Изберете своя лайтмотив.

[Amellie]

Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.
Атанас Далчев, "Болница"


Ужасно е да си болен, особено когато времето е така подканящо към разходки сред природата...

[Jamesmagno]

Night

The night has a thousand eyes,
and the day just one;
Yet the light of the bright world dies
with the dying sun.

The mind has a thousand eyes,
and the heart but one;
Yet the light of a whole life dies,
when love is done.


Francis William Bourdillon
(March 22nd 1852 - January 30th 1921)

[Мила]

Както те обичам, може би се вричам
на звезда, която свършва своя ход.
Може би умирам, както те обичам,
но смъртта е също форма на живот.

[Amellie]

Ще бъде слънце любовта ми - и зари
над тебе ще пилей, за тебе ще гори.
След зноен ден,
на теменужна вечер хладната роса
- и теб, и мен
пред вечен сън ще ороси...
И дебном ангел тих ще угаси
звездите в модри небеса.

Яворовият блян ми се явява в човешки облик...

[Cecilia Lisbon]

ЛЮБОВ

довечера
преди да си легна
ще ти зашия един шамар
мислено
не го приемай лично
просто така се изразявам
мога да бъда и нежна
но не си заслужава усилието
ще е като череша с червей
да си я закачиш на ухото
той бавно да влезе
и да се настани в мозъка ти
шепнейки
обичам те.

[Don Horhe]

William Blake - The Garden of Love

I went to the Garden of Love,
And saw what I never had seen:
A Chapel was built in the midst,
Where I used to play on the green.

And the gates of this Chapel were shut,
And "Thou shalt not" writ over the door;
So I turned to the Garden of Love,
That so many sweet flowers bore;

And I saw it was filled with graves,
And tombstones where flowers should be;
And Priests in black gowns were walking their rounds,
And binding with briers my joys and desires.

[Мила]

“Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява.“

[Sasko™]

I`ll drink fifth of jack and screem out, "she is with me"

[Мила]

за един човек, който няма да се сети, че е за него

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?

Дамян Дамянов

[Cecilia Lisbon]

"Now, like all my loves, she is mine forever. She has brought me here, to this moment of clarity, where time slows down, and I choose to look back, to see myself. And in that act of seeing, I am reborn."

[Amellie]

(...) не съм аз, мене ме няма, светът и той--
дали съществува?--
разбира се, че не, и всичко е измислица на словото,
в което ние, най-написаните, преживяваме...
Това е истината, ако не се питам--
що е Истина.

Емилия Дворянова не може да бъде цитирана...Но точно тези думи са лайтмотивът ми за днес и за много други дни...

[hypnosssa]

"Капки дъжд по очилата ми
отчупват части от лицето ти.
Пускаш език между клепачите
със скорост една капка в мигване.
И отражението ми пак е цяло,
така
по детски-
учудено."

[Мила]

Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест.
Не съжалявам - както съм заставал,
пак бих застанал, малък и велик
и с яростен замах бих защитавал
най-пустия си ден и час, и миг...
Над всеки свой изгубен ден със вопъл
бих паднал аз по гръцки ритуал
и както върху мъртвия Патрокъл -
Ахил, сина Пелеев -
бих ридал.

И съм ридал... Самотен и незнаен.
И пак. И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.
Но българин. И жител на Бургас...
Но българин. И жител
на Бургас...

[Malka veshtica]

На мойта лирична, нежна и романтична душа най й пасват ей такива мисли /в рими/:


Бертолд Брехт - "Влюбени"

О, вижте жеравите под дъгата!
... В небитието с вятъра ще минат.
Не могат да ги стигнат там, в небето,
ако летят ведно и не загинат;
и злобно да ги гонят дъждовете,
и даже изстрел подир тях да тича.
Под слънце, под луна блестят крилете,
те бягат слени, свързани, самички.
Къде? - Без цел. Но от кого? - От всички.


Емили Дикинсън

Казват лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

С.-слънце (нали така ме наричаше), последното е за нас с теб...

[Търговецът на кристал]

"...Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три,
да потрепне в душата нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич."

"Обич за обич", Евтим Евтимов