За свободния текст по поставени цитати-изпита по литература

[ShadeOfShane]

На изпита по литература последните няколко години въведоха и алтернатива на така обичното ни литературно интерпретативно съчинение .Тази алтернативна форма на изпитване по-често се нарича есе ,въпреки че съвсем не е такова или поне не в традиционната форма , в която ни е известно.В конспекта информацията ,представена за това есеподобно ,съвсем не е достатъчна.Бих била благодарна ако хора ,кандидатствали (и съответно изкарали добра оценка) по тази изпитна форма споделят информация ,а също и всеки който има някаква представа как точно стоят нещата .Благодаря на всеки ,който ще се включи във темата, предварително !

[ТΞD]

И аз ще съм благодарен на информация по въпроса.

[explorer]

Има две книжки по въпроса и мога да ти препоръчам да ги прочетеш, всичко е обяснено, макар че едната леко противоречи на другата по някои въпроси... Тази, която според мен е по-достоверната, е "Да пишем съчинение по цитати" и е писана от проф. Милена Кирова, ръководител на катедра "Българска литература" в СУ, издателството е "Ариадна". В нея е подробно обяснено всичко и има, мисля, пет примерни съчинения. Книжката не е у мен в момента, но е обяснено на достъпен език и мисля, че ще ти е полезна. Другата е на Ал. Панов "Изпитът по литература в СУ "Св. Климент Охридски", изд. "Диоген". Аз лично не я харесах особено много, ама ти прецени... Иначе съчинението не е есе - литературно съчинение по цитати си се води и общо взето за написването му се искат добри литературноисторически познания. Аз харесвам варианта, но писането на литературно-научни съчинения ме кефи повече, в много краен случай бих предпочел да пиша "есето" А и оценяването е малко... хазартно. It's up to you!

PS Хареса ми това, което казваше М.Кирова в книжката, че този вид съчинение не е "лесният начин" за изкарване на изпита, а просто алтернативен на другия. Не е по-малко сложно, поне според мен... Да кажат и кандидатствали с такова съчинение!

[ShadeOfShane]

Explorer , благодаря мнооооооого ! A що се отнася за трудността на този вид съчинение ,съвсем не ми е и минавало през ум ,че е по - лесно ,просто трябва да имам спасителен пояс ако се падне Яворов ,грррр .

[Kristo]

Аз писах такова "есе" миналата година... от двата цитата, бях анализирал само 1 преди... но другия беше на Далчев и беше лесно да се прецени връзката и логиката. Според мен този тип съчинение е по-лесния ако не сте зубрили, а просто имате навика да разсъждавате над материята. Нищо чудно ако се стегнете и си знаете материята да изкарате доста добра оценка.

Успех и според мен най-правилната подготовка за този тип есе е просто да четете анализи за всеки автор ... и да си правите схемички...

[ТΞD]

Kristo, не че има някакво значение, ама ти колко изкара на това "есе" ?

[Kristo]

Kristo, не че има някакво значение, ама ти колко изкара на това "есе" ?

4,50...

[bubbly_water]

да ама в тея двете книжки дават съвсем различни обяснения за това есе..в едното го дават повече като интерпретация (Кирова), а в другото си е точно есе...и + това на Кирова е доста по-сложно, щото се изисква вместо да коментираш само идеите на 1 писател, да коментираш тези на двама...абе...мисля, че истината е някъде по средата между двете книжки...ама нз

[ShadeOfShane]

Тук ----> http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 08#p336708 Longbow споделя своя опит, намирам го за полезен и затова го споделям

[ShadeOfShane]

bubbly_water , аз не я намерих едната книжка (свършил и бил тиража), но тази на Кирова ми се струва доста човешки написана .Не ми се струва правилно само идеите на единия писател да коментирам ,защото задачата нали е съпоставяне т.е. би трябвало да има наистина баланс между вниманието ,което обръщаме и на двамата автори

[Clandestine]

Longbow наистина е изписал чудесен, изчерпателен пост - полезно ми беше да го прочета.

Само едно не ми стана ясно:
"Съпоставка на цялостно изложените от вас разработки - прилики ще има, но те не са нищо повече... "

Какво иска да каже с това изречение?

[Longbow]

Ех... Има толкова удобни функции този форум... Примерно „Личните съобщения“... Ам' ако не бях наминал?

Както и да е - закачките настрана.

Написал съм точно това, което съм искал да напиша и прочетете. Резюмирано: „не отделяйте повече от констативно внимание на приликите и еднаквостите, а се концентрирайте върху разликите и нюансите“. Дори съм го отбелязал с главни букви. Още нещо, на което не съм наблегнал особено, но важи за всеки текст: всяка негова дума и изречение следва да се разглеждат в контекстуалният им смисъл; след това в над-текстови отношения. Ако прочетете изречението след посоченото от Clandestine, ще видите защо го споменавам.

Едно съветче: вижте темата и по-нататък - развитието на дискусията може да ви е от полза.

Това е от мен.
Успех!
Ангел

[Clandestine]

Благодаря ти много, не бях сигурен дали си активен форумец и затова реших да дам на колегите кандидатстуденти възможност да те интерпретират. Но какво по-добро от това да пиеш направо от извора на текста, благодаря за разяснението (и последвалия съвет)!

[Clandestine]

В разговор с Longbow, той сподели още опит от миналата година. На моята молба накратко да изложи посоката си на аргументация и съпоставка, той отговори изчерпателно и може и на други да им се стори полезно:

Ботев:
Биографични извадки, кореспондиращи с цитата (не си ги спомням вече); не-много-натрапчив психологически портрет на автора, основан на горните извадки (примерно: ранната му ангажираност с натоварващи и угнетяващи събития <конкретни примери> и реалност, както и борбата за промяна го ограбва от това, което във времето се е запазило като представа за най-хубавите, весели, красиви и романтични години от човешкия живот - младостта; експресивният стил и насочеността на цитатът предполагат силна емпатия на екстровертната личност към адресатите - тези, които вижда като свои събратя по съдба и тези, които тънко упреква, че не са такива...); на базата на психологическият портрет - интра- и интер- текстови връзки - всичко, за което можеш да се сетиш и след това да обосновеш (тук паметта ми изневерява), доказвайки свързаността му с конкретната ти теза за личността на съответният лирик (в случая - експресионист, емпат, екстроверт <непълно - има и още>)...

Дотук - заедно с увода - около 3 - 3.5 страници се събират.

Далчев:
Биографични извадки, кореспондиращи с цитата (не си ги спомням вече); не-много-натрапчив психологически портрет на автора, основан на горните извадки (примерно: в съответната политическа и обществена реалност, имайки предвид социалното развитие през последните десетилетия, фокусът се измества от общото, обединяващото към личното, интимното, отличаващото личността от всички други - това, което я затваря сама в себе си и я ограничава в контактите й с обществото, което при Ботев е диаметрално противоположно - залага се на присъединяващите черти, на това, как личността трябва да се идентифицира с общността и нейната съдба...); тук идва място на цитатът - тази затвореност ограбва < > човека от същественото в младостта му - емоционалната жизненост; аналогии и интра- и интер- текстови връзки - къде и как показва самотата и самоизгнанието на личността (за „Балкон“ мисля че бях дал пример, редом с другите) - всичко, за което можеш да се сетиш и след това да обосновеш, доказвайки свързаността му с конкретната ти теза за личността на съответният лирик (в случая - импресионист, интроверт <непълно - има и още>)...

Дотук - някъде около 5 - 6 страници.

Съпоставяш самите цитати като показваш, чрез дадените преди това примери, в какво си приличат, като не пропуснеш да подчертаеш нюансите - колкото по тънък и труднодоловим - толкова по-добре (не стигай до крайности - недей да твърдиш неща, за които се изисква твърде абстрактно мислене дори, за да се допуснат като възможни - това рядко го правят дори професорите в съответната област). Покажи разликите - в случая - при Ботев фактическата реалност го лишава от младост, докато при Далчев - психологическата, субективната представа за реалността е факторът, оказващ влияние; практически срещу имагинерен рестрикт - различни по характер, но еднакви в ефекта си - и двата премахват младостта - едното с практическа принуда, а другото - с психологическа превенция... And so on, and so forth...

Ограничавай цитатите до абсолютно необходимият минимум. В крайна сметка, търсят се знания и мислене... Според мен, в отношение 3:7. Това не значи, че не е необходимо да знаеш много - означава, че трябва да мислиш повече.

Както вероятно забелязвате, бях му задал и въпрос за количеството цитати, което е употребил освен дадените. Изобщо, полезен пост. На който му е интересно и нужно, 100% е извлякъл нещо за себе си.

[Kristo]

Аз като писах по тази тема се ръководех от сравняването -
Сравнение най-общо между ботев и далчев
После сравнение между творчеството и идеи им
После сравнение между въпросните творби
и накрая сравнение между конкретните идеи в цитатите
И малко анализ...


Даскалката ми ме беше подготвила за такъв тип есе - казваше да минавам от общото към частното и да правя анализ на всичко...