Бихте ли емигрирали?

[Malka veshtica]

Доста от това, което пише Smoking Mirror, ми се струва реално, но мисля, че са прекалено черни краските. Познавам българи, които заминават и се чувстват значително по-комфортно (и това се вижда) някъде, където редът е правило, а в същото време ти се дава и шанс за изява. Тя в повечето случаи не е равна с тази, предоставена на местните, но може да бъде достатъчно удовлетворяваща за теб. Ще дам пример: когато кажа на моя близък, заминал преди 5 години за Лондон да речем, че тук работя (по специалността си), за да трупам опит и стаж, той ми казва: "Хубаво, ама тука трупаме пари", ми става едно знаете к'во - тъпо. И това - плюс всекидневната битка с мръсотията (материална и човешка) и простотията у нас... Вярно, имам хубави приятели и близки (това си е богатство, нищо, че по принцип с него няма да мога да си изхраня семейството), да, ама като виждам каква е ситуацията (обществена, професионална, политическа) у нас, задавам си въпроса има ли смисъл да търпя, при положение, че моят мн. близък роднина е там и знам, че ще съм по-добре материално поне... А другото е както си го направиш - и там можеш да имаш приятели и защо пък да трябва само сред емигрантите да са? И да се забавляваш също можеш, и то много добре, и да си купуваш хубави дрехи, да живееш качествено. Смятам, че отговорът на въпроса ми в този пост зависи от типа човек - дали е привързващ се към мястото или не. Аз май съм от вторите.

[renesanz]

Ако след 10-15 години нещата вземат, че се оправят, може и да се върна. Евентуално.

нещата няма да се оправят от само себе си. трябва някой да остане,за да ги оправи... за да я няма сегашната сган в управлението трябва младите да се борят. типично по български-аз заминавам,вие оправяйте.
ако отида някъде то няма да бъде,за да се махна от тук,а за да видя още места. и за да бъда полезна там,където децата нямат нищичко....

[Дъждът върху лицето]

Да бе, ама тука става въпрос за заминаване без завръщане така като гледам...

Емиграцията не е просто като да ходиш на ексукурзийка или на учене или дори на гурбет в чужбина. Като емигрираш отиваш някъде, миеш чинии, копаеш ниви, сечеш дърва, боядисваш тавани или ако си малко по-голям късметлия пишеш програми, караш камиони и ставаш медицинска сестра на зъболекар и всичко това в средите на емигрантите. С две думи - търпиш горе-долу същата мизерия, която търпиш и тук, нямаш кой знае колко големи възможности за по-хубав живот. И така между 5 и 25 години един начален период. След това се стабилизираш, почваш да си намираш и по-хубави работи и в един момент се усещаш, че си си изживял живота, обаче пък поне децатата ти имат възможност да започнат и да живеят на по-хубаво от децата на брат ти, който си останал в България. Евентуално някъде тогава се връщаш и ти, вече като пенсионер, вървиш из родното градче (щото дори да е София това, ако си живял в чикаго ти се вижда като село) и си спомняш с умиление за детските години, прекарани там.

Аз не бих могъл да понеса такова изгнание Макар че ако бъда принуден може и да се наложи да го направя.

Така е, обаче не винаги.. а и много зависи за къде заминаваш. Например: работиш в частна фирма, от където решават да те преместят в друг клон, който е в чужбина. Или пък имаш приятели, които ти помагат да си намериш добра работа. На мен ми е пределно ясно, че не става въпрос за екскурзия, и ми се вижда много драстично НИКОГА да не се завърна повече тук, само защото съм си уредила живота другаде.

[Плазмодий]

Не не бих емигрирал,защо да давам потта и нервите си на друга държава,след като моята тъне в проблеми?Първо трябва да оправя себе си,после мястото,в което съм се родил,израстнал и съществувам и тогава ако още не съм два метра под земята да се обърна към глобалните проблеми.От станалото и ставащото по света сега мога само да си вадя изводи,решения не мога да генерирам

нещата няма да се оправят от само себе си. трябва някой да остане,за да ги оправи... за да я няма сегашната сган в управлението трябва младите да се борят. типично по български-аз заминавам,вие оправяйте.
ако отида някъде то няма да бъде,за да се махна от тук,а за да видя още места. и за да бъда полезна там,където децата нямат нищичко....

винаги успяваш да ме заредиш с обличането на мислите си в думи,благодаря ти

[Malka veshtica]

Много похвално ми звучат мненията ви за оставане с цел "поправяне" на Бг хаоса. И аз бях така преди - бунтувах се, правех каквото смятам, че е редно, а не каквото изисква ситуацията (да се нагодя), но вече се чувствам уморена... Виждам, че от Донкихотстването си само негативи печеля, а често срещам и подигравки, когато съм искрена. Нищо не се е променило (за хубаво) за последните 3-4 години, а вече ми е все едно дали ще се промени - искам само да ми е спокойно и да съм поне в относителна форма по отношение на здравето ми, близките ми също. На цялата "сган" не й виждам края, защото тя има деца и така ги възпитава и тях, гади ми се от това... което не значи, че трябва да се спира с ентусиазма де, казвам само, че моят нещо е оклюмал съвсем и хич го няма напоследък... май остарявам

[Дъждът върху лицето]

Не разбирам от политика, въпреки че преди много се интересувах, не вярвам, че мога да променя нещо тук. А и не знам дали искам. Единственото, което мога да направя е да пускам гласа си на изборите. Но не съм сигурна, че това помага. Искам да имам собствена кариера и семейство и да живея някъде, където условията са добри. Преди и аз си мислех, че искам да остана и да променям нещата. После започнах да пътувам и открих, че България не е единственото място където се чувствам добре.

[pora_e_priqtel]

Единственото, което мога да направя е да пускам гласа си на изборите.

Най-важното, но не единственото

[DADO]

Ами, защо не? Бих живял в някоя живописна държава като Австрия например. Или на юг - Италия, Испания, Гърция, Португалия, нищо че си падат малко мизерни, ама са по-напред от нас.

[renesanz]

Или на юг - Италия, Испания, Португалия, нищо че си падат малко мизерни

да,замъците в южна Испания,бреговете на Португалия и красотата на Италия са "мизерни".... едно е да живееш там 1 год.,едно е да се откажеш от родината си.

[Дъждът върху лицето]

Или на юг - Италия, Испания, Португалия, нищо че си падат малко мизерни

да,замъците в южна Испания,бреговете на Португалия и красотата на Италия са "мизерни".... едно е да живееш там 1 год.,едно е да се откажеш от родината си.

Така е, различно е. Аз не мога да знам какво е да живееш цяла година далеч, но искам да пробвам.. може и да си променя мнението след като това се случи, както съм си го променила за други неща..

[necrozis]

при първа възможност...

[DADO]

Или на юг - Италия, Испания, Португалия, нищо че си падат малко мизерни

да,замъците в южна Испания,бреговете на Португалия и красотата на Италия са "мизерни".... едно е да живееш там 1 год.,едно е да се откажеш от родината си.

Е, красотата на културното им наследство никога не съм я отричал, говоря за жизненото равнище, което в тези държави е сред най-ниските в ЕС.
Не случайно ви говорих за Австрия, защото за мен това е идеалният вариант за живеене (без южните страни). Защо ли? Защото са запазили етническата си чистота. Примерно, отидете във Франция или Германия за да видите негри, араби и турци. Точно това ми харесва в Австрия, че за разлика от Германия, те не са допуснали подобни расови безпорядъци.

[THE_PARASITE]

Да, бих!

[^PrincessA^]

Аз не бих. Не и за да живея и да се развивам другаде. Може би бих изкарала една магистратура в чужбина да речем, за разширяване на светогледа. Но не повече. Искам това, което мога да дам от себе си, да го дам на моята страна. Не претендирам, че мога "да я оправя". Сам по себе си никой от нас не може, въпреки красивите декларации. Но, оставайки тук, трудейки се и развивайки се тук, всички ние вече правим нещо хубаво
А съвсем настрана оставям факта, че обичам това място. С онова силно чувство, с което човек е свързан да обича семейството си.

[Търговецът на кристал]

Ако обстоятелствата ме принудят (ама наистина да съм принудена да го сторя, а не да го ползвам като извинение) - да, вероятно, понеже няма да имам избор.
Иначе - бих живяла в чужбина за кратко - примерно, някаква магистратура, курсове, проекти, свързани с работа... такива неща. И би ми било много приятно, защото наистина обожавам да ма'ам крачоли насам-натам.
Имала съм щастието и късмета да пътувам из цяла Европа (без Португалия, Холандия, Люксембург, Дания и Норвегия), но е факт, че извън България, съм се чувствала абсолютно, напълно и съвършено на мястото си само в един град - в още 2 се чувствам отлично, но не толкова "вкъщи".
Така че... едва ли - дано не се налага да живея в чужбина, или, ако се наложи, да е за хубаво. Какво да кажа...Sweet home Alabama...