Виж сега - ако детето е доказано мое - ше го призная и без брак и официалности, но ти пропускаш тънкия момент, че говоря за дете, което очевидно не е мое. Примерно африканче или китайче... или ме е нямало 3 години и се връщам и съм баща... Извинявай ама няма да стане това... Ти ше се признаеш ли за майка на детето на мъжа ти от любовницата му... и ше го гледаш ли като свое? Да си имаме уважението - брака си е брак, институция е, уважавам я, традиционалист съм, даже съм за брака, защото един ден с такива бракове ше си изкарвам хляба и ше те черпя виенско кафе след време. Но идеята ми е - семейството си е семейство, но любовта не подлежи на закони. Може да си женена за Х, да го правиш с У, а детето ти да е зачената от тройка с други двама, които никога след това не си видяла. Тва ми кажи институция, която заслужава доверия ли е? Ок, случва се, нямаш лошо умисъл - но защо мъжа трябва да страда дете, което не е негово. И защо детето трябва да страда за грешките на майка му? Защото забележи - грешки на мъжа - НЯМА... ако направи той дете на някоя - природния закон и гена му са си изпълнили мисията - можеш да го заколиш, той вече няма какво да прави - оставил се е където трябва. Но виж майката не може да стои за "семейство и брак" и да се надява да се отбранява с тези думички...renesanz написа:Кристо,детето е най-смислената част от брака. хората се женят и след това създават деца. само страхливците не признават детето си и си плюят на петите,а за съжаление ги има такива и то не малко....
аз бих гледала дете без брак ако знам,че имам свестен и отговорен мъж,идеята на признаването е един ден ако се разделим това дете да получава издръжка. тестове се правят ако има основателна причина,а не за да избягаш от отговорност,защото е срамота да оставиш едно дете,което няма вина за нечия простотия.
Абе объркано стана, ако искаш не го чети.... но да напиша тва накрая едва ли ше има ефект....
Хубаво го е казала Хипнозата-стига сме ги дъвкали тия работи.
