БСУ беше ВУЗ с добро реноме преди няколко години. И нивото си беше ниво - потвърждават го немалко познати, които са не също толкова кадърни кадърни като колегите ни от СУ, с не по-малък умствен капацитет, голяма част от тях в момента успешно реализирани в сферата, към която са се насочили с придобитите от следването познания и квалификация.
БСУ днес, според моето скромно мнение, е малко по-различна картинка. Сякаш колкото по-високи станаха таксите и по-лъскава - красивата фасада на новата сграда, толкова по-оскъдно внимание се отделя на основното предназначение на учебното заведение, а именно - подготвянето на качествени кадри. Не мога да кажа как стоят нещата във всички специалности, които университетът предлага, но мога да споделя опита си за правото. И понеже не искам мнението ми да се превръща в нападка, да го оформя така - трябва да си много мотивиран, надъхан, обичащ специалността си и жаден за познания, за да излезеш след петте години със самоувствие и съответстващото му покритие, че ни си си търкал подметките до прекрасната постройка и обратно за този, дето клати дърветата. Е, пак прозвуча малко неприятно, но все пак - лично мнение, няма как да го цензурирам повече.
Що се отнася до влизането в БСУ, както и в частните ВУЗ по принцип - ами не, наистина не е трудно. Преди 2 години, когато аз кандидатствах, изпит по български език (да, не по литература, а по български език + есе) и по история можеше да се държи на 4 различни дати, като няма ограничение в явяването, т.е. имаш минимум по 4 шанса и трябва да си откровен малоумник или страхотен Марко Тотев, за да не успееш поне в един от случаите, и то, ако вкараш метода с тотото
Темите по история няма какво да ги коментирам, там поне формулировките са сходни и няма кой знае каква разлика с другите висши учебни заведения, но за теста по български език - е, ако все пак си влизал на 1/5 от часовете по родно слово в гимназията и си прочел нещо различно от комикс през живота си, ще го вземеш. Без проблем. Така че влизането наистина не е трудност за човек със средно интелектуално равнище и добро психическо здраве В защита на унито все пак трябва да изложа доводите на познатите си, учащи там, които твърдят, че влизането е лесно, но излизането далеч не било толкова. От големи в началото курсове се дипломирали малки групички от хора, които действително имали капацитета и желанието да научат нещо. Не знам, може би наистина е така. Имам потвърждение на тези теза, пак от специалност право, но смятам, че е твърде оскъден източник, за да коментирам и всички останали.
И в крайна сметка - дали ще излезеш качествен кадър не зависи само от университета, който си завършил. Дълбоко вярвам, че поне половината от това, което излизаш на трудовия пазар, се дължи не на лекциите, които са ти чели, или на таксите, които си плащал. Дължи се на самия теб.
Без да обиждам никой, но там 90% от "студентите" са 
