Съжалението е състояние на чувство за превъзходство. Съчувствието, изразено с ирония, носи същото значение. В този смисъл искам да те попитам:Vel написа:Съжалявам всеки, който поставя бъдещето си в зависимост от писания по разни форуми.
* * *
Ще завърша с това, с което започнах, а именно че съжалявам всеки, който поставя бъдещето си в зависимост от писания по разни форуми. Решението е само и единствено ваше и няма да засегне буквичките на екрана, които са индивидите от форума за вас.
Когато си купуваш мобилен телефон или компютър (някаква дългосрочна инвестиция), купуваш без да се интересуваш от характеристиките му, просто защото си харесал външния вид или се доверяваш на продавача, който винаги ще се опита да си продаде стоката?
Съмнявам се да е така, но ако е така - значи не те вълнува какъв телефон/компютър си купуваш или имаш страшно много пари за пръскане. Нещо, което за мен е за съжаляване и съчувстване, когато обаче вместо нещо материално става въпрос за бъдещето ти (висшето образование например). Логичното, което човек би направил при положение, че живее в XXI век и може да се възползва от средставата за масова информация, сиреч интернет, е да проучи качествата и недостатъците на дългосрочната инвестиция. Като в случая висшето образование наистина е 'дългосрочна инвестиция', защото освен пари, в него наливаш и време, и усилия, и труд, и нерви и какво ли още не.
Когато се повлияеш от едно единствено мнение, това показва пълна липса на собствено мнение и в известна степен ограниченост. Съмнявам се да има човек, който би приел цялото ти мнение за пътеводна звезда при избора си на специалност или път в живота, недай си Боже!
Мен ме е грижа за бъдещето ми и искам да намеря най-доброто за себе си и за да го намеря използвам опита на тези преди мен, като не се влияя от субективното мнение на единицата, а от цялостното си обективно впечатление.
Въпросът ми е: трябва ли да се самосъжалявам?
