Яворов, защото докосва и ума, и сърцето ми.
Николай Лилиев, защото рисува с думи.
Ботев, защото пали кръвта ми.
Дамян Дамянов, защото неговите творби са не поезия, а ангелски химни.
Гео Милев, Никола Фурнаджиев (накратко - Септемврийската литература като цяло), не толкова откъм идейно естество, а по - скоро заради начина на писане и изразните средства.
Байрон и Шели - едва ли има нужда от обяснение
Верлен, Рембо, Бодлер - Френският символизъм ми е слабост.
Ан Райс - романите й са невероятна смесица от история, изкуство, силни емоции, оригинален сюжет и мноооого кръв
Брам Стокър, Джон Милтън - класика.
... не ми се пише повече, макар че има още много автори, които са легнали на сърцето ми

