Хм, не мога да се съглася изцяло за Вазов(нали знаете, че ми допада
).
Да, всичко е идеализирано в съзнанието и съответно творчеството му. Българското носи ореол, но не само. Той умело е разкрил и негативното в националното ни самосъзнание, годините след Освобождението бележат крушение на светлите идеали и той го описва изключително нагледно в разказите си.
А за българската история, за 5-вековното робство не мога да се съглася баш. Въпреки прекалено дългия период, през който сме били под чужда власт, българският народ е съумял да съхрани голяма част от бита и устоите си, голямо постижение е, че след толкова много години робство сме се освободили и сме запазили националното си самочувствие. Запазили сме религията си, езика...
А и не е престорен патриотизмът на Вазов-просто няма как да оспорим, че произведенията му са допринесли за духовния ни ориентир през вековете. Че "Под игото"(отново го споменах
) е направо енциклопедия за живота по онова време, който седне да го прочете, се запознава с миналото, за което може само да си представя как изглежда...Така се сблъскваш с типични образи от тогава, някак си заживяваш с тревогите им. Не знам, на мен лично ми допадат тези неща.
ShadeOfShane, кои събития са били смешни като мащаби?
Априлското въстание? Или другите битки за освобождение?
П.С: Не приемай поста ми като спор, знаеш, че те уважавам
