Стихотворения на форумците
Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
- Norwegian Wood
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2203
- Регистриран на: 10 Авг 2007, 12:40
- Пол: Мъж
- Skype: turtlefloyd
Re: Стихотворения на форумците
Утре ще е друга дълга вечер.
Вечер само с книги и кафе.
Аз понякога ще спирам до пердето
и за себе си ще гледам през прозореца
(ала само след като съм сигурен,
че ме няма в книгите и стаята).
Стаята е светла и приветлива,
светла като умна книга.
Стаята е тясна и заключена,
а от книгите излитат само спомени.
В стаята е тихо и студено.
Може би съм малко трескав.
Може би дъждът навън
лъже,че е по-приветлив
от мълчанието вътре.
После ти дойде стремглаво,
тъмните стъкла се счупиха.
Аз останах сам във стаята,
сам,а беше ми студено,
слънцето изгря,и книгите
станаха на купчинки от прах.
Аз бях гол и беден,постмодернистичен
Йов.
Йов не вярва вече в своя Бог.
Аз не вярвам в синьото момче,
в синьото момче и гълъбите бели.
Имало веднъж поет в хотела.
Той бил тих и мрачен,той бил много сам.
Той познавал кръчмите,фенерите,
вечерите зли на Ючбунар,
котките,бездомните хотели,
виното и нощния стражар.
Той бил тих и болен,той бил много сам
и измислил синьото момче.
Синьото момче живяло във тетрадките,
във тетрадкита със приказки и принцове.
Синьото момче било измислица...
Аз изгубих другото си "аз".
Злата мащеха ми го открадна
и го хвърли през прозореца.
Злата мащеха уби принцесатта
замъкът се срути,злия крал е пак на трона.
Принцът заминава във изгнание...
Вечер само с книги и кафе.
Аз понякога ще спирам до пердето
и за себе си ще гледам през прозореца
(ала само след като съм сигурен,
че ме няма в книгите и стаята).
Стаята е светла и приветлива,
светла като умна книга.
Стаята е тясна и заключена,
а от книгите излитат само спомени.
В стаята е тихо и студено.
Може би съм малко трескав.
Може би дъждът навън
лъже,че е по-приветлив
от мълчанието вътре.
После ти дойде стремглаво,
тъмните стъкла се счупиха.
Аз останах сам във стаята,
сам,а беше ми студено,
слънцето изгря,и книгите
станаха на купчинки от прах.
Аз бях гол и беден,постмодернистичен
Йов.
Йов не вярва вече в своя Бог.
Аз не вярвам в синьото момче,
в синьото момче и гълъбите бели.
Имало веднъж поет в хотела.
Той бил тих и мрачен,той бил много сам.
Той познавал кръчмите,фенерите,
вечерите зли на Ючбунар,
котките,бездомните хотели,
виното и нощния стражар.
Той бил тих и болен,той бил много сам
и измислил синьото момче.
Синьото момче живяло във тетрадките,
във тетрадкита със приказки и принцове.
Синьото момче било измислица...
Аз изгубих другото си "аз".
Злата мащеха ми го открадна
и го хвърли през прозореца.
Злата мащеха уби принцесатта
замъкът се срути,злия крал е пак на трона.
Принцът заминава във изгнание...
Когато нямаш какво да кажеш, кажи някоя древна китайска поговорка (древна китайска поговорка).
Re: Стихотворения на форумците
Ъм, това е... адски добро. Сериозно.
you have to keep
breaking your heart
until it opens
breaking your heart
until it opens
- ^PrincessA^
- Легендарен флуудър
- Мнения: 8969
- Регистриран на: 10 Авг 2004, 17:50
- Специалност: МП Трудови пазари и развитие на човешките ресурси
- Пол: Жена
- Курс: завършил
- Skype: princessa666
- Местоположение: в съзвездие
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Прекрасно е, браво! 

"It's better to burn out than to fade away." (Kurt Cobain)
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Какво друго може да се случи? / Избирателно!
За всички, които (не) ме пожелаха - I'm Back Again!!!
Казва се "Какво друго може да се случи?" - и (о.б.м.) е вдъхновенно от реални събития (че как иначе, фантазията си я ползвам за по-смислени цели)
Много страници, изписани отвътре,
може би насочени само към мен или
обърнати към който би ги чел утре,
вложих в тях мисли, думите открили
всички чувства, които винаги намира
времето, защото ти сама сега отлагаш.
Аз се опитвам до теб да се простирам,
но аз не получавам, защото не пращаш...
Всъщност го разбирам - ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш - ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?
Всъщност го разбирам - ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?
Много страници, похабени временно,
отнесох си вкъщи, далече от всичко,
където се намирах, бягам постепенно,
не искам да си позволя да те обичам.
И същите ми мисли, обаче тъй погрешни,
раздавани от някой от небето прикрито,
сега не биха те задушили - интересно!
А мен мразиш / унищожаваш за които...
Всъщност го разбирам - ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш - ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?
Всъщност го разбирам - ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?
Съвсем наскоро... ти си лесно разбираема,
даваш му много... а за мен - неразгадаема.
И доколкото мога... аз се опитвам да оставам,
а ти бягаш отново... и мен обричаш на забрава...
Всъщност го разбирам- ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш - ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?
Всъщност го разбирам - ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?
а това се казва "Избирателно" и също е от новите...
И когато за пореден път дойдох тук
и пишех пак новия си скандален стих.
Когато сякаш за миг заменен от друг,
аз надигнах глава си и за теб сгреших.
Когато не ми даваха дори да обичам,
и ме гледаха отгоре все тъй подозрително,
аз сякаш едва бях спасен от момичето,
на което не биваше да споменавам името.
Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
на вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...
Когато се отказах от вътрешния инат
и за пореден път допуснах своя болка.
Когато успях да го върна на целия свят
и показвах на всички, че всичко мога.
Когато с времето гневът ми прииждаше,
и търсех в отмъщението си опование,
мога да се закълна, че сте ме виждали,
в едно доста по-щастливо състояние.
Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
на вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...
Толкова е просто, понякога, драги,
Съдбата винаги дава ни шанс,
и вместо да импровизирам на изненади,
аз ги оставям и търся реванш.
Ще ме помислите, може би, за безчестен,
но нямам нужда да заслужа едно уважение.
Защото мразя да постигам нещата лесно,
и няма да редактирам своето поведение.
Помислете, защо сме го избрали...
Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
на вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...
Казва се "Какво друго може да се случи?" - и (о.б.м.) е вдъхновенно от реални събития (че как иначе, фантазията си я ползвам за по-смислени цели)
Много страници, изписани отвътре,
може би насочени само към мен или
обърнати към който би ги чел утре,
вложих в тях мисли, думите открили
всички чувства, които винаги намира
времето, защото ти сама сега отлагаш.
Аз се опитвам до теб да се простирам,
но аз не получавам, защото не пращаш...
Всъщност го разбирам - ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш - ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?
Всъщност го разбирам - ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?
Много страници, похабени временно,
отнесох си вкъщи, далече от всичко,
където се намирах, бягам постепенно,
не искам да си позволя да те обичам.
И същите ми мисли, обаче тъй погрешни,
раздавани от някой от небето прикрито,
сега не биха те задушили - интересно!
А мен мразиш / унищожаваш за които...
Всъщност го разбирам - ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш - ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?
Всъщност го разбирам - ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?
Съвсем наскоро... ти си лесно разбираема,
даваш му много... а за мен - неразгадаема.
И доколкото мога... аз се опитвам да оставам,
а ти бягаш отново... и мен обричаш на забрава...
Всъщност го разбирам- ти си недоволна.
Колко пъти вече ще се самонаранявам?
Това, което прикриваш - ти си лъжкиня.
Колко пъти още ще ме унижощаваш?
Всъщност го разбирам - ти си ненормална.
Какво толкова държиш да направим?
Това, което прикриваш - ти сега ме мразиш.
Какво друго може да се случи?
а това се казва "Избирателно" и също е от новите...
И когато за пореден път дойдох тук
и пишех пак новия си скандален стих.
Когато сякаш за миг заменен от друг,
аз надигнах глава си и за теб сгреших.
Когато не ми даваха дори да обичам,
и ме гледаха отгоре все тъй подозрително,
аз сякаш едва бях спасен от момичето,
на което не биваше да споменавам името.
Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
на вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...
Когато се отказах от вътрешния инат
и за пореден път допуснах своя болка.
Когато успях да го върна на целия свят
и показвах на всички, че всичко мога.
Когато с времето гневът ми прииждаше,
и търсех в отмъщението си опование,
мога да се закълна, че сте ме виждали,
в едно доста по-щастливо състояние.
Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
на вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...
Толкова е просто, понякога, драги,
Съдбата винаги дава ни шанс,
и вместо да импровизирам на изненади,
аз ги оставям и търся реванш.
Ще ме помислите, може би, за безчестен,
но нямам нужда да заслужа едно уважение.
Защото мразя да постигам нещата лесно,
и няма да редактирам своето поведение.
Помислете, защо сме го избрали...
Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
на вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Longbow
- Паисий
- Мнения: 929
- Регистриран на: 06 Авг 2007, 19:01
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Местоположение: София
Re: Стихотворения на форумците
Не е много (като никога), но толкоз имам да споделя...
Ангел написа:Завинаги
„Завинаги“ е думичка коварна,
но „завинаги“ винаги е вярно...
„Завинаги“ отказвам да откажа...
„Завинаги“ - сега ще Ви разкажа...
„Завинаги!“ -,помисли тихо Тя,
„Завинаги...“ -, Тя тихичко изрече...
„Завинаги.“ - в очите Й видях,
но туй („)Завинаги(“) остана надалече...
„Завинаги“ - аз гоня тази вечност,
така - „завинаги“ - изчезна моята човечност...
„Завинаги“ за тебе мога да пламтя,
но, вместо туй, „завинаги“ ще се стопя...

- Kai
- Форумозавър Рекс
- Мнения: 783
- Регистриран на: 19 Фев 2007, 00:05
- Специалност: Информатика
- Пол: Жена
- Курс: трети
- Skype: kai__87
- Местоположение: Somewhere there in the middle of Nowhere...
Re: Стихотворения на форумците
Longbow (Ангел, нали така?)... Това твое Завинаги ми разби сърцето... Браво. Просто, но толкова силно и дълбоко... Това е майсторство - с малко думи да кажеш много. Поклон.
"Няма нищо по-лошо от тъп човек, който се мисли за особено интелигентен." И.А.
- Longbow
- Паисий
- Мнения: 929
- Регистриран на: 06 Авг 2007, 19:01
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Местоположение: София
Re: Стихотворения на форумците
Благодаря ти, Kai! Не бих се осмелил сам да му припиша чак такава обективна стойност, но то си свърши работата - поне на един човек му стана хубаво да го прочете
Поздрави!
Ангел
Поздрави!
Ангел

- Fed
- Летописец Виртуоз
- Мнения: 1479
- Регистриран на: 20 Юли 2007, 22:21
- Специалност: Компютърни науки
- Пол: Мъж
- Курс: четвърти
- Местоположение: София (Русе)
Re: Стихотворения на форумците
Longbow, много красиви стохотворения... (поне последните 3 от тебе, които прочетох).
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Малко предистория, показах въпростното стихче, преди окончателно да го завърша на един куп хора... е, не чак толкова, но достатъчно, че да получа някакво предварително мнение за работата си. С пускането му тук, съм длъжен да благодаря на хората, на които го показах и които ми дадоха мнението си. Спец. тнкс на Renesanz, Bety_, Mila, Merces_Letifer, Mira, Dimage, Faith, Търговеца на Кристал among others и сигурно имаше някой, не помня всички, ще едитвам така или иначе....
So...
Бог Ф
Аз бях толкова близо до небето,
държах в ръцете си моя светъл ореол.
като месия се криех, там където,
събрани вярващите ми даваха престол.
Аз ги пречиствах и им давах покой,
не просто надежда, а вечен живот.
Не се стремях да бъда светъл герой,
а просто един от целия този народ.
Като армия ангели, сега след мене,
те вървят като едно цяло сърце.
И като че за промяната дойде време,
аз докъм небето отправих ръце:
"Хора, деца мои, създадени от моя грях,
там високо в божието царство има
врагове и ние ще се изправим срещу тях,
защото сме от тях част неделима."
"Армията на спасените не ще ни спре,
нашата сила не е милосърдието ни днес.
Святото оръжие, когато живях на небе,
от което бях свален, за нечий интерес."
***
И Сатанаил поведе човеците-демони
напред към поредната свята война.
Ние сами унищожавахме тук времето,
не е толкова трудно да вярваш в това.
So...
Бог Ф
Аз бях толкова близо до небето,
държах в ръцете си моя светъл ореол.
като месия се криех, там където,
събрани вярващите ми даваха престол.
Аз ги пречиствах и им давах покой,
не просто надежда, а вечен живот.
Не се стремях да бъда светъл герой,
а просто един от целия този народ.
Като армия ангели, сега след мене,
те вървят като едно цяло сърце.
И като че за промяната дойде време,
аз докъм небето отправих ръце:
"Хора, деца мои, създадени от моя грях,
там високо в божието царство има
врагове и ние ще се изправим срещу тях,
защото сме от тях част неделима."
"Армията на спасените не ще ни спре,
нашата сила не е милосърдието ни днес.
Святото оръжие, когато живях на небе,
от което бях свален, за нечий интерес."
***
И Сатанаил поведе човеците-демони
напред към поредната свята война.
Ние сами унищожавахме тук времето,
не е толкова трудно да вярваш в това.
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Плазмодий
- Легендарен флуудър
- Мнения: 5331
- Регистриран на: 03 Юни 2006, 20:17
- Специалност: Психология2010,ПА 2012,маг."Европ. проекти"
- Пол: Мъж
- Skype: mu6itrun
- Местоположение: Зад катуна в копривите
Re: Стихотворения на форумците
Любопитен е фактът,че си го показал само на девойки 
Патрона=>Цевта=>Спусъка=>Отвъд ?!?
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Никой мъж не прояви интерес, няма да тръгна да досаждам наляво-надясно...Плазмодий написа:Любопитен е фактът,че си го показал само на девойки
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Re: Стихотворения на форумците
Тиха и гола
Тиха и гола
лягам си
и подвивам части от себе си- уши, устни, палци
притаявам се в душата си, на скришно, не смея да шукна
правя си гнездо от изскубаните си коси,
изрезки от нокти и мъгла от уморени спомени
Приспивам не толкова косматите,
повече гъсениците мисли
и лягам да ги топля
потъвам
в очакване
да полетят
след зимата
след краят на нощта
да станат пеперудите, които ще изям за закуска
в някоя майска утрин в компанията на гургулица
с билков чай и мармалад по нежни пеперудени крилца
И ще порасне на устата ми усмивката
Тиха и гола
лягам си
и подвивам части от себе си- уши, устни, палци
притаявам се в душата си, на скришно, не смея да шукна
правя си гнездо от изскубаните си коси,
изрезки от нокти и мъгла от уморени спомени
Приспивам не толкова косматите,
повече гъсениците мисли
и лягам да ги топля
потъвам
в очакване
да полетят
след зимата
след краят на нощта
да станат пеперудите, които ще изям за закуска
в някоя майска утрин в компанията на гургулица
с билков чай и мармалад по нежни пеперудени крилца
И ще порасне на устата ми усмивката
Най- чистият път към Вселената минава през горския пущинак
- JudyRamone
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3148
- Регистриран на: 04 Май 2008, 15:56
- Специалност: Компютърна химия
- Пол: Жена
- Курс: трети
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Лелее...невероятно е!mecho написа:Има и такива къщи.
понякога се чудя как са още там
контурите им как не са потекли:
толкова неща се случват,
строил ли ги е някой,
или са поникнали в прахта,
като скалите.
Слънцето ги къса на парчета мирис...
Живял ли е някой там, обичал ли е,
имал ли е куче,
вечер тъжен ли е бил, къде са сънищата му.
Има и такива къщи.
Някой ден ще паднат всичките,
но никога не днес.
Наистина си ударил страхотна белина!
...И ПОВРЪЩАМЕ ВЪРХУ НАДЕЖДАТА
ЗА ПО-ДОБРИТЕ ДНИ!!"
___________________________
http://judysays.wordpress.com
ЗА ПО-ДОБРИТЕ ДНИ!!"
___________________________
http://judysays.wordpress.com
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Може би
Ти трябваше да използваш времето
да разбереш, какво се крие вътре в теб.
Всичко, което сега те прави човек,
и всичко, което не би искала да знам.
Ти трябваше да виждаш надълбоко,
да имаш чувства, преди мечти,
а може би да да виждаш без очи,
но сега просто искаш да си честна.
Да, признавам - имам вина,
че съм тук до теб.
Винаги търся проблем.
И винаги надълбоко промушвам.
Трябва да стане така,
да усетиш и болката в теб
- може би въпрос на късмет,
може би трябваше да се случи.
Ти избираше винаги по-малкото зло,
разбирайки, че не можеш да имаш всичко.
Рискувайки дори това, което обичаш
и винаги чудейки се какво би било.
Ти вярваше сляпо в истинската любов.
Това бе всичко, което те движеше напред,
а може би да не искаш и моя съвет,
защото не знаеше, че ще бъда готов.
А може би да ме послушаш,
трябва преди всичко да разбереш,
къде свършва трудния момент
и къде светлината да избереш.
А може би да видиш с усмивка
всичко, което си пропуснала досега,
всичко, което сама си причини,
може би трябваше да се случи това.
Да, признавам - имам вина,
че съм тук до теб.
Винаги търся проблем.
И винаги надълбоко промушвам.
Трябва да стане така,
да усетиш и болката в теб
- може би въпрос на късмет,
може би трябваше да се случи.
Ти трябваше да използваш времето
да разбереш, какво се крие вътре в теб.
Всичко, което сега те прави човек,
и всичко, което не би искала да знам.
Ти трябваше да виждаш надълбоко,
да имаш чувства, преди мечти,
а може би да да виждаш без очи,
но сега просто искаш да си честна.
Да, признавам - имам вина,
че съм тук до теб.
Винаги търся проблем.
И винаги надълбоко промушвам.
Трябва да стане така,
да усетиш и болката в теб
- може би въпрос на късмет,
може би трябваше да се случи.
Ти избираше винаги по-малкото зло,
разбирайки, че не можеш да имаш всичко.
Рискувайки дори това, което обичаш
и винаги чудейки се какво би било.
Ти вярваше сляпо в истинската любов.
Това бе всичко, което те движеше напред,
а може би да не искаш и моя съвет,
защото не знаеше, че ще бъда готов.
А може би да ме послушаш,
трябва преди всичко да разбереш,
къде свършва трудния момент
и къде светлината да избереш.
А може би да видиш с усмивка
всичко, което си пропуснала досега,
всичко, което сама си причини,
може би трябваше да се случи това.
Да, признавам - имам вина,
че съм тук до теб.
Винаги търся проблем.
И винаги надълбоко промушвам.
Трябва да стане така,
да усетиш и болката в теб
- може би въпрос на късмет,
може би трябваше да се случи.
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Longbow
- Паисий
- Мнения: 929
- Регистриран на: 06 Авг 2007, 19:01
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Местоположение: София
Re: Стихотворения на форумците
Тъй, докато се опитвах да запомня нещичко от ИБДП, а форума липсваше...
Ангел написа:Уверен
Часовете се нижат без жалост,
потъват във вечна мъгла,
а може би всичко ще иде нахалос
и никой не ще разбере за това.
Но своята участ кова безпощадно -
без никакъв страх, но с много тъга -
нажежена цвърчи, а мен ми е хладно -
лишен от прегръдка на топла дъга.
Нехая безгрижно - знам, всеки изстива
от време и грижи сломен,
щом няма във него Любовта тъй красива -
да води към утрешен ден.
Да плача не смея - усмивки излъчвам -
напук на свой'то обсебващо его...
Изрязвам го тихо - сърцето си връчвам -
Надеждата тлее (все-още) във него.
