Дилемата

[black_lady]

и аз съм го чувал тва, малко префразирано обаче: "жените заради любовта са готови да правят секс. мъжете заради секса са готови да обичат"

в общия случай има няква истина в тоя лаф

Винаги съм подозирала, че има нещо мъжко у мен...

[nihil]

"гаджето" ми е най-добрият ми приятел в момента в който стане такова и ако се налага избор избирам нея.. ако приятелите ми са приятели биха ме разбрали както и тя би ме разбрала ако някой път предпочета тях... общо взето решавам според ситуацията но тя има извсетно предимство

[Дени]

Ем, цъкнах гаджето, ама с малки уговорки И все пак, да, той май има предимство

[Curseyou]

приятели нямам, гадже нямам, на какво да цъкна (цвръкна)

[Бeтон]

Спирта

[FightForFreedom]

Представете си, че нито гаджето, нито приятелите, ами гадната съдба те постави пред избора гадже/приятели. Тогава тезата "ако ме обича/ако ми е истински приятел няма да ме кара да избирам" отпада. Нека си представим, че дилемата има реални измерения.
Аз винаги избирам да следвам по-комплексното чувство пред по-простото (освен ако ценностната ми система не изисква друго). Приятелските чувства според мен, са по-прости, защото са по-лесни за разбиране. Логиката на любовта е в пъти по-сложна и повечето хора предпочитат да приемат убеждението, че в любовта логика не съществува. Други, по-умни хора, за да не рискуват да си противоречат сами, твърдят че самата любов не съществува и така още по-лесно и по-бързо премахват множество въпроси от съзнанието си. Вместо да си улесня живота, запивайки се с приятели "по мъжки", аз предпочитам едно по-сантиментално и по-лично преживаване със специален човек. Какво ми носи това? - сложност, а колкото по-сложно е нещо, толкова по-изискващо е, а повечето изисквания увеличават шанса за грешка, а ако асоциираме любовта с живота, то загубата на любовта би била съизмерима със загубата на живота като усещане- това означава, че страхът от загубата на любовта би бил съизмерим със страха от загубата на живота, а борбата за любовта- на борбата за живота, което означава - адреналин. Притокът на адреналин лично мен ме кефи изключително много. Второто нещо е красивото чувство на висше удовлетворение, което идва като спасиш живот и съизмеримото- да спасиш любов, но докато животът ти си е само твой, то любовта е взаимно преживяване- спасяваш едновременно своята любов и любовта на "гаджето".
Който избира приятелите пред гаджето твърди или "аз не обичам гаджето си" или "приятелството е по-ценно от любовта". Нямам нищо против, ако някой представи доводи към подобна теза (приятелство>любов), но в моя опит никога не съм срещал такива.
Идеи от типа на "трябва да има баланс" в превод казват "двете са еднакво ценни", което, при евентуала поява на дилемата, прави отношението към нещата абсолютно нефункционално, защото ще провокира колебания, които могат да струват и едното и другото.
И така... преди да завърша, искам да кажа две думи за любовта от пръв поглед. Едно мнение предложи доста категорично гледище, че любов, която не е възникнала от пръв поглед не е истинска, ами била някакъв вид привързаност. Аз още по-категорично ще противореча, защото привързаността е елемент на любовта, чиято поява не е явление със спонтанен характер. А именно- аз разглеждам любовта като сложно чувство, съставено от множество по-прости чувства. Любовта не е едно просто чувство, което означава, че съставящите я елементи могат да имат както спонтанен характер (революционни процеси в душата на човека), така и характер на изграждащи се и доизграждащи се във времето (еволюционни процеси в душата). Привързаността не е просто проява на слабохарактерност, напотив. Но е дълга тема и няма да се впускам в сложни обяснения. Аз мисля, че именно най-силните си позволяват да се привързват, а аз лично съветвам "привързвайте си, нищо че ще ви заболи на края, защото ще сте изживели нещо по-красиво от колкото спонтанните изживявания могат да бъдат". Предложението на колегата, предполагам беше, че ако появата на спонтанните чувства се забави, то значи те не са истински (тоест- не са спонтанни). Аз мисля, че спонтанните чувства могат да закъснеят поради много причини и това не ги прави по-малко спонтанни, защото от момента в който пречките за тяхната поява са премахнати, то те (чувствата) са на лице. Защо да се лъжем, че никога не си забраняваме да чувстваме. Колегата може би е искал да каже, че щом забраната за чувства ги спира, значи те не са истински. Аз пък бих казал, че слаби или фалшиви чувства не съществуват, ами всичко слабо и фалшиво е в забраните, защото една забрана може да бъде слаба или фалшива колкото си иска. Защото забраната работи както законите в държавата, както правистите знаят- законите винаги са имали, имат и ще имат слабости- въпрос на умения и хъс е слабостите да се откриват и преодоляват от престъпниците и адвокатите (онази част от адвокатите, които защитават престъпници). Това, че дадено чувство е достатъчно изобретателно, за да мине през "законовата уредба" на човешката психика не го прави нито по-истинско, нито по-силно. То просто се е реализирало. Аз казвам тези неща, защото моите лични закони са много силни, а чувствата-престъпници следя много внимателно и ако обичам някого, това е защото съм си разрешил. Ако си забраня да обичам някого, аз няма да убия чувствата-престъпници, но ще ги "вкарам в затвора", което ще направи значението им минимално. Препоръчвам на всеки да намира сили в себе си, когато гаджето или просто харесваният човек го отреже, да хвърли чувствата си "в затвора", въпреки болката и мъката- това винаги е достойният избор. А вече гордият избор е "доживотен затвор без право на обжалване", който не препоръчвам, освен ако не е наистина основателен.

[Curseyou]

А така ли, който може да се възползва от слабостта на любовните закони, печели любов, който не - си седи сам. Е то това е принципа на всички "професионални" свалячи. От презумцията, че са по-хитри от законите се водят много хора, които правят и моя и твоя живот черен. Тях ли защитаваш

[Kristo]

Ем, цъкнах гаджето, ама с малки уговорки И все пак, да, той май има предимство

Щото нямаш приятели...

Бъзикам се... може и да имаш....

@FightForFreedom - издай книга, много са ти дълги и интересни постовете, ама нямам нерви да ги чета, на хартия е по-добре за очите ми, с очила съм, плс...

[renesanz]

fight for freedom съгласна съм до някъде с написаното от теб,но не мислиш ли,че за да създадеш истинско приятелство понякога отнема години,а любовта идва и си отива и колкото и компромиси да правим в нейно име тя може да не просъществува. тоест м/у гадже и приятели в съвсем общ смисъл бих избрала гаджето,но не и пред истинските ми приятели,които никак не са много.

[renesanz]

А именно- аз разглеждам любовта като сложно чувство, съставено от множество по-прости чувства. Любовта не е едно просто чувство .

точно така. именно затова не винаги успяваме да обичаме някого,просто е необходимо да има различни чувства,които да се допълват до едно цяло-любов.

[FightForFreedom]

fight for freedom съгласна съм до някъде с написаното от теб,но не мислиш ли,че за да създадеш истинско приятелство понякога отнема години,а любовта идва и си отива и колкото и компромиси да правим в нейно име тя може да не просъществува. тоест м/у гадже и приятели в съвсем общ смисъл бих избрала гаджето,но не и пред истинските ми приятели,които никак не са много.

Аз се боря за свобода на словото тук, затова пиша дълго... иначе за приятелството... ами ще кажа аз лично как и защо избирам гаджето- ако най-добрата ми приятелка и гаджето ми се разболеят едновременно, аз ще пиша на най-добрата си приятелка колко много ще се радвам на бързото й оздравяване, ще съм повече от загрижен и т.н., но няма как да не съм при гаджето в такъв момент... няма значение за кого колко се тревожа, аз ще съм до моето момиче, а то може да е само едно, нали така? Моята позиция е, че човек трябва да е готов да жертва нещо в името на нещо друго и винаги бих жертвал едно приятелство, за да спася една връзка, без значение кое колко емоции/време и т.н. ми е струвало- тук не гледам цената и не си правя сметки- това което правя е да следвам принципи.

[Lord]

Ако обстоятелствата налагат да направя избор, ще избера момичето. Ако момчето ми налага, ще избера приятелите. Ако приятелите ми налагат, ще избера момичето. Изобщо, трудно бих запазил чувство на любов/приятелство към човек, който неоправдано ограничава свободата ми и се опитва да ме обсеби.

[Търговецът на кристал]

В момента, в който някой от тях ме накара да избирам, ще избера автоматично другия. Не че нещо, но ако ме обичат, няма да ме поставят в подобно положение за нищо на света.
Да не говорим, че, без видима причина, първият ми приятел много настоятелно ме караше да избирам между него и родителите си. Честно да ви кажа, единственото, което ме гложди сега е защо, аджеба, не съм го зарязала по-рано.
Пък ако дилемата ми я постави съдбата... не знам, не може да се каже еднозначно "той" или пък "те" - винаги ще зависи от конкретната ситуация.
Хм. Сега се сещам за една моя реплика към същия този приятел (вече много, много бивш) - ставаше дума за най-добрият ми приятел и гаджето нещо почна да го храни, изтъквайки някакви несъществуващи недостатъци и колко ощетен се чувствал и че не можело да казвам, че обичам Нед (този въпросния най-добър приятел) и бла-бла-бла... на което спонтанният ми отговор беше: "Не ме карай да избирам, не е в твоя полза." Сега като се замисля, трябвало е да приема този си отговор като знак, че нещо никак не е наред в тая връзка... а аз я проточих още цели 6-7 месеца след това.
И все пак, предполагам, че винаги ще зависи. Дано ни се налага по-рядко да правим подобни избори.

[FightForFreedom]

А защо си правите планове кого да изберете като му дойде времето. Аз споделям избор, който отдавна съм направил, а вие говорите с пространтвено-времеви условности. Любовта би трябвало да ги изключва. Всеки условен отговор възприемам като "не съм влюбен в гаджето си" и нещо не ми се харесва как звучи.

[Търговецът на кристал]

А обратното не ти ли звучи и като "не си обичам приятелите"? Също си звучи грозно.
Аз казвам, че зависи от ситуацията. Точка. И че не се поддавам на емоционален шантаж от никоя от двете страни.