Септемврийска литература

[DADO]

Попаднах на стихотворенията на Никола Фурнаджиев, и за голяма моя изненада, ми допаднаха. Никога преди не съм се зачитал в т.нар. "септемврийска литература".

[JudyRamone]

Оо, аз пък въобще не я харесвам.
Да, има плам, но това не са моите идеи, нито моите
разбирания за света.
Затова си чета любовната лирика на Яворов

[Norwegian Wood]

Не знам какво ме би по главата да прочета "Хоро" на Страшимиров;не беше изживяване,което ще помня до края на живота си във всеки случай...
Фурнаджиев е друга работа,макар да не ми е сред най-любимите български поети.
Гео също.

[Sanctus Espiritus]

Гео също.

Пази боже да ти е любим!
Иначе не мога (и не искам) да дам мнение по темата, защото само Гео съм чела и недочела и ми беше предостатъчно.

[Norwegian Wood]

Той не е Гео,а Емо Милев - първият български емо.
Ама е готин де - особено разните му там критически и теоретически статии са адски добри.

[Joker]

Да, знам някои неща от нея, но по-ми допада късната апологетична критика на "септемврийската поезия" от пребоядисали се на демократи комунисти...

[светулка]

Гео Милев е много добър, грешка е да се съди за него само от "Септември".

[Smoking Mirror]

Гео Милев е много добър, грешка е да се съди за него само от "Септември".

мхм. Много вярно.

[Crematory]

Ооо, на това бях много добра. Много ги схващах тия по литература. И досега са ми едни от най-интересните автори. Целият клас преписваше домашни от мен

КОННИЦИ

На Ангел Каралийчев



Конници, конници, конници, кървави конници,
моя родино и пламнало родно небе,
де е народа и де е земята бунтовница,
де сме, о мое печално и равно поле!


Там изгоряха селата и пеят бесилките,
вятъра стене над пустите ниви сега,
конници идат и плаче земята родилката,
сякаш че плаче и пее, и иде смъртта.


Тъмното копие, литнало там във просторите,
свети под слънцето днеска оплискано в кръв,
греят на свода огромни, червени прозорците,
сякаш очите на божия, алена стръв.



Конници, конници - братя над бездни надвесени,
моя родино и пламнало родно небе,
вятъра иде и страшно е, майко, и весело,
пей и умира просторното равно поле!

И още едно:

КАИН

web

Двамата морни и мрачни солдати
бяха пияни от вино и гръм...
В люлки от здрач и вечерна позлата
тихо се спущаше летния сън.

Там под тополите вързани редом
бяха пленените в боя врази:
стройна девойка, разголена, бледа,
старец и момък със модри очи.

Беше жестокост и тъпа, и странна.
Бяха смразени от ужас лица...
И по ножовете с писък възпламна
кръв от набучени живи сърца.

Там под смирените бели тополи
те ги натрупаха гръд върху гръд.
Там под смълчаните стари тополи
сив и настръхнал припъпли страхът.

И неочаквано нейде в полята
вятър изхвръкна със писък и стон,
гръмко и злобно завиха листата,
мракът пришпори крилатий си кон.

Двамата мрачни и морни солдати
трепнаха, сякаш докосна ги смърт,
двамата бледи и плахи солдати
хукнаха татък в дълбокия път.

Но - във крайпътните храсти спотаен,
някой ги викаше с крясък и смях...
И във прозрачната вечер сам Каин
тичаше блед и разрошен след тях.

1924

[Мила]

Септемврийска литература е безумно понятие, прилагано спрямо талантливи писатели. Фурнаджиев е символист. "Септемврийски" са автори, ценени след 9ти поради простия факт, че са комунисти и са писали за комунизма, а не защото са имали нещо да кажат, камо ли да го кажат добре.

[radja]

мооооооооооооооооооооооооооооооомент. не с лошо.
Лилиев е символист.
Фурнаджиев е имажинист.
Гео е експресионист, а Смирненски е постсимволист.

Лично аз също не съм привърженик на понятието "септемврийска" литература, но това си е мой проблем.

Що се отнася до авторите- Гео и Фурнаджиев са ми сред любимите, а ултимативен номер едно ми е Смирненски, просто защото е "няма толкова талантливо копеле".

[Търговецът на кристал]

Що се отнася до авторите- Гео и Фурнаджиев са ми сред любимите, а ултимативен номер едно ми е Смирненски, просто защото е "няма толкова талантливо копеле".

Каза ли ви го човекът, а? Ей това е, Сава.

[tamerlan]

Септемврийска литература е безумно понятие, прилагано спрямо талантливи писатели. Фурнаджиев е символист. "Септемврийски" са автори, ценени след 9ти поради простия факт, че са комунисти и са писали за комунизма, а не защото са имали нещо да кажат, камо ли да го кажат добре.

И тебе що те пуснаха от гимназията?

[camel]

мооооооооооооооооооооооооооооооомент. не с лошо.
Лилиев е символист.
Фурнаджиев е имажинист.
Гео е експресионист, а Смирненски е постсимволист.

Лично аз също не съм привърженик на понятието "септемврийска" литература, но това си е мой проблем.

Що се отнася до авторите- Гео и Фурнаджиев са ми сред любимите, а ултимативен номер едно ми е Смирненски, просто защото е "няма толкова талантливо копеле".

Подкрепям. Любим поет ми е. Жалко, че умира на едва 23 години.
Най - много харесвам "Лорелай" и "Старият музикант".

[radja]

Смирненски нямаше да е толкова велик ако беше умрял на 80 по същия начин както Далчев нямаше да е нищо особено ако беше пукнал на 17.

Причината за това е, че гледката на смъртта и осъзнаването че "няма какво да се губи" и "няма време да се живее" отваря устата на Смирненски. Идеите му стават все по-картинни(визирайки мечти за промяна), поезията- все по-дръзка(защото и да го убият- какво?!), а мечтаният червен идеал ще си остане неизживян от поета. Смирненски е осъзнавал, че няма да бъде част не само от новото общество, но и от "урагана от души", който ще го осъществи.

Далчев е философия в рима, за да се достигне до неговите идеи е нужен повече житейски опит.

А за всички, които смятат, че септемврийските поети са просто шайка червени олигофрени, guess what- еми не е така. Фашизмът и Комунизмът са били тогавашната чалга- болезнено актуални и невероятно популярни.

лично мнение- в политически план идеите на тоя период много са куцали, обаче пък музиката му е супер яка.