Паулу Коелю

[Дъждът върху лицето]

Наскоро си купих последната книжка на Паулу Коелю. Винаги оставам с противоречиви чувства, като прочета негова книга, още не мога да реша дали ми харесва или не. Вие какво мислите?

[Търговецът на кристал]

Не мога да не съм първата, разписала се в подобна тема. Искрено, от все сърце презирам Коелю, заради евтините трикове, които използва (тип "мотивационни щуротии"), заради псевдопророческите пози, които заема в книгите си, заради бозата, която щедро се лее от страниците.
Факт е обаче, че има точно една идея, която възприех от него (то дали е от него, не знам, но той й даде име) - и то, до степен да се нарека така в тази част на виртуалното. Търговецът на кристал е единственият негов герой (всъщност, нямам право да говоря, чела съм точно 3 негови книги), който успя да ме докосне и с когото се идентифицирам в някаква степен - преди - повече, днес - доста по-малко. Но копнежът по това да мога да си позволя да бъда като Търговецът, си остава.
Което идва да покаже само, че и аз, макар и в минимална степен, съм се поддала на внушенията на Коелю - ето защо, предпочитам да мисля за Търговецът като за абстракция, за идея, за нещо, което е съществувало и ще съществува вън от творчеството на който и да е писател. Като "В края на ноември", предполагам.

[Don Horhe]

Чел съм само една негова книга, всъшност книжле, ,,Войнът на светлината - наръчник". Не беше зле, но не беше и кой знае какво. Не знам защо, но винаги съм възприемал Коелю като,,духовност за кифли", но може и да греша. Не съм чел, не знам.

[Boromir]

Хм, мен лично много ме дразни. Чел съм няколко негови книги, от които безспорно най-отвратителна е "Захир". Не че онова за Вероника не беше и то ужасно.

Никаква оригиналност, никакво автентично мнение и вдъхновение - крадене, заемане, представяне на чужди идеи за свои, предвидимост до безмозъчност, слаби или отсъстващи сюжети. Чиклит, ама за тези, дето се имат за твърде умни и възвишени, за да четат самия чиклит. Комерсиалност, повърхностност и псевдолитература - това е Коелю.

Но има едно съкрушително преимущество - подобно на "Хари Потър" и други безумия, това нещо е четивно. И затова е толкова разпространено - като жълтата преса и упътванията за конструктори "Лего".

[Търговецът на кристал]

Не, бе, Никиии... чиклита има едно сериозно преимущество - авторите в жанра поне нямат претенции.
Но е факт, че човекът си печели мнооооого пари.

[silver_wings]

Мене пък "Алхимикът" хареса.Иначе съм чела още няколко,ма не стават. А "Единадесет минути" е просто отвратителна,такава идиотщина май никога не съм чела...

[Joker]

Алхимикът не ми хареса, нищо не ми хареса от него. Чудя се, защо ли продължавам да го чета... Чак сега си помислих, че може би го чета, за да може когато някой ме попита дали съм чел еди-какво си от него, да не ме е срам, че не съм...
Иначе си имам добро обяснение защо в него има от всичко по малко. Културата, в която функционира е такава

[Blood Countess]

След "Алхимикът" отказах Коелю.

[DADO]

След "Алхимикът" отказах Коелю.

Хм... повечето се пристрастяват след въпросната книга...
Иначе, аз така и не намерих сили да дочета "Захир" докрай, тази книга наистина ми се стори доста отегчителна.
Освен "Алхимикът", много обичам "Дневникът на един маг". Всъщност, това е първата му книга, в която автор разказва за себе си, как е извървял Пътя на Сантяго. Прочетете я, няма да съжалявате.

[^PrincessA^]

Чиклит, ама за тези, дето се имат за твърде умни и възвишени, за да четат самия чиклит.

Нямаше как да го кажа по-добре

[Bety_]

Може и да трябва да ме е срам, но за първи път прочетох нещо от Коелю преди седмица и това беше "Войнът на светлината". Както каза Дон Хорхе, не е кой знае какво, но пък и не бих го оплюла брутално. Може би защото уважавам всяка книга, в която откривам повече или по-малко философия. А в тази открих доста; е разбира се не всички идеи ми допаднаха, но така или иначе ме тласкаха към размисъл някакъв . А и я прочетох за дни в автобуса, сигурен знак, че ми е била интересна. С една дума - хареса ми.

Може би другите му книги са по-бозави, не знам, трябва да взема да прочета поне още една-две.

[phoebe]

Я, вие разбирате от книги. Аз не съм чел този автор (то аз кво ли съм чел ), но искам да попитам, откъде идва лафа, че всички манекенки четат Паулу Коелю?

[Blood Countess]

http://forum.vratovrazka.com/index.php?topic=335.0

[DADO]

Я, вие разбирате от книги. Аз не съм чел този автор (то аз кво ли съм чел ), но искам да попитам, откъде идва лафа, че всички манекенки четат Паулу Коелю?

Фолкпевици също

[Мила]

Я, вие разбирате от книги. Аз не съм чел този автор (то аз кво ли съм чел ), но искам да попитам, откъде идва лафа, че всички манекенки четат Паулу Коелю?

От една статия на Иво Сиромахов - "Как да четем интервю с манекенка"
Или може би не. По едно време, трябва да е било преди 5-6 години, Куелю беше безспорния хит. И на конкурсите по красота, интервютата в списания и прочее всички манекенки дружно отговаряха, че "Алхимикът" е преобърнал живота им.

Аз съм чела доста неща от него. Не ми харесва особено. Съгласна съм с Боромир, че

Никаква оригиналност, никакво автентично мнение и вдъхновение - крадене, заемане, представяне на чужди идеи за свои, предвидимост до безмозъчност, слаби или отсъстващи сюжети. Чиклит, ама за тези, дето се имат за твърде умни и възвишени, за да четат самия чиклит. Комерсиалност, повърхностност и псевдолитература - това е Коелю.

В един друг форум го бяха определили като "евтини истини за живота, удобно поднесени за между пускането на пералнята и беленето на картофи и завързани с розова панделка"

Но Куелю е четивен, безспорно. Донякъде увлекателен. Започваш книгата, тя не натоварва, не те кара да се замисляш, не ти влие - защо да не прочетеш до край?

Но е факт, че човекът си печели мнооооого пари.

Ами саморекламата е нещо страхотно. А и това да си любимия автор на Мис България random номер също не е за пренебрегване

Куелю е Гьоблес на манекенките.