Женски род на думата "КОЛЕГА"

[Don Horhe]

Сигурно е бил на издателство "Kick 'em where it hurts!"

[kokteil_molotow]

Нв изчетох всички мнения, но мисля,че имам достатъчно добре изразени външни полови белези, та да се види,че съм жена и съответно колежка
И като са ме наричали "колега" , често съм се обръщала да се огледам кое момче викат

[Vaskes]

По езикова култура сме го обсъждали този въпрос и дфн Владко Мурдаров каза, че на него му се струвало изкуствено и престорено да се обръщаш към жена с "колега" и лично той бил "за" женската форма на думата, след като езикът ни го позволява.

[Joker]

Taзи дума е отвратителна, дори и за момчета. Като някой ми каже колега и ми иде да А някои я използват все едно е някаква титла и като ти кажат колега си хванал господ за шлифера.

В СУ "колега" е титла! Другаде - не ми пука!

[Шепот]

Всички - включително преподавателката ни по български език и стилистика - са на мнение, че "колежка" е некнижовна дума, затова не бива да се цупим като ни наричат така. Само че днес погледнах в едно нещо, дето именно преподавателката ни по български и стилистика ни накара да си купим -> "Нов правописен речник на българския език", изготвен от Института за български език към БАН и издаден от издателство "Хейзъл". Там думата "колежка" фигурира.
Дали това означава, че вече е можем да си мрънкаме за нея? Ох, как ме е яд, че нямаме вече упражнения при Загоров, щях да му навра речника в мутрата с неописуем кеф...

[Don Horhe]

Щом я има в речника, издаден от БАН, значи вече е станала норма. Честито, колежки!

[mecho]

Латинският произход на думата не е аргумент за това да си няма женски вариант. Като е латинска какво, да вземем и да я падежираме ли?
Всеки език има правото да си разполага с чуждиците както пожелае. Да си ги вкара в собствената логика. Иначе става много неестествено.

[Methuselah]

Един професор каза вчера на една колежка "колега" и щях да стана и да го плесна

[Бeтон]

В СУ "колега" е титла! Другаде - не ми пука!

Не само. Шоферите от градския са ме наричали колега и аз съм се обръщал към тях с колега.
Понеже сме социализирани (истинския смисъл на думата, с което се отличаваме от животните) и е нормално по месторабота всички да са ти колеги.

Даже с някои от чистачките във ФМИ си говоря. Работните, които са. Иначе една част така да ги мързииии...

[Томазо де Торквемада]

Какво не възприемате, колеги? Понятието си е "колега", а повечето филолози неслучайно обръщат внимание на правилността на думата. Независимо към кого се обръщате - използвайте "колега". На новите студенти може да им звучи странно, но това е положението. Защо не се чудите за думи като "доктор", "адвокат", "професор" и т.н., а сте се хванали да нищите "колегата"? Ако толкова не можете да спите, тормозени от мисълта за думата "колега", поровете се в дебелите учебници и речници (макар напоследък речниците да са много спорен източник на норми). Ако продължите да не можете да спите, вероятно е необходимо наистина да си потърсите "колежка", с която да разясните правилата, . . . визирам езиковите.

[mecho]

Речниците не са източник на норми. Езикът е източник на норми, които речникът описва. И тъй като в българския език не е честа практика горките момичета да се зоват "една колега(!?)", то "колежка" си остава правилната форма. Инъф сед.
А асоциацията с други думи, които си нямат женски еквивалент, е силогизъм. Наистина "професорка" не става, но за сметка на това си имаме актриса, плувкиня и т.н.

[Томазо де Торквемада]

Речниците не са източник на норми. Езикът е източник на норми, които речникът описва. И тъй като в българския език не е честа практика горките момичета да се зоват "една колега(!?)", то "колежка" си остава правилната форма. Инъф сед.
А асоциацията с други думи, които си нямат женски еквивалент, е силогизъм. Наистина "професорка" не става, но за сметка на това си имаме актриса, плувкиня и т.н.

Сигурен съм, че практиката в езика, че не е източник на норми, за да се позоваваш на нея. Практиката в езика много се различава от тази в правото, просто това не е аргумент. Думите, които изброих по-горе, служеха за пример, който подкрепя тезата ми. Пример, с който ти си се съгласил. Речниците отразяват нормите (както каза), следователно могат да се използват като вторичен източник. Самите норми не се създават от съставителите на съответния речник (макар разни самозванци да се пробват в това начинание), но те се закрепват там, следователно могат да се извличат от речника. Това имах предвид. "Колежка" НЕ е правилната форма, независимо, че не си съгласен.

[hypnosssa]

не забравяй, че нормите се развиват съобразно обществените нужди
(както тези в правото, така и тези в езика)

[mecho]

Речниците не са източник на норми. Езикът е източник на норми, които речникът описва. И тъй като в българския език не е честа практика горките момичета да се зоват "една колега(!?)", то "колежка" си остава правилната форма. Инъф сед.
А асоциацията с други думи, които си нямат женски еквивалент, е силогизъм. Наистина "професорка" не става, но за сметка на това си имаме актриса, плувкиня и т.н.

Сигурен съм, че практиката в езика, че не е източник на норми, за да се позоваваш на нея. Практиката в езика много се различава от тази в правото, просто това не е аргумент. Думите, които изброих по-горе, служеха за пример, който подкрепя тезата ми. Пример, с който ти си се съгласил. Речниците отразяват нормите (както каза), следователно могат да се използват като вторичен източник. Самите норми не се създават от съставителите на съответния речник (макар разни самозванци да се пробват в това начинание), но те се закрепват там, следователно могат да се извличат от речника. Това имах предвид. "Колежка" НЕ е правилната форма, независимо, че не си съгласен.

Разбира се, че колежка е правилната форма. Иначе си на прав път, но речникът не е вторичен източник. Тук правото няма нищо общо. Има един източник и това е езикът, който е по-голям от всички ни. Речникът никога не може да е пълен (в отделни страни са се правели опити в течение на векове, за да се убедят в това). Просто този речник, който си хванал и упорито държиш на него, не е Бог и не е закон. В други речници пише други неща. И не можеш да ме убедиш, че тази форма на думата, която грубо 1% от говорещите български използват, е по-правилна от другата. Както казах, езикът е по-голям и от нас, и от речника.

[Томазо де Торквемада]

Примерът с правото го дадох във връзка с практиката, която ти посочи като аргумент. Разбира се, че то няма нищо общо с езика в този смисъл. Прав си, че речникът може да е непълен, но когато извличаме общо правило (нормата), трябва да се подхожда към материята аналитично. Езикът в широк смисъл е единственият източник, разбира се. Въпросът е да дадеш по-тясно определение за "език" в такъв случай, защото под "език" можем да разбираме някой местен диалект, разговорен стил и практиката, която е наситена с примери за грешна употреба на различни думи, от които няма как да изведем общо правило, което се явява нашата норма. Аз изхождам от презумпцията (оборима в случая ), че изложената информация в речниците все пак се основава на някакви правила, т.е. норми. Разбира се, че това не е гаранция, но все гарантира съответствие в по-голяма степен с нормите на езика, отколкото практиката. Примери за неправилна употреба колкото ти душа иска - веднага се сещам за много честата грешка - "кой" вместо "кого". Това е практиката, но както виждаш тя е грешна. Трябва да изхождаме не от нея, а от друга норма. Затова, ако няма правило, прибягваме към аналогия с други подобни думи, каквито аз ти посочих. Аз не съм филолог, предполагам ти знаеш правилата по-добре, но не видях да си изложил норма, която да защитава тезата ти. Единствената ти аргументация беше това, че 1% от хората използвали тази форма. Ако се замислиш колко процента говорят книжовно, ще ти стане мъчно за бедния български народ, който дори своя език не знае. Практиката във всеки край на България е различна, защото съществуват различни диалекти. Сам знаеш, че книжовният език е изграден на базата на различните говори в цялата страна. Затова няма област, община или град, в който да говорят абсолютно книжовно. Книжовният език е фикция и все пак, тя е научно обоснована, а не хвърчаща във въздуха. Затова не е добре да се позоваваме на практиката в ежедневния разговорен език, а на утвърдени правила, които всъщност съдържат в себе си смисъла на книжовния език.

И все пак употребата на различни думи зависи от интелекта на човек. Като носители на езика ние сме длъжни да се съобразяваме с неговите правила, та дори да ни се струват странни, а 99,99% от хората да говорят неправилно. Аз поне така смятам. Уважавам всички останали мнения, но това не ми пречи да не съм съгласен с тях.