Модератори: svetlio.varna, Pisobella, Boromir, sientelo
Поне в моята зала не са обявили, че е задължително да се пише есе. А и под есе у нас се разбира нещо доста неопределено като вид съчинениеcruel^nymph написа:Може да ми е нелеп въпроса,но за цитатите задължително ли трябваше да пишем есе?Защото аз си го направих като интертекстуален анализ,пак си ги осмислих проблемите,но просто си беше анализче като цяло...Май я оплесках,а такова хубаво се получи....
Те са основните,на които трябва да се стъпи,заедно с Раковски.За тях писах най-много,останалите(Караджата,Волов,Братя Жекови и другите) могат да се обобщят в един по-кратък абзац,защото става дума за почти едни и същи неща в тях.svetleto89 написа: Също така се притеснявам, защото не си бях преговаряла нито темата за Епопеята, нито пък бях чела скоро тия стихотворения. Анализирах само "Левски", "Кочо", "Опълченците на Шипка" и малко "Паисий"
Именно. Не само, че Епопеята е едно от най-лесните за разбиране произведения, но и самата тема беше ясна. Я си представете да се беше паднало например "Горест и съвест в поезията на Димчо Дебелянов"...TsarBoris написа:Темата си беше добра,не виждам защо някои тук се оплакват.Аз съм доволен,като четеш одите настръхваш от гордост,като пишеш за тях-пак.Епопеята е една от най-големите шедьоври в нашата литерарура.
при такава тема директно си теглех куршума 
Защо за абсурдно мнение е това? Запозната ли си поне малко с живота и творчеството на тези хора? Да не би поезията да се пише за престиж? И двамата не са ми сред най-любимите поети, но това как били известни с "цивренето си" и как имали разни там "попадения" ме кара да изпитвам някакво съжаление към теб. Вероятно звуча прекалено остро, но не успях да се сдържа.ShadeOfShane написа:И аз същото обяснявам цяла година за Димчо и Яворов - много са плачливи .То бива , бива мъж да реве ама то постоянно ,а и да си известен с цивренето си въобще не го намирам за престижно .Е ,имат и добри попадения , но щеше да е далеч по - добре ако между реването имаха нещо различно от реване - за разнообразие . Иначе не ми пречат хората - нека живеят - ПОВЕЛЯВАМ
Даа, точно така! Само за Димчо не съм съгласна, щото ми е слабост, но за Яворов - как може наистина един мъж непрекъснато да подсмърча и да е недоволен? Не върви някак си. Мисля, че цялото му циврене е било заради това, че не е могъл да бъде с трите си музи едновременно (макар че се е опитал!). Инае Димов наистина е мъж, а колкото до Ботев - мисля, че е единствения истински мъж в конспекта - така де - човека казва нещо и го прави. Казва "Алоо, Венето, ти си ми жена и ако умра, тва си е моя работа, щото си обичам отечеството. Точка. Оправяй се." Аа - послепис : "Гледай мама!"ShadeOfShane написа:И аз същото обяснявам цяла година за Димчо и Яворов - много са плачливи .То бива , бива мъж да реве ама то постоянно ,а и да си известен с цивренето си въобще не го намирам за престижно .Е ,имат и добри попадения , но щеше да е далеч по - добре ако между реването имаха нещо различно от реване - за разнообразие . Иначе не ми пречат хората - нека живеят - ПОВЕЛЯВАМ .,, На съдбата няма що да робщат ...''(примерно) , но няма да живеят в моето сърце със сигурност ... Димов е мъж - аналитичен ,интелигент , хладнокръвен или Вапцаров - има страст в тоя човек ...
. Не уважавам Яворов като човек, изчела съм му романа (докъдето ми стигнаха нервите , после накарах да ми го разкажат ) , писмата с Мина (тах си ги изчетох сама щото малката ми харесва ) и не го уважавам - отношението му към Лора е недопустимо . Естествено е поет и всички ще го защитят ,защото е писал стихчета ,които звучат красиво . Много неща звучат красиво и въпреки това нямат стойност ,защото отразяват липса на сила . Един мъж трябва да е силен , трябва да вярва , не трябва да очаква маика и либе да го милват по главицата и да го успокояват . Той трябва да е мъж и трябва той да брани (евала на Ботев ) . Що се отнася до Димчо - жизнената част ми допада в него ,бил е и бунтар и весел и тъжен имал е ценности и е живял за нещо , но ми е еднообразен ,едно изкуство трябва да отразява повече от тъга , повече от отчаяние и копнеж . Твърде ми е женско някак , а аз съм момиче !Не мисля ,че творчеството на Дебелянов отразява цялото богатство на неговата душевност и затова не намирам за изкушително да го чета повече .Мисля че ако му прочета 4 стихотворения , съм разбрала всичко, което той е искал да изрази и просто е преповторил в другите стихотворения . Има и още нещо , което има значение за моето разбиране на изкуството . Аз търся идеи в него , а не атмосфера . А Дебелянов е автор ,който претворява атмосфера за разлика от Пенчо например . Точно това определя моето ЛИЧНО отношение към Димчко и Яворов.Мисля ,че би трябвало да преосмислиш начина ,по който мислиш другите хора , съжалявай хора без собствено мнение , мен не ме мисли .И което е много важно -''абсурдно мнение'' е това ,което не споделяме и не разбираме .Очевидно сме достатъчно различни ,а ти не уважи моето различие , но въпреки това аз няма да си вадя изводи за теб и няма да си правя заключения доколко познаваш творчество и живот на поети ,защото уважавам твоето мнение - чети си ги Яворов и Дебелянов , радвай им се и со здраве !
six_sense написа:Даа, точно така! Само за Димчо не съм съгласна, щото ми е слабост, но за Яворов - как може наистина един мъж непрекъснато да подсмърча и да е недоволен? Не върви някак си. Мисля, че цялото му циврене е било заради това, че не е могъл да бъде с трите си музи едновременно (макар че се е опитал!). Инае Димов наистина е мъж, а колкото до Ботев - мисля, че е единствения истински мъж в конспекта - така де - човека казва нещо и го прави. Казва "Алоо, Венето, ти си ми жена и ако умра, тва си е моя работа, щото си обичам отечеството. Точка. Оправяй се." Аа - послепис : "Гледай мама!"ShadeOfShane написа:И аз същото обяснявам цяла година за Димчо и Яворов - много са плачливи .То бива , бива мъж да реве ама то постоянно ,а и да си известен с цивренето си въобще не го намирам за престижно .Е ,имат и добри попадения , но щеше да е далеч по - добре ако между реването имаха нещо различно от реване - за разнообразие . Иначе не ми пречат хората - нека живеят - ПОВЕЛЯВАМ .,, На съдбата няма що да робщат ...''(примерно) , но няма да живеят в моето сърце със сигурност ... Димов е мъж - аналитичен ,интелигент , хладнокръвен или Вапцаров - има страст в тоя човек ...
Вазов няма да го коментирам. Твърде дълго е живял, а както знаем - истиснките поети умират млади
Абе,има ли значение кой е авторът-да съм си взела изпита,пък предпочитанията са си за нас 
Вярно,не е типично за мъж,но поне в Дебеляновия случай съм малко по-благосклонен.Започва живота си като сирак,при втората му връзка с жена тя бива застреляна от собственият й баща(с висок чин в армията),само и само да не се събере с него.На практика този човек не е видял и едно красиво нещо,което да му е като някаква опора и да му дава поне малко надежда.По неспирна последователност на нещастия в живота той е уникат,затова и не съм отрицателно настроен към него.ShadeOfShane написа:И аз същото обяснявам цяла година за Димчо и Яворов - много са плачливи .То бива , бива мъж да реве ама то постоянно ,а и да си известен с цивренето си въобще не го намирам за престижно .
Да,има страст в това да участваш в македонски литуратурни кръжоци,съставящи "македонския" език,с цел насаждането на "македонско" национално самосъзнание на българите в днешна република Македония.Има страст в това да подпомагаш терористични атентати срещу "фашистите"-жандармерия,полиция,военни.Ex,какъв мъж,какъв патриот,какво нещо...Но не са виновни момичетата,които го харесват,защото в училищата умишлено прескачат подобни интересни моменти.ShadeOfShane написа:или Вапцаров - има страст в тоя човек ...
Иначе предлагам да обсъждаме не авторите, а произведенията им, защото те са това, което ни вълнува днес. Спорът за връзката между литературното произведение и неговия автор е изчистен преди около век с есето на Пруст "Против Сент-Бьов", затова по-добре да не откриваме топлата вода. Що се отнася до Вазов - опасен автор е, защото се рискува изпадане в патриотичен патетизъм, а това автоматично довежда до занижаване на качеството на аналитичното наблюдение (т.е. чувства за сметка на разум). Ето защо според мен е много по-добре, ако върху "Епопея..." се погледне по-дистанцирано и се коментират хладно и аналитично заложените идеи, отколкото да се залага на патоса... Personal opinion 
