Уж все търсим Принца... И като го намерим, КАКВО....?

[Curseyou]

някои търсят теле, други просто една добродушно кравичка

[Kristo]

Ако уж все търсите Принца.... явно сте Акулка...

[Cecilia Lisbon]

[Kristo]

Хахах, Ирина, ти прецака цялата тема... аз предлагам да се локне темата...

[Cecilia Lisbon]

съгласна

[Kristo]

всъщност ти си я пуснала... и след 1 година най-накрая темата се изчерпа...

[L'Inspecteur]

Дали?

[FightForFreedom]

Здравейте на всички.. Аз като официален представител на борбата за свобода познавам добре какво представлява идеята за "принц" в най-идеалистичната й форма и това е именно освободител и то не какъв да е, а от най-блестящите такива. И измежду множеството битки за правда, които принцът е спечелил, има една битка за спасяване на благородна дама от някакво зло.. Колкото по-благородна е дамата и колкото по-голямо е злото, надвиснало над нея, толкова по-смел, благороден, изобретателен и т.н. трябва да е принцът, за да я избави от участта й и за да спечели сърцето й. Няма такова нещо като "аз не си падам по принцове", защото човек като загази здравата, не може да предпочита да е сам и уязвим.
Много хора бъркат спокойствието, уравновесеността и строгите обноски на принца с някакъв вид безхарактерност или абсолютна праволинейност. Истината е че един силен и благороден човек изобщо не е смирен, а дори може да има много буен нрав. Това че един благородник има буен нрав, обаче, не означава, че ще крещи на жена си- напротив, той точно за това е благородник, защото е трениран да сдържа гнева си, когато той не е необходим. Аз не намирам това за скучно... Всъщност аз скучая, когато чакам някой селянин да свърши с крещенето си, за да му кажа довиждане. Наистина не понасям гледката свой със свой да се дере.
Стига толкова общи приказки. Да минем на случая с момичето- тя намира идеалния за себе си, но тя не е идеалната за него. Това е много неприятна ситуация, единственото което мога да посъветвам е самоусъвъшенстване. Знам, че е много трудно и тежко и че не е за всеки, но човек има шанс да се променя, да израства и да се развива. Аз вярвам в това или иначе да се бях обезкуражил още първия път като се нараних в живота. Свидетелствам, че с добро желание могат да се лекуват дори дълбоко залегнали психологически, физически или душевни проблеми. Всичко е лечимо, но не за всичко има открити лекарства. Фактът обаче, че тя споделя, еднозначно показва, че в нея има борба за надмощие на духа й над личността й. Ако духът й е силен, ще се справи. Проблемът е като се усъвършенства достатъчно дали ще намери пак принца си- не се знае със сигурност, но най-вероятно ДА, и то дори... не тя ще намери него ами той нея, защото светът е така устроен- да ни прави щастливи. А що се отнася до любовта - тя също, а другото (несподеленото) не се казва любов, а НОСТАЛГИЯ по любовта. Дайте път на любовта, защото не всеки ден е ден за любов, а носталгията не е толкова придирчива и можем да си я изпитваме когато, където и колкото си поискаме, нали?

[L'Inspecteur]

И къде точно го видяхте този принц?
Къде е "благородникът?"
Дали не си чешеме клавиатурите само?

Няма принцове и принцеси. Ние сме хора от плът и кръв. Грешници сме. Имаме добри и лоши страни. Може в определени моменти да сме това което другите искат, но в повечето случаи първичното у нас е двигател на това което правиме.
След няколко хиляди години може и да избягаме от първичната си природа, но тогава май ще изпаднеме в състояние подобно на това, когато сме се надрусали с LSD...

[FightForFreedom]

Грешници сме. Имаме добри и лоши страни. Може в определени моменти да сме това което другите искат, но в повечето случаи първичното у нас е двигател на това което правиме.

Не се чувствам нито грешник, нито лош, нито първичен )))) Точно в това е приказката- да позволиш на чувството да те води )))) Благородните чувства ще ти покажат пътя
Ииииии, задължително да спомена- повечето хора очакват, че да си принц е състояние и ведъж постигнато се запазва- не е така- това е процес- процес на следване на пътя, на една непрекъсната борба, напрежение ииии... не е лесно и изисква на ден повече енергия и старание, отколкото живеенето "по течението" би отнело за година. Всеки принц има пред себе си избор между това да продължи да бъде принц или да каже "не мога" и да склони глава. Значи, ако ми следите мисълта, ще видите принца в конкретна проява на благородство, но това, че той е благороден тук и сега не означава, че винаги ще има силата да се справи с всички ужасии по света... Но ако сте решили, че принцове няма, то тогава вие не се оглеждате за тях и няма и да видите, когато някой пред вас прояви небивало себеотрицание

[^PrincessA^]

Няма принцове и принцеси.

Е, толкова лесно ли ме забрави?
Като цяло обаче съм съгласна с поста ти

[L'Inspecteur]

Акулке, взимай момчето! Втори като него май няма

[Cecilia Lisbon]

не искам принц вече
може просто един рицар, хах
(=
(даже си харесах един, ама май не съм неговия тип -- еми... history repeats itself, казват)

[Boromir]

И като намериш Рицаря, КАКВО... ?

[^PrincessA^]