи да ме разкъсат на парченца в името на това да бъда тяхна компаньонка.
Оо,ще ти напиша стихче, ще видиш, ся само те плаша, но ще го направя, при това напълно безплатно
На мен последното ново тук в темата ми харесва,и аз бих го прередила малко, но пък предните са ужасни, без някой да се обижда или да се ласкае прекалено много

[Бавария]

Е, тогава мене не ме мисли - обслужвай си приятелите.
Аз ще си намеря човек.

[JudyRamone]

Ох, не ми казвай, че искаш АЗ да те каня навън да вършим твоите дела... ми ок тогава, ще се престраша -пред всички - ще ми окажеш ли честта да излезеш с мен, та да изпълним плановете ни както си трябва? Аз тамън се настроих на тази вълна, че твойта честота мн. трудно се лови. Не ме разстройвай!
Много съжалявам за офтопика, но е в името на благородна кауза!

[Бавария]

Сорка, ама няма мн време. Искам днес евентуално да проуча въпроса.
А ти си заета.

[Kristo]

Тази тема става все по-интересна...

[JudyRamone]

Щеше да стане още по-интересна, но се въздържах да не му тегля една....
Впрочем ние с теб нали обмисляхме обща творба? Още си навит,надявам се.

[Kristo]

Естествено, тук е момента да анонсирам, че общата ми творба с Светлето89 е готова и ще ви я покажа някой път....

Ако имате желание за съвместна работа и колаборация - пишете на познатия адрес...

[JudyRamone]

А аз си мислех,че съм специална...
но ти се предлагаш на всеки, очевидно
окс, аре довечера у скайп ще се разберем,ще ти пиша.

[Лорд Носферату]

Преводи на стихотворения важат ли? Че си имам

Един сонет на Кийтс:

Когато страх усетя, че ще напусна този свят,
преди перо ума ми плодороден да пожъне,
преди книги куп в изряден шрифт го съхранят
като житници богати със златно жито пълни.
Когато съзра там, къде звездите греят,
символите облачни на красивата любов
и се замисля как не ще да доживея
сенките им да опиша с магичното перо.
И когато чувствам, красавице нетрайна, мила,
че повече не ще мога в теб да зърна рая,
не ще вкуся никога от таз вълшебна сила
на безразсъдната любов – Тогава на края
на света ще стоя самотен, в мисли погълнат,
докато любовта и гладът в нищото потънат.
Превод: Борислав Стефанов

Оригинал:
When I have fears that I may cease to be,
before my pen has gleamed my teaming brain,
before high pile books, in charactry
hold like rich garners the full ripened grain.
When I behold upon the night’s starr’d face,
huge cloudy symbols of a high romance
and think that I may never live to trace
their shadows with the magic hand of chance.
And when I feel, fair creature of an hour!
That I shall never look upon thee more,
Never have relish in the faery power
Of unreflecting love! -- then on the shore
Of the wide world I stand alone, and think
Till Love and Fame to nothingness do sink.


Песничката на Свежия принц на Бел Еър:

Сега ще ви разкажа за времето, когато
животът ми обърна се нагоре с краката.
Седнете и вижте, май ще ви разсмее,
как станах принца на градчето Бел Еър.
В западна Филаделфия се родих и отраснах
и с другите момчета изкарвах си прекрасно.
От живота бях доволен, няма спор,
щом баскетбол играех в училищния двор.
Но дойдоха момчета с мускули големи
и започнаха в квартала да правят проблеми.
Малко с тях се сбих и майка ми разбра.
При леля си в Бел Еър отиваш, каза тя.
Умолявах я напразно, без резултат.
Багажа ми събра и лек път ми пожела.
Целуна ме и после връчи ми билет
и реших, че мога музика да слушам поне
В първа класа досега не бях летял.
От чаша за шампанско пиех сок от портокал.
Такъв ли ще бъде животът в Бел Еър?
Рекох си, добре ще поживея.
Повиках си такси и видях, щом дойде -
табелката бе свежа, ароматизаторът – не.
Нещо в това такси не беше наред,
но примирих се и казах “Към Бел Еър, напред!”
Пристигнах към седем и къщата ме изуми.
Извиках на таксито “Колата проветри”.
Ето го кралството ми, новият ми дом.
Принцът от днес ще седи на своя трон.
Превод: Борислав Стефанов

Оригинал