"Трубадур" има ЕДНО изпълнение, в което наистина можеш да чуеш за какво става въпрос - Геншер, Бастианини и Дел Монако. Титани, братче!
http://www.youtube.com/watch?v=zYR4nDeO9QQ
Иначе какво да мислим - Верди => лесна за слушане, възприема се добре от широката публика, занижени критерии. Но Верди не е щадил никак сопраното, което към края просто изнася операта на гърба си (добре, че той, по правило, е мощен) - от "D'amor sull...", дуетът й с Ди Луна... не е като да няма.
Мецосопраното трябва да е много мощно, иначе не важи - сещаш се, кладата трябва да я направи като хората, иначе става пародия. За мен Федора Барбиери няма равна като Азучена.
Манрико е доста улеснен. Каква ирония е, че има едно "alarmi" да изпее и стретата му ("Di quella pira") става най-популярното "парче" от цялата опера... Съвсем като "Nessun dorma" в "Турандот".
За Графа няма какво да говоря - Верди пак е написал музиката на баритона така, че да го пожелая - особено ако си я изпее добре. Голямата му ария е просто фантастична, при все, че не може да се мери с Те Деума от "Тоска", например. Типажът обаче е приблизително същият. Любимци са ми Бастианини и Гранфорте (мноооого трудно е да се добереш до негов запис, аз самата имам само 2 пълни заглавия, но пък са на две от любимите ми баритонови партии)
Друго какво... хоровете са много добри, даже имаше и алтернативен текст върху един от тях, ама айде да не скверня темата.
И последно - сюжетът е безумно малоумен. Най-нелогичният в цялата оперна история. Аз, обаче, съм се научила да се абстрахирам от него и си слушам само изпълнението.
В България добър Граф Ди Луна е Петър Данаилов (колко е в България, е спорно), Манрико - Камен Чанев (не Румен Дойков, не Румен Дойков, НЕ Румен Дойков), Азучена... хм... Андреана Николова, може би... Леонора... Линка Стоянова беше добра, сега не знам как е, Радостина Николаева - също...
Всъщност, какво искаше да ти кажем за "Трубадур"?