Хахахааааааааааааа супер!!!
Твърдо "не като не ми харесват" от моя страна на Славейков (Пенчо), Елин Пелин, Валери Петров, Гео Милев, Елисавета Багряна от българските. От чуждите...хммм да кажем Франсоа Вийон (голям женкар и поет - но не ме грабва творчеството му) и като се замисля май няма други от чуждите...
И понеже не споделих защо не харесвам тези български автори: ето и аргументацията ми:
- Славейков - голям модернист в българката литература, голям човек. Не знам дали някои от вас знаят, но Славейков е бил на път да се сдобие с нобелова награда за превод на едно известно произведение (няма да казвам кое е то - досетете се сами) Като говорим обаче за личните ми впечатления от творчеството му имам чувството, че влиянието му от Ницше се усеща твърде много, а самият Пенчо се губи на много места. Иначе творби като 'Сърце на сърцата", "Симфония на безнадеждността", "Cis moll", "Неразделни", "Луд гидия", "Микеланджело" са изклучителни по своето значение за българската литература, но не са успявали никога да ми въздействат. А и според мен конфликтът, в който Пенчо влиза с Вазов, е бил доста излишен и ненужен.
- Елин Пелин - сюжетите на 90 % от произведенията на автора се развиват в малки крайни селца. И макар Пелин да фокусира вниманието ни върху човешкото преживяване, тези селски картини, които описва, са ми доста неприятни и до болка натрапчиви.
- Валери Петров - страхотен като преводач, но като писател - не!
- Гео Милев - още един голям българин. Невероятен преводач, добър художник, но отново с творчество, което според мен остава в сянката на стихотворенията на Смирненски. След като прочетох тях Гео и "Септември" просто не ми въздействаха.
- Елисавета Багряна - от нея няма 1 стихотворение, което да ми е харесало. Не мога да кажа защо. Просто така се получава.
