Стихотворения на форумците
Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Самонаказвам се за сериозното си стихотворение:
Когато седна на чинията,
си мисля за България.
За муската, за ракията,
дали ме чака ТЯ?
е*А ли я...
Кога глава насам обърнах?
Кога не бях далече?
Загнил ли плод погълнах,
та ме така запече?
Гъзът ми си е гъз и тука.
И тук педалите са с ризи.
Къде съм всъщност не ми пука,
стига пе-це да има и мангизи.
Лъжа.
Когато седна на чинията,
си мисля за България.
За муската, за ракията,
дали ме чака ТЯ?
е*А ли я...
Кога глава насам обърнах?
Кога не бях далече?
Загнил ли плод погълнах,
та ме така запече?
Гъзът ми си е гъз и тука.
И тук педалите са с ризи.
Къде съм всъщност не ми пука,
стига пе-це да има и мангизи.
Лъжа.
- Longbow
- Паисий
- Мнения: 929
- Регистриран на: 06 Авг 2007, 19:01
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Местоположение: София
Re: Стихотворения на форумците
Нещо съвсем прясно - от тази нощ... На един дъх...
Ангел написа:Тя
Прекрасна,
ужасна,
красива
и дива,
в сърцето живее,
в сърцето жалее,
гърдите притиска
и гърлото стиска,
мечтите изписва
и толкоз ми липсва...
С червени криле
и с дъх на море,
със огнен отблясък
и покрита със пясък,
бленуваща шумно
за ласки безумни,
чакам те още,
останал немощен,
във звездна премяна,
чаровно засмяна,...
Прекъснат отново
във своето слово,
продължавам с товара
на мой'та поквара
да търся опора,
но в свойта умора
съм паднал във яма
от град по-голяма,
и - чуй моят зов -
убий ме!!!
.................Любов...

- Smoking Mirror
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6854
- Регистриран на: 03 Окт 2006, 23:00
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Местоположение: Tartarian Depths of Carceri
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Ангеле, това е хубаво, трябва да ти го призная 
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Хубаво е, но (не ме бийте) от него би станал и чудесен текст за поп-фолк шедьовър 
- Smoking Mirror
- Легендарен флуудър
- Мнения: 6854
- Регистриран на: 03 Окт 2006, 23:00
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Местоположение: Tartarian Depths of Carceri
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Неененененененненене, нямаш право на такива изказвания. Сега заради теб неволно започнах да съчинявам мелодията.Jamesmagno написа:Хубаво е, но (не ме бийте) от него би станал и чудесен текст за поп-фолк шедьовър
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Нова дрога (редакция на Мила)
Не мога да откажа
обичам - страдам за това.
Toва, което ви ще кажа
в душата внесло би тъга.
Не мога да спра да пиша,
искам тук да споделя.
Всичките си думи дишам,
паля ги - за светлина.
Трудни думи. Понякога не мога да говоря.
И никакви гримаси не биха изразили ме.
като в лула сега тъпча тук хиляди хора
и се радвам, че с мислите си са открили...
...смисъла, смисъла, макар и в стихове стари.
Знам, не е трудно особено в лирика.
Това, за което другите използват китари,
аз не спирам да пиша, умирайки...
Много лица, аз виждам през тях стихове
и чуждите имена в моето подсъзнание
се разстилаха и крадяха моите мигове -
сякаш направиха си в главата ми състезание.
Сякаш не Данте и Далчев бяха в мене,
а един наркотик се бързо прокрадваше.
И когато мислите излизат от своето време,
тихата тази емоция в мене пролазваше.
И всички грешки тук се чувстват добре,
защото има дупка в моето сърце.
Защитавам с болка своята слаба душа,
но какво, ако тези емоции били са лъжа?
Ние говорим днес за тоталната липса на обич
и наместваме съзнанието си в една нова дрога.
И когато се предаваме казваме "липса на чест"
но какво, ако това не е започнало днес?
***
Няма да се спра да следвам тази посока,
и моите мисли ще се блъскат в стена,
нека тези удари сега бичуват порока
и това напрежение да създава искра.
Аз липсвам в мелодията, в този звук,
и е красиво страданието в този миг.
Защото може би не съм аз авторът тук,
а може би аз съм самата книга.
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Vintersorg
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2808
- Регистриран на: 13 Юли 2005, 01:08
- Специалност: Връзки с обществеността/ Политически мениджмънт
- Пол: Мъж
- Курс: завършил
- Skype: joro_uber_alles
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Рекох да споделя едни идиотщини дето се родиха в болните ми гънки на морйето:
егаси кефа! Отново е лято!
И пак на морето
на плажа си проснал тяло космато,
вълните те шибат право в лицето…
егаси кефа! Пържена цаца!
Миди пане, попчета и скумрия –
ядеш и загребваш от пълната каца
на живота и се радваш, че си от тия
дето си викат: “егаси и кефа!”,
дето ровичкат с палци в пясъка,
плюят семки, споменават шефа
и са далече от шума и от трясъка…
…на големия град.
егаси кефа!
Благодат.
егаси кефа! Отново е лято!
И пак на морето
на плажа си проснал тяло космато,
вълните те шибат право в лицето…
егаси кефа! Пържена цаца!
Миди пане, попчета и скумрия –
ядеш и загребваш от пълната каца
на живота и се радваш, че си от тия
дето си викат: “егаси и кефа!”,
дето ровичкат с палци в пясъка,
плюят семки, споменават шефа
и са далече от шума и от трясъка…
…на големия град.
егаси кефа!
Благодат.
Re: Стихотворения на форумците
Пфу!Това е моята тема!Заплюх си я;>>
На бившия, с любов
Опитвам се всичко да загърбя и напред да продължа
(както правят след раздяла всички други),
а от спомените още сили черпя да живея.
("Свой" не спирам да наричам него)
Толкова бръчки от отминали усмивки му дължа,
(за сълзите се издължих)
сега повод и желание нямам да се засмея
(щастието с него пропъдих).
Обмислям дали да не стана актриса
(дядо бе сред видните актьори)
пред камерата ще бъда блестяща.
(Все жилка ще е наследена).
Роговиците редовно ще прочиствам
(най-вече в страдалните сцени),
в уречения час за теб ще се сещам.
(За нещо добро поне да те уползотворя).
Ще направя от тениската ти парцалена кукла
(да се чувствам съзидателна),
умишлено по твой образ и подобие
(през зелени копчета да гледа на света).
В пурпурно сърце ще пришия твоята буква
(но вместо с кърфици да я бода),
ще те/я прегръщам и ще ти/й говоря с часове.
(От всичко, което тая, ще се освободя)
Или пък... да взема да я набода?
Искам да замина в Картахена
(по-добрата част от мен да открия),
с пречистващата сила на морето
(да промия незаздравимите рани),
да се върна друга, неозлобена
(дирята от твойта обич да изтрия)
и спомените дълбоко да заровя в земята.
(Макар да знам, че в мен ще си останат).
На бившия, с любов
Опитвам се всичко да загърбя и напред да продължа
(както правят след раздяла всички други),
а от спомените още сили черпя да живея.
("Свой" не спирам да наричам него)
Толкова бръчки от отминали усмивки му дължа,
(за сълзите се издължих)
сега повод и желание нямам да се засмея
(щастието с него пропъдих).
Обмислям дали да не стана актриса
(дядо бе сред видните актьори)
пред камерата ще бъда блестяща.
(Все жилка ще е наследена).
Роговиците редовно ще прочиствам
(най-вече в страдалните сцени),
в уречения час за теб ще се сещам.
(За нещо добро поне да те уползотворя).
Ще направя от тениската ти парцалена кукла
(да се чувствам съзидателна),
умишлено по твой образ и подобие
(през зелени копчета да гледа на света).
В пурпурно сърце ще пришия твоята буква
(но вместо с кърфици да я бода),
ще те/я прегръщам и ще ти/й говоря с часове.
(От всичко, което тая, ще се освободя)
Или пък... да взема да я набода?
Искам да замина в Картахена
(по-добрата част от мен да открия),
с пречистващата сила на морето
(да промия незаздравимите рани),
да се върна друга, неозлобена
(дирята от твойта обич да изтрия)
и спомените дълбоко да заровя в земята.
(Макар да знам, че в мен ще си останат).
Ще вляза ли в СУ?
...Няма да вляза...
Ще вляза ли в СУ?
...Няма да вляза...
Ще вляза ли...
-Не ти ли омръзна?
...Няма да вляза...
Ще вляза ли в СУ?
...Няма да вляза...
Ще вляза ли...
-Не ти ли омръзна?
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
- mecho
- Постоянно присъствие
- Мнения: 666
- Регистриран на: 13 Юли 2006, 11:21
- Специалност: Скандинавистика
- Курс: трети
- Skype: mechooo_2
- Местоположение: библиотека Нърдика
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Високо е и крачката е лесна,
бавно бавно мъкнете чувалите
и цялата ви прах пътеката не е достатъчна
на слизане прахта е слънце.
Единствените знойни съчки счупиха комарите,
очите ти очите ти кафяво златни,
или първо беше златното забравих.
лошото е че не забравям никога.
Когато целият ми свят се свлече
и се счупи на прашинки,
ги потърсих по пътеките зъбите ти скалисти,
прашинките-комари ми пробляснаха на слизане
на слизане прахта е слънце.
бавно бавно мъкнете чувалите
и цялата ви прах пътеката не е достатъчна
на слизане прахта е слънце.
Единствените знойни съчки счупиха комарите,
очите ти очите ти кафяво златни,
или първо беше златното забравих.
лошото е че не забравям никога.
Когато целият ми свят се свлече
и се счупи на прашинки,
ги потърсих по пътеките зъбите ти скалисти,
прашинките-комари ми пробляснаха на слизане
на слизане прахта е слънце.
http://jorik.blog.bg/
...............................
...............................
Re: Стихотворения на форумците
Карнобатска гроздова-за стари и нови приятели!:>>
Ще вляза ли в СУ?
...Няма да вляза...
Ще вляза ли в СУ?
...Няма да вляза...
Ще вляза ли...
-Не ти ли омръзна?
...Няма да вляза...
Ще вляза ли в СУ?
...Няма да вляза...
Ще вляза ли...
-Не ти ли омръзна?
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
"Обикновенно се случва на хора като нас"
(с Валентина "Русалка" Маринова)
Само да можех да знам,
какво правят в момента, другите като мен?
Къде е това място, там,
където живота им сякаш е по-добре построен?
Само да можеха да ми кажат,
какво още не съм изпълнил като житейски дълг?
Или какво болката ми значи,
какво да направя за да мога да я изкарам навън?
Да имах за миг очите на слепец,
до дъно в себе си да видя
изтръгваща вината в мен,
по тяхната пътека да премина.
И да не търся зримите посоки
от кулите наивност да се пазя
издигнати от чувства боси,
сама през себе си да газя....
Само да можех да имам
миговете, които другите сега притежават.
Всичко в мен да разбирам,
да не си позволявам да се самоунищожавам.
Само да можеше по-малко
да ми пука за другите, които вече ме мразят.
И всъщност някакси жалко,
е когато няма, кой от проблеми да ме пази
И срещната в очите на отшелник,
душата си кристално да запазя.
и ударите в тежкия ми делник
с нескрито задоволство да погазя.
Ехидните усмивки аз погребвам,
кому са нужни в пътя ми житейски?
И мравчено в сърцето си подреждам
живеещите в мен блага библейски...
И всяка стъпка води към отричане
на всичко, в което вярва душата ми,
изстрадала за всеки миг обичане
и болна от лудите идеи на съдбата ми.
Така вървя в пътеките безлунни,
безкористно намиращи се във всички нас.
По глътка отпечатък за бездушните,
които винаги се стремя да нямат ни глас.
И ние сега сме героите печални
защото всичко добро, изпълваме със страст,
съдени за грешки тъй неморални
но обикновенно се случва на хора като нас.
(с Валентина "Русалка" Маринова)
Само да можех да знам,
какво правят в момента, другите като мен?
Къде е това място, там,
където живота им сякаш е по-добре построен?
Само да можеха да ми кажат,
какво още не съм изпълнил като житейски дълг?
Или какво болката ми значи,
какво да направя за да мога да я изкарам навън?
Да имах за миг очите на слепец,
до дъно в себе си да видя
изтръгваща вината в мен,
по тяхната пътека да премина.
И да не търся зримите посоки
от кулите наивност да се пазя
издигнати от чувства боси,
сама през себе си да газя....
Само да можех да имам
миговете, които другите сега притежават.
Всичко в мен да разбирам,
да не си позволявам да се самоунищожавам.
Само да можеше по-малко
да ми пука за другите, които вече ме мразят.
И всъщност някакси жалко,
е когато няма, кой от проблеми да ме пази
И срещната в очите на отшелник,
душата си кристално да запазя.
и ударите в тежкия ми делник
с нескрито задоволство да погазя.
Ехидните усмивки аз погребвам,
кому са нужни в пътя ми житейски?
И мравчено в сърцето си подреждам
живеещите в мен блага библейски...
И всяка стъпка води към отричане
на всичко, в което вярва душата ми,
изстрадала за всеки миг обичане
и болна от лудите идеи на съдбата ми.
Така вървя в пътеките безлунни,
безкористно намиращи се във всички нас.
По глътка отпечатък за бездушните,
които винаги се стремя да нямат ни глас.
И ние сега сме героите печални
защото всичко добро, изпълваме със страст,
съдени за грешки тъй неморални
но обикновенно се случва на хора като нас.
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Vintersorg
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2808
- Регистриран на: 13 Юли 2005, 01:08
- Специалност: Връзки с обществеността/ Политически мениджмънт
- Пол: Мъж
- Курс: завършил
- Skype: joro_uber_alles
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Кристо, имаш нужда малко от изглаждане на изказа, но стиховете ти са супер!! Поработи малко върху ритъма и ще стане бижу! 
- Kristo
- Легендарен флуудър
- Мнения: 21996
- Регистриран на: 30 Окт 2007, 23:22
- Специалност: Експертология и Специалистика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Местоположение: Меден Рудник Сити
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците
Работя постоянно над стила си и гледам да го усъвършенствам, като обаче бих направил компромис с качеството, ако идеята ми би пострадала от това... в смисъл - ако трябва да избирам между доброто звучене и идеята на стихчето, бих избрал второто... а за теб отново поздрав с нещо прясно:Vintersorg написа:Кристо, имаш нужда малко от изглаждане на изказа, но стиховете ти са супер!! Поработи малко върху ритъма и ще стане бижу!
Е-мисъл
Казват, че съм като анимационен герой:
създаден от парченцата души на образи,
развален от комплексираност, друго мое
недъгче, което все би ви носило тормоз.
И че съм се скрил там, далеч зад Егото
- което бил съм използвал като "дърво".
И може би дошъл за истината - временно,
Небесният Овчар видял е нещо доста зло.
Казват, че съм мерзък и злооупотребяващ
с добрите души на всички намиращи се тук.
Може ли, само за миг Отецът тъй забравящ,
да не вижда същото и в още някой друг?
И моите скрити или явни коварни желания,
ме тласкат към извършването на една злина.
Може би за душата си, нямам ни оправдание,
и ако само я имам - бих признал тази вина.
Казват, че не съм разбирал от поезия,
и че всичко, що написах тука е било лъжа.
Но всъщност в мене не боледува егото,
а желанието да се съблека пред вас с душа.
И че, не съм разбирал волята на другите,
че не съм им давал необходимата им свобода.
Или, че съм бил поредния един от лудите,
които не искат да видят сложното в света?
***
И каквото и да казват, е нормално -
всеки вижда света не по-далече от ума си.
Сякаш за мен думите са тривиални,
и всичко, което ще предизвикат е смеха ми.
И каквото и да мислят и изразяват другите,
аз не бих се променил за на нечий капризите.
Мислете ме за най-откачения измежду лудите,
но трудно можете да се докоснете до мислите...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
- Andresko Garibaldi
- В началото бе словото
- Мнения: 15
- Регистриран на: 18 Мар 2008, 00:16
- Пол: Мъж
- Skype: imam, mersi
- Местоположение: Parnas
Re: Стихотворения на форумците
Айде нещичко и от мен:
Небесата над нас
пътя ни към новите звезди чертаят.
Има ли страст,
която още другите не искат да знаят?
И тук покорени,
лежейки под изгасналите ни сенки,
кацат окрилени
горещите ни юнски нощи...
И луната над нас
усмихва ни, докосва и бавно съблича.
Воден от страст,
аз пак ще те излъжа, че те обичам.
Не загасил
искрите, които още тя не е видяла.
И открил
лъжите, които ще я залеят цяла.
И морето до нас
измива ни от поредния нощен грях.
Лъжовна страст,
защото съпругът и стои сам у тях.
Отчаянието,
което нейните изневери търси още,
се предава
във всяка от горещите ни юнски нощи...
СУ, Богословие, 1 курс...

