Как живеете?

[inaccessibility]

каквото и да отговори човек, все ще е погрешно... струва ми се, че се убягва нещо - това, че всички хора живеят по закона на най-малкото съпротивление, едва когато съпротивлението е по-малко, тогава човек има възможност да избира...

балансирането предполага повече време за преценка и съответно избор, но дори тогава не значи, че решението ще излезе балансирано... крайностите от своя страна са по-бързо постижими, за тях като че ли не е необходимо особено време за осмисляне, но и те не винаги се случват - често нещата се устремяват към някоя крайност, но впоследствие се успокояват...

човекът е точно като водата, бързайки през пролуките си мисли, че е намерил най-краткия, бърз и добър път...

[Ice_Spirit]

човекът е точно като водата, бързайки през пролуките си мисли, че е намерил най-краткия, бърз и добър път...

аз не мисля така...бързият път почти винаги значи грешка.

[inaccessibility]

човекът е точно като водата, бързайки през пролуките си мисли, че е намерил най-краткия, бърз и добър път...

аз не мисля така...бързият път почти винаги значи грешка.

точно, затова човешкият път е низ от грешки и недоразумения, които той дори не осъзнава

[rachence]

Винаги баланс

[Kristo]

Водата балансира нищетата...

[Calaf]

Странен въпрос. Не ви ли се струва, че системното следване на крайностите е своеобразен баланс? От тази гледна точка съм за баланса!

[JudyRamone]

Каква е вашата философия в живота?

Крайна. Аз съм един отвратителен, краен човек.

И постоянно се движа по трасето.
Надолу-нагоре, наляво-надясно... и никога по средата.
И винаги с изключително силна и болезнена емоционалност.
Адски уморително е, честно. Още повече, че съм и личност
на настроенията. Абе изобщо......една голяма каша.
Трудно се свиква, но вече не се боря срещу това, дори
се стремя да намирам позитиви и да се възползвам от
ситуацията по максимално печеливш начин.

И все пак нивото на самоконтрола ми вече не е - 0, а + 0, което пък
не се постига никак лесно, да знаете

[fluffy cloud]

На повърхността изглеждам супер балансиран човек(или поне така си мисля ), но принципно страшно ме влече към крайностите.

[charming]

все се опитвам да балансирам и да си кажа честно баланс досега май не съм имала. при мен властва хаоса както при чувствата така и в отношенията с хората,с приятелите ,в семейството....................... пълна бъркотия е. повечето ми приятели са леко луди,чалнати и вироглави. но не се оплаквам,защото поне не ми е скучно въпреки ,че ми идва в повече ,признавам!

[Tiocfaidh ár lá]

Сериозно, бах га и темата. Няма хора на крайностите, инак досега да има само леш по някакви апокалиптични пейзажи.

[Александър]

Краен съм и не се срамувам от това. В допълнение умея да съчетавам две крайности едновременно. Тоест, противоречив съм. Вероятно поради тази причина напоследък все по-малко хора ми вярват.
И понеже има връзка с темата, да попитам: защо по дяволите се смята, че да си противоречив е нещо лошо?? За мен това дори е положително - да успяваш да съвместяваш в едно две несъвместими неща.

[Sanctus Espiritus]

Баланс Нищо, което е крайно, не се е доказало като достатъчно добро и устойчиво.

Добре го каза, колежке.

[dimo]

Живеем ли?!? Аз си мислех, че само работим. Дали работим крайно или безкрайно... По-скоро безкрайно...

[Йети]

Аз ги съчетавам в себе си и двете - за някои неща съм много краен, докато за други пък съм по-либерален.

[ellassence]

работа... ли4ен живот... у4ене... хм които се справя успе6но с вси4ко това, браво на него!