Стихотворения на форумците

[Smoking Mirror]

Георги, чувал си я Като я ъплоудна, ще дам линк

Предположих :р Аз затова казах, че е хуаво

[Jamesmagno]

Дарлинг?

Не само

[Мила]

нещо старичко, но си го харесвам

Последната крачка
е Начало
на ново пътуване.

Краят остана
в средата
на старото.

Скривам компаса
в сърцето си.
Звездите не сочат
Пътя на грешници.

[Bety_]

И моето е старо

Сънувам те. Не мога да те стигна.
Безкраен път пред мене се чертае.
Опитвам се на пръсти да се вдигна -
Горещи рани парят по краката.
Отпускам се. И огънят дълбае
Молбите ми към теб в земята.

[mecho]

Минутка за самореклама: http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=41401
(Никола Петров=мечо)

[Blood Countess]

Ооооооооо, някой ще черпи с тези 1000 лева !
Честито! Не сме се и съмнявали в таланта ти!

[mecho]

Усещане за жена

Когато на балкона долетя жена,
не я видях.
Жената винаги е първо мирис,
после тяло,
после прилепите слизаха по струните на вечерта
и свиреха
концерти за утроба и червило.
Питах я дали червилото е кръв,
тя кръстоса крак на парапета,
разпиля коси, засмя се
и говори
и говори
и говори...

[Калев]

Браво, честито!

[Kristo]

Забравени години,
отявлени тънки мисли.
Докоснати, любими
или незнаещ вече нищо.
Объркани желания,
страхове макар и стари.
И духове докарват
началото на моя край.

От тук аз виждам брега,
прелитам ниско и пристигам.
Но днес не пристига ума,
въпреки, че се прибирам
Благородно загасям
пламъка, който мразиш да внасям.

Всички подробности забрави
аз сега диктувам промените.
И когато ти се закрещи,
покажи среден пръст на времето.
Благородно се махам
от миговете, които знаеш, че чакам.

Радостите недей пожелава,
друго его от там ще изпълзи.
А днес каквото ще става,
ти недей изполивай със сълзи.
Благородно се крия
от възможността днес да те видя.

Не, благородно се отричам
от всичко, което не даваш да обичам.

Благородно се наказвам
с правилата, които искаш да спазвам.

И няма нищо, което не бих дал,
ти заслужаваш всичко, скъпа!
И може би сега се надявам:
"За всичките болки знай"
Сега благородството ми става
началото на моя край...

[camel]

Само да отбележа, че не се възприемам за никакъв поет. От време на време преди година - две имах приливи на вдъхновение, които оползотворявах. Ето едно от последните ми неща:

Есенни листа

На Ваня

Една съдба – без мисъл,
Без душа....
На шепа есенни листа...
Една мечта – безсилна
и сама
целува сухата земя....
Един живот – обречен,
съкровен
разплака есенния ден......

*

Дървета от копринени спирали
жестоки са: не биха дали
и крехък спомен на едно
нещастно есенно листо....

Безмълвни есенни листа,
без мисъл и без сетива,
изкупват чужди грехове
пред есенните богове.

Разплакани безброй листа
сред тиха лунна красота
плетат мънистена дъга
сред есенната тишина....

Красиви есенни листа
в последен валс пред любовта
покриват тъжната земя
с килим от сляпа тишина....

Прекрасни есенни листа
съдба жестока ги прогони
едно остана на върха...
Единствено сред милиони....

[^PrincessA^]

Колега, не разбирам нищо от поезия, но това е наистина хубаво!

[Blood Countess]

То е заради музата .

[Longbow]

Първото съавторство и на двама ни... Искам да изразя благодарноастта и възхищението си към Bety_ за невероятното преживяване! Страхотна си!

Кратка вечност

В мъничък час на нощ краткотрайна,
с полъх безлунен и дъх на липи,
в двама младежи разцъфаше тайно
трепет спонтанен от топли мечти.

Усмивки невидими сменяха тихо -
търсеха другия в ярка звезда
и леко и нежно един в друг градиха
вяра, че има и ден след това.

Ден на цветя, пеперуди - ден на смеха,
на надеждата тайна за дъга след дъжда,
за тайната дрямка в цветна леха
и миг, за да стоплят чуджа ръка

И бляновете светли в душите им тъй гряха,
че чувстваха сили да борят света -
един в друг изгубени в кратка вечност бяха
и питаха колко ли трае мига.

[gogigagagagigo]

[Methuselah]

wow това е страхотно.