Пътуване на стоп

[phoebe]

Тва последното беше фънки странно.
А пък да вметна за стопа, добрият вид + усмивката са от изключитееееелно значение

[Methuselah]

Тва последното беше фънки странно.

Кво.. вместо "мега" вече казваме "фънки"?

[phoebe]

Не, идеята ми беше да напиша нещо друго, но смесвайки се в главата ми се появиха гореизписаните букви, странно групирани в думата "фънки".

[Lord]

А пък да вметна за стопа, добрият вид + усмивката са от изключитееееелно значение

Да, освен това има значение пола. Както ти каза, наистина е най-добра комбинация момче + момиче. До сега съм пътувал два пъти - с приятелка и сам. Първият път един чичо ни спря почити веднага, а втория трябваше да вървя към километър-два, а не е като да приличам на клошар.

Rainhardt, тази история ме изкърти...

Иначе, както отбеляза Принцесата, пролетната ваканция е хубаво време за стопаджийство. Аз със сигурност ще се занеса някъде по това време, а ако се навие още някой ще е направо пирфьектну.

[sientelo]

Миналото лято си попътувах доста на стоп и беше екстремно и забавно Слава богу случихме на добри и симпатични хорица и видяхме интересни места

[uhuru]

Хайде нека и аз да си кажа
пътувам на стоп откъм 2 години, и мога да кажа, че почти не използвам вече друг транспорт, само влакчето от време на време..
иначе най-яките стопове са ми били от белград до софия, уаа беше върхъ за 6 часа и половина от апартамента в Белград където живяхме до едни колеги тука.. : )
също се сещам веднъж до Самоков отивахмена разходка и ни качи един чичка дето беше работил две години в Ирак по някакъв проект на ООН и дъра бъра за арабите.. мноо яко
абе въобще супер е
пътувал съм сам, с момче, с момиче, с момче и момиче общо до 9-10 човека и ни качи един бус сите.. : ")
абе хубавите истории нямат край.. : )
последно бях от пловдив сега в неделя.. : )
и си носете разни музикални инструменти докат чакате да се забавляватеее
а фиби ти,аз не знаех.. : )

[Faceless]

Друго си е да влезе този, с който се возиш в другото платно, защото му е паднал панелът на радиото и той си го търси...в същия момент псувайки "kwi sa nekadarni tiq 6ofiori po moreto"... друго си е, друго си е...

Трима сме желаещите от специалност География, 1ви курс, за стоп до Банско на 7ми декември. Ако има желаещи да свиркат, ще организираме банда юнаци и юначки!


/F

[Norwegian Wood]

Автостоп рулз.
Пътувал съм десетина пъти, най-дългият ми стоп е Търново-Пловдив. В някои случаи беше доста забавно и съм изпадал в разни весели ситуации.
Впрочем темата ме подсети за един познат, който тръгна към арабските страни на стоп...дано да е жив и здрав.

[MidwinterSun]

Аз съм пътувала на стоп, но с приятеля ми. Имали сме случаи да ни качат веднага, също и да чакаме много. По принцип само момиче най-лесно качват.

Не разбирам откровено негативното мнение спрямо стопа, което съм срещала у хора около мен. Да, рисковано е да се качиш в кола на непознат, но рискът на практика е много малък. Страшно малко хора возят стопаджии. И то обикновено такива, които на млади години също са спирали на стоп. И в повечето случаи карат леко разнебитени автомобили, с които най-любезно ти предлагат да те закарат там, където искаш да идеш. От чиста любезност и съчувствие.

Човек никога не може да се надява, ако види по-гъзарска кола. Един-единствен път ме е качвал джип - с гъркиня вътре. Като цяло хората, които карат по-скъпи коли, гледат на стопаджиите като на отрепки - че как ще им позволят да им омърсят хубавичката количка! Имам личен пример в семейството си =)

[Joker]

Най-дългият ми стоп беше Пловдив-Варна. Стигнах навреме с 4 коли и един камион....

[omgwtfnonoway]

[Lord]

Вчера отразихме София-Варна. Отдавна не съм се чувствал така свободен.

[Бeтон]

Да, рисковано е да се качиш в кола на непознат

Важи и обратното. Ако качиш некъф маниак, дето изнасилва без да гледа какво е що е?
Аз не качам на стоп. То първо на първо като съм срещал стопаджии никога не е имало място дори за още един без багаж. Аз + още двама и багажа ни и всичко се запълва.

Пък казвате само таратайки ви качат. То не е интересно. Че по-добре влака
Помня веднъж бяхме със семейството и качихме на стоп един войник, който отива до поделението. Само това разбрахме, защото пича млъкна, когато на баща ми дойде настроението за рейсинг. И за малко да пропуснем поделението, добре че се обади навреме, иначе щяхме да го закараме там, където и ние отиваме.

[Scarface]

На първия ми 08.12 си изпих парите и се наложи да се прибирам от Пампорово до София. Бях с 2 колежки, първо ни качи някво младо момче с приятелката си до Пловдив, а след тва един чичко, който се връщал от лов. Чичкото между другото беше бруталният пич, не спря да говори до София и беше надънил Буда Бар
П.С. спомням си, че по няква случайност и двете коли бяха Nissan

[kRiss]

Ааама вие големи стопаджии сте били
Още от малка се радвам на стопаджиите (дори веднъж, след 10 минутно мрънкане, обърнахме колата и се върнахме да вземем един "изоставен" на пътя батко ;] очите ми останаха в раницата му, мнооого голяма беше Малко го повозихме... изобщо не помня къде сме били и къде е отивал той (: ), НО не съм много ЗА този начин на пътуване... ;]
Случвало ми се е веднъж и да - няма друга такава емоция ;] Разликата е там, че при мен (нас) беше инцидентно. Историята накратко:
~> август 2008 бях(ме) на море (2 момичета + 1 момче - по-малък от нас, но изооообщо не му личи... напротив!) в Синеморец. Всеки ден на различен плаж, ала-бала... и няколко дни преди да си тръгнем към Бургас с маршрутките, решихме да отскочим до плажа в Силистар... и хоп - на отиване пешкинс... езиците си изплезихме по пътя... Обаче на връщане (уморени и напечени от слънцето, изгоряли, едвам влачещи крака... само като се сетих къв път ни чака обратно, лошо ми стана) беше отвратно положението...
Излизаме на пътя и момчето, с което бяхме, ми казва следното: "Добре бе, ти представяш ли си - имаш кола и си караш, изведнъж виждаш такива 3ма като нас - е няма ли да спреш да ги качиш?"...
В този момент (звучи почти нереалистично, но е вярно :]) едно очукано бусче спря и един циганин (или турчин) се провикна: "Ша са качвате ли?"... само се спогледахме и хукнахме към вратата Тоя човек ни спаси живота! Нямаше да стигнем живи пеша... слънцето си беше казало думата (:
Пътувахме отзад - в "багажното" отделение с още 3 циганки, обачееее ни беше весело! : ) Не поискаха да им дадем пари, разминахме се с само с много пъти "благодаря, благодаря, благодаря!" и нахилени до ушите физиономии...
Голямо приключение си беше, поне за мен... и сигурно бих повторила... но НИКОГА сама ;]
И едва ли бих тръгнала на път с ясната мисъл, че ще се возя на стоп 'нарочно'... Предпочитам влака пред това да се чудя кой ще ме качи и дали изобщо ще ме, пък ако ДА - ще ли стигнем 'читави'... Шубето си е голям страх :]