Хубави са, ама онова го написа заради мен- искам си посвещение на него! Обещавам да си го принтна и да ти го донеса на някоя среща да ми го напишеш лично
"It's better to burn out than to fade away." (Kurt Cobain)
Два броя стари (нищо, че са ми от последните), посветени (с обич на човек, който ги заслужава) и без заглавия (за да остават в паметта в своята цялост, а не със самотна дума):
________________________________________________
Когато спиш - и птиците не пеят,
когато спиш, светът мълчи...
И хиляди слънца във тоз момент да греят -
светът бленува тихо блясъкЪТ на твоите очи...
А кога се вдигне булото прилепнало,
даже и да има и безброй звезди,
знам че горе всичко в синьо ще е светнало,
отразявайки цвета на твоите очи.
________________________________________________
Малък букет ти набрах във полето -
цветя, дето растнат само в нощта,
от пустият двор, със плашило - сърцето...
И усмивка дори във замяна не ща.
И те ще повяхнат - „и туй ще отмине“,
но слагам ги кротко във твойте нозя...
А последното листче от тях кат' погине...
...ще намериш в нозете си още цветя.
Може би аз разбрах, какво би било
- всяка паднала маска от мен
би ми донесла още от това същество,
което все не може да докосне теб.
Може би знам, какво бе грешно тук -
всичките ми истини сега са лъжи и
винаги отвътре се превръщам в друг,
копиращ гнева си толкова пъти...
И когато не го подозираш, пак
се потапям вътре аз, моя вътрешен инат,
всичко, което ме прави жив...
И когато не ме понасяш пак,
аз се радвам, изправен срещу целия свят,
този, който е скучен и сив...
Може би, нещо в мен те кара да страдаш,
и сякаш аз осъзнавам бегло това.
И всеки път, когато реша да те нападам,
то спира моето чувство за вина.
Нямам сили да му се противопоставя,
то е част от моето его и чест,
и всичките опити да те забравя,
ме карат да те мразя повече днес...
И когато не го подозираш, пак
се потапям вътре аз, моя вътрешен инат,
всичко, което ме прави жив...
И когато не ме понасяш пак,
аз се радвам, изправен срещу целия свят,
този, който е скучен и сив...
Как толкова пъти ядосвам всички около мен?
Всичките хиляди мигове болка, дори и при теб,
се нанизват стрелите / изгарям очите ти
свалям си маската и забравям си текста...
Сега отпечатвам на лицето си своя гняв и те
карам да страдаш както мене ти преди време...
да, права си, знам, това е по-дълбоко в мене
и ме разкъсва чрез удари, те ме разбиха...
... и сега скакалците земята покриха...
И когато не го подозираш, пак
се потапям вътре аз, моя вътрешен инат,
да, моя вътрешен инат сега взима връх
нито съм последен, нито съм пръв,
който избира да разрушава,
това което с векове е градил...
И когато не ме понасяш пак,
аз се радвам, изправен срещу целия свят,
този, който е разбрал и простил...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Изрових още едно, но май нещо не съм склонен да го споделя за масово ползване... Може да изразите интереса си посредством ЛС-та (т.е. да мога да откажа да го предоставя <знам, че изглежда малко тъпо, ам'>) ... Коментарите (при наличие на желание за такива) могат да бъдат тук
Думата съншайн случайна ли е или е онази за която си мисля
Иначе е хубаво. Малко ми се губи ритъма и римата, но може и да се дължи на разваленото ми произношение.
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Smoking Mirror написа:Малко ми се губи ритъма и римата, но може и да се дължи на разваленото ми произношение.
Губити се ритъмът, защото е един друг тип - най-близкото до него, можеш да видиш на кардиограма... А римата... при този ритъм е без никакво значение...
На мен би ми било интересно развитието...
Може би трябваше да да спомена, че е песен
Георги, чувал си я Като я ъплоудна, ще дам линк
"Съншайн" не е случайно, но ако се загледаш, ще намериш и други ключови обръщения