Стихотворения на форумците

[Jamesmagno]

Самонаказвам се за сериозното си стихотворение:

Когато седна на чинията,
си мисля за България.
За муската, за ракията,
дали ме чака ТЯ?
е*А ли я...

Кога глава насам обърнах?
Кога не бях далече?
Загнил ли плод погълнах,
та ме така запече?

Гъзът ми си е гъз и тука.
И тук педалите са с ризи.
Къде съм всъщност не ми пука,
стига пе-це да има и мангизи.

Лъжа.

[Longbow]

Нещо съвсем прясно - от тази нощ... На един дъх...

Тя

Прекрасна,
ужасна,
красива
и дива,
в сърцето живее,
в сърцето жалее,
гърдите притиска
и гърлото стиска,
мечтите изписва
и толкоз ми липсва...

С червени криле
и с дъх на море,
със огнен отблясък
и покрита със пясък,
бленуваща шумно
за ласки безумни,
чакам те още,
останал немощен,
във звездна премяна,
чаровно засмяна,...

Прекъснат отново
във своето слово,
продължавам с товара
на мой'та поквара
да търся опора,
но в свойта умора
съм паднал във яма
от град по-голяма,
и - чуй моят зов -
убий ме!!!
.................Любов...

[Smoking Mirror]

Ангеле, това е хубаво, трябва да ти го призная

[Jamesmagno]

Хубаво е, но (не ме бийте) от него би станал и чудесен текст за поп-фолк шедьовър

[Smoking Mirror]

Хубаво е, но (не ме бийте) от него би станал и чудесен текст за поп-фолк шедьовър

Неененененененненене, нямаш право на такива изказвания. Сега заради теб неволно започнах да съчинявам мелодията.

[Kristo]

Нова дрога (редакция на Мила)

Не мога да откажа
обичам - страдам за това.
Toва, което ви ще кажа
в душата внесло би тъга.
Не мога да спра да пиша,
искам тук да споделя.
Всичките си думи дишам,
паля ги - за светлина.

Трудни думи. Понякога не мога да говоря.
И никакви гримаси не биха изразили ме.
като в лула сега тъпча тук хиляди хора
и се радвам, че с мислите си са открили...
...смисъла, смисъла, макар и в стихове стари.
Знам, не е трудно особено в лирика.
Това, за което другите използват китари,
аз не спирам да пиша, умирайки...

Много лица, аз виждам през тях стихове
и чуждите имена в моето подсъзнание
се разстилаха и крадяха моите мигове -
сякаш направиха си в главата ми състезание.
Сякаш не Данте и Далчев бяха в мене,
а един наркотик се бързо прокрадваше.
И когато мислите излизат от своето време,
тихата тази емоция в мене пролазваше.

И всички грешки тук се чувстват добре,
защото има дупка в моето сърце.
Защитавам с болка своята слаба душа,
но какво, ако тези емоции били са лъжа?
Ние говорим днес за тоталната липса на обич
и наместваме съзнанието си в една нова дрога.
И когато се предаваме казваме "липса на чест"
но какво, ако това не е започнало днес?

***

Няма да се спра да следвам тази посока,
и моите мисли ще се блъскат в стена,
нека тези удари сега бичуват порока
и това напрежение да създава искра.
Аз липсвам в мелодията, в този звук,
и е красиво страданието в този миг.
Защото може би не съм аз авторът тук,
а може би аз съм самата книга.

[Vintersorg]

Рекох да споделя едни идиотщини дето се родиха в болните ми гънки на морйето:

егаси кефа! Отново е лято!
И пак на морето
на плажа си проснал тяло космато,
вълните те шибат право в лицето…

егаси кефа! Пържена цаца!
Миди пане, попчета и скумрия –
ядеш и загребваш от пълната каца
на живота и се радваш, че си от тия

дето си викат: “егаси и кефа!”,
дето ровичкат с палци в пясъка,
плюят семки, споменават шефа
и са далече от шума и от трясъка…

…на големия град.
егаси кефа!
Благодат.

[Mermay]

Пфу!Това е моята тема!Заплюх си я;>>

На бившия, с любов

Опитвам се всичко да загърбя и напред да продължа

(както правят след раздяла всички други),

а от спомените още сили черпя да живея.

("Свой" не спирам да наричам него)

Толкова бръчки от отминали усмивки му дължа,

(за сълзите се издължих)

сега повод и желание нямам да се засмея

(щастието с него пропъдих).





Обмислям дали да не стана актриса

(дядо бе сред видните актьори)

пред камерата ще бъда блестяща.

(Все жилка ще е наследена).

Роговиците редовно ще прочиствам

(най-вече в страдалните сцени),

в уречения час за теб ще се сещам.

(За нещо добро поне да те уползотворя).





Ще направя от тениската ти парцалена кукла

(да се чувствам съзидателна),

умишлено по твой образ и подобие

(през зелени копчета да гледа на света).

В пурпурно сърце ще пришия твоята буква

(но вместо с кърфици да я бода),

ще те/я прегръщам и ще ти/й говоря с часове.

(От всичко, което тая, ще се освободя)





Или пък... да взема да я набода?



Искам да замина в Картахена

(по-добрата част от мен да открия),

с пречистващата сила на морето

(да промия незаздравимите рани),

да се върна друга, неозлобена

(дирята от твойта обич да изтрия)

и спомените дълбоко да заровя в земята.

(Макар да знам, че в мен ще си останат).

[Jamesmagno]

Жоро, БРАВОС!!!!!!!!!!!!! Сродна душа намерих!

[mecho]

Високо е и крачката е лесна,
бавно бавно мъкнете чувалите
и цялата ви прах пътеката не е достатъчна
на слизане прахта е слънце.
Единствените знойни съчки счупиха комарите,
очите ти очите ти кафяво златни,
или първо беше златното забравих.
лошото е че не забравям никога.
Когато целият ми свят се свлече
и се счупи на прашинки,
ги потърсих по пътеките зъбите ти скалисти,
прашинките-комари ми пробляснаха на слизане
на слизане прахта е слънце.

[Mermay]

Карнобатска гроздова-за стари и нови приятели!:>>

[Kristo]

"Обикновенно се случва на хора като нас"
(с Валентина "Русалка" Маринова)

Само да можех да знам,
какво правят в момента, другите като мен?
Къде е това място, там,
където живота им сякаш е по-добре построен?
Само да можеха да ми кажат,
какво още не съм изпълнил като житейски дълг?
Или какво болката ми значи,
какво да направя за да мога да я изкарам навън?

Да имах за миг очите на слепец,
до дъно в себе си да видя
изтръгваща вината в мен,
по тяхната пътека да премина.
И да не търся зримите посоки
от кулите наивност да се пазя
издигнати от чувства боси,
сама през себе си да газя....

Само да можех да имам
миговете, които другите сега притежават.
Всичко в мен да разбирам,
да не си позволявам да се самоунищожавам.
Само да можеше по-малко
да ми пука за другите, които вече ме мразят.
И всъщност някакси жалко,
е когато няма, кой от проблеми да ме пази

И срещната в очите на отшелник,
душата си кристално да запазя.
и ударите в тежкия ми делник
с нескрито задоволство да погазя.
Ехидните усмивки аз погребвам,
кому са нужни в пътя ми житейски?
И мравчено в сърцето си подреждам
живеещите в мен блага библейски...

И всяка стъпка води към отричане
на всичко, в което вярва душата ми,
изстрадала за всеки миг обичане
и болна от лудите идеи на съдбата ми.
Така вървя в пътеките безлунни,
безкористно намиращи се във всички нас.
По глътка отпечатък за бездушните,
които винаги се стремя да нямат ни глас.
И ние сега сме героите печални
защото всичко добро, изпълваме със страст,
съдени за грешки тъй неморални
но обикновенно се случва на хора като нас.

[Vintersorg]

Кристо, имаш нужда малко от изглаждане на изказа, но стиховете ти са супер!! Поработи малко върху ритъма и ще стане бижу!

[Kristo]

Кристо, имаш нужда малко от изглаждане на изказа, но стиховете ти са супер!! Поработи малко върху ритъма и ще стане бижу!

Работя постоянно над стила си и гледам да го усъвършенствам, като обаче бих направил компромис с качеството, ако идеята ми би пострадала от това... в смисъл - ако трябва да избирам между доброто звучене и идеята на стихчето, бих избрал второто... а за теб отново поздрав с нещо прясно:

Е-мисъл

Казват, че съм като анимационен герой:
създаден от парченцата души на образи,
развален от комплексираност, друго мое
недъгче, което все би ви носило тормоз.
И че съм се скрил там, далеч зад Егото
- което бил съм използвал като "дърво".
И може би дошъл за истината - временно,
Небесният Овчар видял е нещо доста зло.

Казват, че съм мерзък и злооупотребяващ
с добрите души на всички намиращи се тук.
Може ли, само за миг Отецът тъй забравящ,
да не вижда същото и в още някой друг?
И моите скрити или явни коварни желания,
ме тласкат към извършването на една злина.
Може би за душата си, нямам ни оправдание,
и ако само я имам - бих признал тази вина.

Казват, че не съм разбирал от поезия,
и че всичко, що написах тука е било лъжа.
Но всъщност в мене не боледува егото,
а желанието да се съблека пред вас с душа.
И че, не съм разбирал волята на другите,
че не съм им давал необходимата им свобода.
Или, че съм бил поредния един от лудите,
които не искат да видят сложното в света?

***

И каквото и да казват, е нормално -
всеки вижда света не по-далече от ума си.
Сякаш за мен думите са тривиални,
и всичко, което ще предизвикат е смеха ми.

И каквото и да мислят и изразяват другите,
аз не бих се променил за на нечий капризите.
Мислете ме за най-откачения измежду лудите,
но трудно можете да се докоснете до мислите...

[Andresko Garibaldi]

Айде нещичко и от мен:

Небесата над нас
пътя ни към новите звезди чертаят.
Има ли страст,
която още другите не искат да знаят?
И тук покорени,
лежейки под изгасналите ни сенки,
кацат окрилени
горещите ни юнски нощи...

И луната над нас
усмихва ни, докосва и бавно съблича.
Воден от страст,
аз пак ще те излъжа, че те обичам.
Не загасил
искрите, които още тя не е видяла.
И открил
лъжите, които ще я залеят цяла.

И морето до нас
измива ни от поредния нощен грях.
Лъжовна страст,
защото съпругът и стои сам у тях.
Отчаянието,
което нейните изневери търси още,
се предава
във всяка от горещите ни юнски нощи...