Славянска филология

[sofine]

Е, не виждам нищо лошо в това да уча езици, които не съм учила досега; даже смятам, че ще ми бъде полезно. Записах, защото искам само тази специалност-колкото и абсурдно да звучи (понеже не съм учила езиците), Woland. Обичам литературата, искам да ... се запозная с близки култури... Това е.
Mebbeth, разгледах и форума, и сайта и мисля, че стигнах до определени изводи вече (затова и записах славянска). Не си правя илюзии, че ще е лесно... Аргументацията ми в момента може да куца, но пък съм сигурна, че това е, с което искам да се занимавам... Всъщност, вие как избрахте точно това?

PS: Riot, благодаря

[Woland]

sofine, куца ти аргументацията, наистина. Щом това си искала и се интересуваш от това, би трябвало да имаш поне елементарна представа. Не че с ученето на славянска ще я добиеш, но все пак . А и не виждам защо се обясняваш на разни непознати, дето списват из тоя форум, я по-смело го раздавай и ни тегли по една .

Уча славянска, защото си обърках кода на специалността и не исках да купувам нов комплект документи. На първо класиране ме приеха това, макар че имах бал и за други специалности, но, нали съм си главчо и въпросният код ме беше наредил точно там. И си казах: "Ако Паулу Коелю беше тук, щеше да го определи като знак на съдбата"... и записах Славянски филологии. По-късно взех да си харесвам много специалността и то главно заради прекомерната ми страст по руската литература и преподавателите, които имахме по този предмет. А след това имах "щастието" да срещна такива "специалисти", които в рамките на седмица ме отказаха от всичките ми страсти. Както и да е, аз записах друга специалност, ще има и трета скоро и на славянската гледам като на глезотия за обогатяване на общата култура, само и само да не погледна на нея като на грешка.

Пожелавам ти успех и търпение с това, което си избрала и си имала шанса да учиш нещо, което искаш. Малко са тези, които биват приети по желанието си, още по-малко тези, които го завършват и запазват същите топли чувства. Желая ти ти да си от последните.

[mebbeth]

Хм, моята история е доста дълга, но да кажем,
че все съм кръжала около това (филология). А
специално сръбския избрах, защото го бях 'учила'
вече в БФ и защото реших, че това е най-малкото
съпротивление. Подбудите ми не са никак
идеалистични. Какви изводи си направи, че ми
стана много интересно и какъв език ще избереш?

[Дукеса Простакеса]

O, mebbeth, не знаех, че и преди си се занимавала със србското ) Да го довършиш, дет' се вика, си е кораво решение от твоя страна Аз съм другата страна на монетата - така съм почвала и с гръцки, френски и пр. и доникъде не съм стигала. И затова пък реших да почна със съвърешно нов език, от който бъкел да не разбирам, та да започна на чисто и поне да го довърша А освен това и да се занимавам с литература. Една от логичните причини ми се струваше, че е ужасно губене на време, ако уча целия кандидатстудентски материал по литература само за кандидатстването, а при все че ми беше и интересно, та си викам да си продължа
По този и повод славянската ми беше първо желание, пък и достатъчно хвалби бях подочула, затова и размишлявах и го реших...
Но след първата година нещата ми изглеждат толкова усложнени, че все още съм объркана по въпроса - това проблем само в нашия факултет ли е, или просто сме си на това дередже по повод образованието въобще. Някои неща просто се обвиват в такива митове или пък се извършват с такива геройски борби срещу вятърните мелници, че накрая не знаеш да се хвалиш ли или да се оплакваш )))

Оценката е много субективна. Тук могат да се чуят всякакви мнения. Аз смятам, че заниманието с езика е най-ценно. От една страна заради преподаватели, които аз съм видяла, от друга за хорариума, който все пак е силен (12 часа седмично). Повечето други предмети ми бяха много много интерсни през годината, но начинът на изпитване и излишните нерви, стрес, закостенели разбирания на преподавалтелите както по отношение на предаване на материята, така и по отношение на студентите, така и по отношение на изпитване малко ме изненадаха

Но на мен си ми харесва Трудно и странно е. Борбата си я бива.

[Woland]

СУ трябва да се изравни със земята, да се изпепели и дезинфекцира мястото, за да е сигурно, че никакви вредни микроби не са останали. И след това да се изгради един нов университет, който няма да бъка от смахнати алкохолици, завършили през 1900 г. и съответно прилагащи образователни методи с изтекъл срок на годност.

За справка- 12 часа език сега може и да ви се струва добре, макар че има филологии с по 18 часа седмично. В четърти курс, за сметка на това, ще разполагате с четири часа седмично и ще правите НИЩО през целия семестър. Ама и ние едни специалисти ще излезем... не дай Боже да ни се наложи да превеждаме някъде. Ако не предизвикаме международен скандал, пак добре.

[phoebe]

То си зависи от тебе май, дали ще станеш специалист или не. Хванеш ли основата (а на индоевропейски език, даже славянски такъв), след това всичко си зависи от твоя хъс и идея...

[Woland]

То и от теб зависи дали ще запишеш СИД "фино гъзооблизване", за да станеш "специалист" или не. Понеже всички са така интелигентни, смятам висшето образование за ненужно, а текущата дискусия и девичи обяснения - за смешен фарс.

[Дукеса Простакеса]

След този пост и аз не виждам особен смисъл от този разговор. Както и от всеки друг разговор. Нека сме крайни до нихилизъм, ако така ще се чувстваме по-добрe. По-добре да си застане всеки в свой ъгъл, да гледа лошо и да говори само когато се наложи. А когато се наложи, да говори претенциозно и с погнуса. Ей така ще се оправим, да ви кажа. Точно така.

[Woland]

Ти славянска филология ли учиш? И с български език ли те приеха? Защото, ако това е така, по-горните ми постове относно импотентността на СУ се доказват. Без никакво съмнение.

[mebbeth]

То си зависи от тебе май, дали ще станеш специалист или не. Хванеш ли основата (а на индоевропейски език, даже славянски такъв), след това всичко си зависи от твоя хъс и идея...

Филологията не е само език. Освен това
има усложнения a.k.a. преподаватели,
които пречат всичко да зависи от твоя
хъс и идея(?) само. Още по-освен това
хъсът и идеята се изпаряват мигновено
точно след година и нещо търкане на
СУ-скамейките.

След този пост и аз не виждам особен ...

Не се прави така. Добре! Но как се прави?

[Дукеса Простакеса]

Woland, точно за това говорех!
Радвам се, че си имаш собствен ъгъл
Приемам критиката ти за градивна, защото в случая беше
напълно прав, та чак си се учудих ) Махам с бялата кърпичка.
А колкото все пак до това, за което говорим - гледам и към позитивите, защото пред мен и такива безспорно присъстват. )))

mebbeth, не искам да разбирам хората, които се занимават с нещо, от което не изпитват каквото и да било удовлетворение. И най-вече - не искам да ме приближават хора, които знаят, че няма и да го изпитат занапред, но продължават да се занимават с него без да имат жизнената нужда да го правят. А никой няма жизнена нужда от славянската филология. Не искам да общувам с тях, защото те си мислят, че това е бунтарство и същевременно неохотно се съгласяват с условията. Да, вярно, неохотно, но се съгласяват. Затова и не мога да се съглася с краен песимизъм и погнуса. С теб дълго сме си говорели, че тук (в славянската филология) хората са предимно такива - демобилизирани, но в същото време мързеливи, незаинтересовани, но в същото време сигурни в правото си. Идиоти.

Как се прави? Компетентни преподаватели. Всичките. А с това има сериозен проблем - за една година чух достатъчно глупости. Освен това не е вярно твърдението, което възпитава университета - компетентен и подходящ преподавател не е eдинствено този, който е роден преди векове, но за сметка на това би могъл да преподава до апокалипсиса. Woland каза достъчно неща, които не е нужно да повтарям. В момента, в който нивото на преподаване се подобри, когато се променят и обновят програмите, когато ни осигурят поне помещения за лекции, е възможно интересът към специалността да бъде по-висок. Възможно е пък това да доведе и до повече желаещи, а те от своя страна и до по-сериозна конкуренция. Тогава поне няма да влиза всеки идиот. Поне не всеки. Стане ли това, тогава можем да седнем и да помислим кое как се прави

[Woland]

Проблемът е малко по-различен. Идеята не е само до промяна в стила и начина на преподаване. Не се търсят кадри. Няма перспектива. Когато се появи нещо по-пикантно, в повечето случаи то е отнесено като предложение до "преподавателите", които трябва да препоръчат някого. И тогава започва катастрофата. Защото не винаги избират най-правилните хора. Просто избират тези, които знаят да се умилкват най-добре.

Харесва ми това, което е заложено в учебния план, макар и така изостанало и закостеняло. Харесвам езика, харесва ми руската литература, харесват ми и сръбската и хърватска такива. Зная защо искам да завърша това и зная защо все още стоя тук. Не зная обаче откъде този ентусиазъм да се демотивират малцината останали в тази специалност?! Сигурно в момента милите ми колеги са изтръпнали от ужас, както стана и преди няколко месеца, когато започнах да пиша тук. Притесняват се да не би някой от "преподавателите" да прочете това тук и да си каже: "Защо пък да не размахам пръчката за наказания, аз, Великият?" и да ни посече поголовно на всички изпити. Няма смисъл да махаме с опашки и да съскаме злобно, когато видим гърбовете на нашите Олимп - обитатели. Сигурно така е най-безболезнено - да си мълчим, да мине и да забравим за всичко без особени сътресения. Може и това е вариант. Сигурно и със зъбенето по форумите нищо не се променя. Но ми се иска хората да станат малко по-свободомислещи, по-смели и по-сигурни в изискванията си към т.нар. преподаватели. Защото не само те изискват от нас, а и ние - от тях. Обучението не е едностранен процес и това всички го знаят, още от прозрението на "взаимоучителната метода". Затова не виждам смисъл от цялото това мнимо преклонение и "уважение".

Някога този университет е бил име, гаранция за по-висока класа. В момента е посмешище.

Е, драги мои върти-опашки, гордеем ли се, че завършваме и имаме дипломки, на които чрез евфемизъм е написано: "СМЕШНО"? Промяна е нужна. Животоспасяваща е.

[phoebe]

Съжалявам, че отново ви се намесвам в темичката.
Това за закостенелите преподавателски кадри в никакъв случай не важи за моята специалност, нито никоя друга ЦИЕК-ска май. Минеш ли първи курс, след това естествено има нормативи за покриване и други неща за учене, които са на всеки по вкуса, но нивото на владеене на самият език - това вече си е изцяло up to you.

[Woland]

Мда и аз съм с хубави впечатления от ЦИЕК, специално от арабистиката. За другите специалности там не зная. Мяркам само от време на време разни прекалено вживяли се индивиди, които се разнасят с китайски музикални инструменти, индийски национални дрехи и др., но то е нормално - който не е луд, не е нормален .

[Дукеса Простакеса]

Проблемът е малко по-различен...

Aма колко звучно и цветно е вече мнението ти, Воланд! Мисля, че чак сега намерихме нужната ни среда, за да можем да се отърсим от излишното крайно отрицание или пък от пресляпото доверие. Крайности всякакви възможни и никому ненужни. Вече всеки може да слага тежести в своята паничка, та да видим накъде ще се наклони. Както съм чела - революцията е най-хубавият ден от седмицата, а когато университетите отглеждат бунтари, които атакуват живота с цялото си съмнение, тогава всичко е наред!
И именно в този смисъл разбирам страха и притеснението на твоите/нашите колеги, но и дълбоко го презирам. Позната ми е дори смрадта на това опасение, от години я надушвам. Но това е мирис на безпомощност, осакатеност и боязън, а като такава, трябва да бъде мачкана от самочувствието на носещите истина(доброта). И е газена от можещия с толкова огромна сладост!
Преди година се случи така, че трябваше да се боря в името на препоадавателите си, въоръжена не с кохорта, ами с цял легион помощници - страст, сила на духа, светлина, бойкост и воля. И зад всичко това са лежали благодарност за моите знания и способности, за моето собствено образование, за моето бъдеще. Заради тях съм го правела. И в това време със същия този легион бих се борила и срещу "преподаватели". За тези, които късат нишки, режат връзки и чупят нашите крила. Аз знам, че от някои повече не мога да получа, но не мога и да поискам, защото те толкова си имат и толкова си могат. Дребни са ми те и недостойни, но как да убедиш колегите, които дори не съжаляват и не тъгуват за пропиляното време и за лъжата, че са ни научили, когато лесно се презадоволяват от хубава оценка? Храни ги с петици и шестици и ще са ти верни вечно и туй е то наше верую!