JudyRamone написа:Аз съм имала само един-единствен такъв случай, за жалост беше с коридорната ми любов от даскало (която продължи 2 години впрочем). Та този пич на външен вид го докарваше хип и трип-хопър, докато не узнах, че е друсал кючеци в една дискотека

Съответно това ме ужаси и аз почнах да се усъмнявам в любовта си

И веднага след това настъпи рязката промяна - от сексапилните коланчета, тениски и кецове, мина на скапания Умбро и на светлосините прилепнали дънки. И между нас вече беше свършено...

Викаш ако не се облича както ти се иска, и не слуша квото ти се иска, не е човек?
Или не е любов, ако не е от твоя музикален стил? Истина е, че по-голяма простотия от предразсъдъците няма. В смисъл хората не бива да се определят по музиката, която слушат или по това как се обличат. Най-малкото защото тези неща са мода и тя се мени. Днеска е модерно да си с розова тениска, утре с тениска на Гурелище... и кво от тва?
Джъди, съмняваме че си ходила с него, с идеята че е по тежката музика, но когато се е оказал от по-леката, си го изгонила, тва не е ли лицемерие за това, колко са ти били истински чувствата?
Принципно повечето хора са некви тъпаци, които не могат да видят истинската личност, дълбоко в човека, и затова гледат външния вид и предпочитаната музика. И от години насам си имам мнение, че всеки който ме преценят по външния ми вид и любимата ми музика е глупак, и не си струва да му обръщам внимание. Просто държа да съм повече от това което се вижда, за разлика от много други хора, изпълнени с комплекси от сорта на "кой ше ме хареса ако не се обличам еди-как си" и "сега е модно да се слуша Х, и аз ше слушам Х"...
Смея се на всеки, за когото тези две неща са важни...