Накратко - ще се сблъскате с несериозност на преподаватели (неидващи, неинформиращи за подробности, немарливи към предмета си и проверяването на "страшните" си изпити), с пълната липса на информация по жизненоважни неща от процеса на обучение (липсва Интернет страница, липса изслушване на претенциите на студентите, организационни неразбории и опашки на ксерокс, за да се сдобиеш с някаква информация), ще се разочаровате от предметите - тези, които ще ви звучат добре, ще са масово с архаично съдържание и без необходимата литература, която да ви помогне да се готвите за изпити, често ще сте принуждавани да идвате на напълно безинтересни ви дисциплини, заради изискването да имате определен брой присъствия, оценките ви често ще се образуват след сбора на някакви проценти по компоненти, чийто смисъл няма да осъзнавате... Почти гарантирано е, че няма да се чувствате по-подготвени за журналисти след втори курс (все още съм на този етап), ако не сте започнали работа по специалността междувременно. А това, между другото, вместо да бъде поощрявано - напротив, ще бъдете наказни за неприсъствието си в (пак повтарям) ненужните и скучни предмети.
След като в продължение на месец ходиш в часовете си за лекции и преподавателят отново не е дошъл, някак си ти писва.
След като никой не обяснява защо учиш остарели с 20 години неща, някак си ти писва.
След като за пореден път трябва да се разглобиш от тичане, за да балансираш между работата си и лекциите, САМО, за да си направиш поредното присъствие, някак си... сещате се.
Много неща са, приятели, мнооого. Ще се радвам да се чуем след време, когато ще ви приемат. Знам, че ще се окажа права.
Иначе само ориентировъчно - ако сте правили нещо по-различно от стандартно есе на предварителния, колкото й оригинално и грамотно да е то, не очаквайте отлична оценка.