Ще ме простите, но се държите ужасно, като че ultrafina може да е отговорна за дядо си. Дори и Сталин след края на Втората световна война е стигнал до прозрението, а за него е било наистина трудно, че "децата не отговарят за бащите си"! Ако искате да й помогнете, изоставете този състрадателно-менторски тон. Никой на тази възраст не го заслужава за неща, станали преди половин век!
Абсолютно срамно становище на явно пристрастен към тоталитарните виждания човек! Срамота, че е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"!!! Становище на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание
753-28-78
13.07.2007
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
политическата и гражданската реабилитация на
репресирани лица № 754-01-96 от 04.07.2007 г., внесен от
Минчо Спасов и група народни представители
В заседанието си от 10 юли 2007 г. Консултативният съвет по законодателството - направление "Наказателноправни отрасли", обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица, внесен от М. Спасов и група народни представители и на основание чл. 22 от Правилата за организацията и дейността на Консултативния съвет по законодателството представя своето становище.
I. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗАКОНОПРОЕКТА
Консултативният съвет по законодателството е на мнение, че предлаганите промени в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица са ненужни. Действащият закон осигурява разумна система от способи за установяване и обезщетяване на лица, които са репресирани през периода, за който се отнася този
законопроект.
II. КОНСТИТУЦИОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ЗАКОНОПРОЕКТА
Законопроектът видимо не противоречи на Конституцията на Република България, но е необходимо по-подробно проучване за неговото съответствие с международни договори, които отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 4 Конст. (например с мирния договор след
Втората световна война), за което е необходимо повече време.
III. СЪОБРАЗЯВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА
С МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И ПРАВОТО НА ЕС
1. Вж. т. II.
2. В правото на ЕС няма уредба по въпроси - предмет на
законопроекта.
IV. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА
Разглежданият законопроект съдържа два параграфа. Първият включва две точки, с които се предлага разширяване на приложното поле на действащия закон, а вторият предлага цялостна нова редакция на конкретна разпоредба от него. Както посочихме в т.I, намираме, че предлаганите промени не са необходими.
V. ПРАВНО-ТЕХНИЧЕСКО ОФОРМЛЕНИЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА
Правно-техническото оформление на законопроекта не е съвсем коректно. Езиковата редакция на текста на предлагания нов чл. 6 буди възражения. Законопроектът не съдържа преходни и заключителни разпоредби. Неговото заглавие не съответства на съдържанието му, защото в него не се предвиждат допълнения, а само изменения.
VI. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ
§1
Двете предлагани в този параграф промени са идентични като текст, но с различно обществено значение.
Т. 1
Предлаганата от вносителите промяна цели обявената в чл. 1 ЗПГРРЛ политическа и гражданска реабилитация да се разпростре и върху лица, които според вносителите спадат към категорията репресирани, но в дните 9, 10 и 11 септември 1944 г. В своите мотиви вносителите не се позовават на юридически аргументи. Такива не могат и да се намерят. Например по време на Великата френска революция репресиите на политическа и класова основа са безспорни и много жестоки, но не е известно някога френската държава да е обявявала каквато и да е реабилитация за лица, които са участвали в
тях.
В мотивите към законопроекта се претендира, че "справедливостта изисква тези лица да бъдат включени в обхвата на закона, тъй като те без съмнение са били жертви на комунистическия режим установяван насилствено точно в тези дни" (езиковата форма е
възпроизведена буквално). Консултативният съвет по законодателството е на мнение, че предлаганата редакция има абстрактен характер и не е съобразена с исторически известни факти. По-конкретно, такава промяна не отчита предходното поведение на лицата, които законопроектът обявява за репресирани. А връзката между това поведение и събитията от 9, 10 и 11 септември 1944 г. най-често ще се окаже безспорна. През тези три дни насилствените въздействия от страна на установяващата се нова власт са били насочени преди всичко срещу лица, известни на обществото от онова време като участници в преврата от 9 юни 1923 г., в мъченията и убийствата, които са го последвали, срещу лица, участвали в потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. и последвалите го масови убийства, в събитията след атентата в църквата "Св. Неделя" от 1925 г. и срещу лица, извършвали убийства и други зверства през периода от м. юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. Тези исторически доказани факти безспорно са репресии заради политическите убеждения на жертвите на тези репресии. Ако предлаганото изменение на чл. 1 бъде прието, палачите и главорезите от периода между 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г. ще бъдат политически и граждански реабилитирани. Поне този извод следва от цялостното тълкуване на чл. 1, променен както се предлага. Нещо повече. Участниците в посочените по-горе събития ще бъдат поставени под един знаменател с лицата, репресирани след 12 септември 1944 г. заради техните демократични или либерални политически убеждения. Образно казано, такива личности като Петър Дертлиев или Йосиф Петров ще се озоват в една компания с палачите на демократа Стамболийски, с черните жандармерийски капитани или с печално известния борец Ферещанов. А това сигурно няма да им хареса.
Разбира се, от българския парламент зависи дали справедливостта (така, както е разбрана в мотивите), ще стане част от законодателството на съвременна европейска България, но Консултативният съвет по законодателството смята, че § 1, т. 1 от разглеждания законопроект не трябва да се приема.
Т. 2 Разпоредбата на чл. З, ал. 2 ЗПГРРЛ предвижда получаване на обезщетение от наследници за посочените в нея категории лица, които са станали жертви на определени форми на репресии след 12 септември 1944 г. В случай, че предлаганото изменение бъде прието, то наследниците на участници в преврата от 9 юни 1923 г., в мъченията и убийствата, които са го последвали, на лица, участвали в потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. и последвалите го масови убийства, на участници в събитията след атентата в църквата "Св. Неделя" от 1925 г. и на лица, извършвали убийства и други зверства през периода от м. юни 1941 г. до 9 септември 1944 г., ще получат еднократно обезщетение за неимуществени вреди, които в правото се наричат още и морални вреди. Консултативният съвет по законодателството не споделя такъв морал. Поради това предлагаме и т. 2 на § 1 от разглеждания законопроект да не се приема.
§ 2
1. Предложената нова редакция на чл. 6 ЗПГРРЛ е неясна и ще създаде проблеми при прилагането на закона. Проекторазпоредбата визира "сегашния ред", т. е. този, който се прилага сега и до нейното евентуално приемане. Тази материя обаче е уредена в чл. 2, ал. 2 ЗПГРРЛ. Предвид изложеното предлагаме § 2 от законопроекта да не се приема в сегашната му редакция.
2. Думата "сегашния" трябва да се замени с "досегашния". Бележката не е редакционна, а по същество. Както е отразено и в мотивите към предлагания законопроект, проблемът е да се обхванат случаите на получили обезщетения по реда, съществувал преди приемането на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица. Именно този ред, а не "сегашния", т.е., установения след приемането на този закон, не е включвал всички репресии, а само една по избор, и то не в пълния размер. Освен това, понятието "досегашния ред" е по-широко и ще включи както реда, съществувал преди приемането на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица, така и този, който съществува по време на действието на този закон, включително и след изменението му от 2005 г. с допълването му с новата ал. 2 на чл. 2. Само по този начин ще се постигне целта така, както е формулирана в мотивите към законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ:
проф. д-р Красимира Средкова
Законопроектът е кратък. Отнася се до отстраняване на две недоразумения в досега действащия закон. Едното е, че кой знае защо, в досегашния текст на Закона за политическа и гражданска реабилитация за начална дата, от която се признават репресиите е обявена... 12 септември 1944.
Всеизвестен факт е, обаче, че масовите убийства без съд и присъда започват още на 9 –ти септември. Няма никаква причина – нито юридическа, нито фактическа да не се приеме 9 септември 1944 г. за начална дата на реабилитацията на жертвите на терора, защото тъкмо в този 3-дневен период стотици хора са избити или „безследно изчезнали” ...
Да се делят избитите без съд и присъда след 9 септември 1944 на избити преди и след 12 септември е абсурд, но едва ли какъвто и да е абсурд може да ни учуди в България. Но ако стенограмата от вчерашното заседание е скандална, то още по-скандално и абсурдно е становището на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание.
В парламента другарите се запънаха като магаре на мост да бранят последния рубеж (трите дни между 9-ти и 12-ти септември), действие на пръв поглед абсолютно безсмислено и дори в тяхна вреда, доколкото ги прави за смях. Но всъщност така те бранят последната си легитимация като антифашисти. Оказа се, че според тях в тези 3 вартоломееви нощи те били в правото си да избиват, защото избивали... фашистите и престъпниците. А кои са престъпници, те знаят по-добре от всеки съд. Е, след 12-ти вече им се поусладило, поувлекли се и подкарали наред, sorry, случва се!
Но трите първи дни не си ги дават те! Излиза, че било правилно да разстрелват хората по деретата, защото имало такова едно нещо като „преходно поведение”.
И това е ако не е нашенски принос в националното и международното право!
Проф. Пламен С. Цветков, историк
Това означава, че в този Консултативен съвет по законодателството към Народното събрание не членуват юристи, а тъмночервени комунисти с престъпен манталитет, които оправдават убийства без съд и присъда. Дори най-големият престъпник има право на справедлив съд и защита. Щом има избити хора, независимо какви са, това е престъпление. Ако се направи сметка на избитите в България „фашисти” след нахлуването на Червената армия, ще излезе, че в България е имало много повече нацисти и фашисти, отколкото в Германия или в Италия, което е абсурдно. На Нюрнбергския процес са осъдени на смърт 12 човека и въпреки това, дори и този трибунал е оспорван и донякъде с основание. Оспорван е, защото в него участва съветската страна и то не кой да е, а едно лице на име Никитченко, който е един от „героите” обвинители на показните процеси в Москва през 1936 година. Може да си представите за какви „юристи” става дума. И точно този Никитченко ще съди национал-социалистите за техните престъпления срещу човечеството, когато и той е извършвал същите престъпления! И все пак на този съд са осъдени само 12 души на смърт. А какво да кажем за избити без съд и присъда хора? И то не за 12 души, а за десетки хиляди!
Но аз бих поставил и въпроса защо пък само след 9 септември? Нима преди 9 септември комунистическите терористи не са избивали хора? Доколкото ми е известно, за периода от 1941 до 1944 комунистическите терористи, които действат по заповед от Москва, за да превърнат България в съветска република, са избили около 3 хиляди души - предимно кметове, свещеници, учители и мнозина, които са демонстрирали негативно отношение към комунизма. Това са цивилните жертви на комунистическите терористи преди съветската окупация на България.
А какво се е вършило в първите дни и часове от установяването на съветската окупация у нас, можем да научим от доклада на Христо Троански, изнесен на конференцията в Копривщица през 2004 година. Ето кратък откъс:
„Червената армия нахлува в българска територия на 8 септември в 9.00 часа... Окуражени от нейното присъствие, местните комунисти се самообявяват за власт на ОФ и веднага показват как ще управляват. Случилото се във Варна отлично илюстрира и онова, което става в останалите селища на „освободените” земи и което ще се разрази навсякъде в страната. В крайморския град ”въстаниците” плъпват из улиците на лов за „фашисти”. Една от първите им жертви е енорийският свещеник отец Светослав Василев, когото премазват от бой и се гаврят с трупа му. Сетне убийците се юрват към дома на Христо Недев, юрист, водач на местните легионери. Извличат го и с ритници и удари го повеждат към Морската градина, където на първото удобно за бесило дърво му окачват въжето. След тази флагрантна публична екзекуция иде редът на командващия Трета българска армия генерал-лейтенант Никола Христов. Него, пак пред очите на гражданството, го разстрелват от упор политзатворникът Ангел Георгиев и секретарят на областния комитет на БРП Ламбо Теолов. Няма съд, няма присъда...
По същото време, без да дочакат „освободителите”, комунисти пребиват с тояги в Горна Джумая известния публицист и издател Данаил Крапчев, собственик на софийския всекидневник „Зора”. Сутринта на 10 септември Крапчев е намерен увиснал на въже в един вагон на жп гарата.”
И така нататък. Очевидно според становището на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание и според историци като Андрей Пантев (вж. стенограмата) такива като Данаил Крапчев са заслужили убийството си
Росен Тимчев написа:Няма по кървава дата в българската история...
Има, има...
Тамън и аз това щях да напиша.
Във всяка държава има убийства, има смърт, преврати, свалени правителства, монарси...
Просто на нас българската история ни изглежда по-тежка, защото сме част от нея.
Don't look back, 'cause you know what you might see "И най-добре скроените мечти на мишките и хората
остават често неосъществени." Of Mice and Men
Първо- не ми говори по този начин...Второ - на щат и хонорар са били навремето доносниците и комсомолските секретари, възхваляващи Тодор Живков, явно им симпатизираш. Мен никой не може да ме държи на хонорар и щат и знаеш ли защо?
Защото не могат да си го позволят
Викаш, ти си от онези дето наемат на щат Знам ги какво представляват такива като теб, точно те са ставали доносници и партийни секретари. И сега това стават, само че се крият зад по-модерни термини
„Той се смееше в обратнопропорционална зависимост спрямо съдържанието на хумор в ситуацията.“
Вероятно в твоето семейство е имало доносници и партийни секретари, та толкова пишеш за тях... аз за моето съм спокоен. Това имах да ти кажа, всеки отговор в повече е излишен- няма да промени нищо. Аз ще си следвам темата, щом не ти допада недей да четеш!
Спомени на Инж. Борислав Стоименов за Полк. Панчо Атанасов- разстрелян през 1944 г.
Полковник Панчо Атанасов е роден през 1897 г., а през 1921 г. е произведен в офицерски чин. Бил е инструктор на конницата на няколко випуска на Военното училище, офицер в Първи конен и в Гвардейския полк. През 1941 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на Пети конен полк. Беше блестящ офицер – интелигентен, музикален, с широка култура. Винаги общителен, шеговит и закачлив- говореше с войниците на техния диалект, за да го разбират по-добре. И го правеше много внимателно и деликатно, за да не мислят, че им се подиграва. Всички войници бяха очаровани от командира си. Може би моят спомен за този достоен български офицер звучи фантастично, но така беше....
Съветските войски се приближаваха към северната ни граница, за България и за полка ни настъпваха тежки дни. Намирахме се в района на Разлог, където имаше атаки от партизани. Преди разквартироването командира ни събра в двора на училището и произнесе реч..за жалост помня само основното от нея – ‘ За България идват тежки времена! Ние трябва да запазим спокойствие, да не се поддаваме на провокации, да не огорчваме никой с поведението си! Единствено здрава и дисциплинирана войска може да запази целостта на родината. Вярвайте ми, войници, както аз ви вярвам!” Беше август 1944 г. Събитията стремително върввха към трсгичен равой. Дойде девети септември...напуснахме Разложкия край, войната бушуваше и се убиваха невинни хора, но не от вражеска ръка!
Замръкнахме в казармите на 22-и пехотен полк, Дупница. 12 септември 1944 г. Забелязахме червени знамена, групи изплашени хора, чувахме единични изстрели.
Зловеща картина беше- шепа полуграмотни затворници, обущари, криминални типове, неуспели ученици, избягали войници осъшествяваха комунистическата “правда и добродетел”. Вечерта Полк. Атанасов събра офицерите и поиска от нас да не забравяме България, клетвата, офицерската си чест и дълг. Усетихме, че дава последната си заповед. Арестуваха го на 13 септември. Биз изведен извън града и разстрелян...оказало се, че изстрелът не бил точен. С цялото си съзнание, че не е виновен, оцелелият полковник след дни бродене се предал във Военното училище. След дълги инквизиции, този път убиецът бил точен...
Полковник Атанасов имаше една вина – обичаше войниците си! Едно престъпление, че обичаше народа си и присъда – смърт заради България! Тези спомени пиша, защото се чувствам задължен към паметта на моя командир след толкова години мълчание, но и заради връстниците на моите внуци, които трябва да знаят и да помнят, че е имало достойни български офицери, погубени от ръката на злодеи.
Малко информация за 1 и 2 състав на “народния” съд Новоселци /Елин Пелин/ осъдил офицери от цялата страна и неспоменавани досега “главни обвиняеми” –
1 състав – с главен обвиняем майор Борис Стоянов, командир на Щурмовата артилерия, родом от Разград, той е единственият чужденец – пълен отличник на Германската генералщабна академия. В началото на войната командва немска щурмова батарея на Източния фронт, като частта му е спряна от съветски бункер, който стреля упорито. Майор Стоянов достига сам до амбразурата, изправя се и хвърля гранта и обезврежда противника, при което и двата пагона на шинела му са откъснати от руската картечница. Награждаван многократно с немски и наши военни отличия. Осъден на смърт, присъдата е изпълнена с колове, заровен полужив.
2 състав – главен обвиняем полковник Манов, началник на щаба на полка, родом от Дупница. Отличен офицер с много отличия- последвал съдбата на майор Стоянов. Освен тях са убити още 23-ма офицери, като присъдата е изпълнена в изкопана яма на гробищата на Новоселци /Елин Пелин/ Основен изнструмент за присъдите- дървени колове.
“Народните съдии” дали присъдите и главният им изпълнител –
Димитър Рангелов Алексиев – роден в с. Богданлия, Елинпелинско, ключар с основно образование - съдия
Сава Димитров – роден в с. Караполци, Елинпелинско, шивач, без образование, след 9 септември “заместник-комендант”!?! на Новоселци - съдия
Капитан Ангелов – от Стара Загора, бивш батареен командир, уволнен от армията за престъпление - съдия
Георги Варджиев – от с. Елешница, изпълнител на присъдите, лично ръководел убийствата, неграмотен, без образование. След 9 септември е назначен за..... “комендант”! на Новоселци......
Росен Тимчев написа:Вероятно в твоето семейство е имало доносници и партийни секретари, та толкова пишеш за тях... аз за моето съм спокоен. Това имах да ти кажа, всеки отговор в повече е излишен- няма да промени нищо. Аз ще си следвам темата, щом не ти допада недей да четеш!
Росене без "вероятно", защото като му гледам постовете със сигурност дядо му е бил партизанин, а после и секретар. Но остави, той не знае какво е да си се трудил, да си чел книги, да си си създал име в обществото, а после да се появят някакви кравари и свинари да те убият, да се настанят в апартамента ти в центъра на София и да спят спокойно.
А Средкова е съветник на Първанов - комунистчето от пернишкото гето,помниш го,нали? Дето е още президент.
Росен Тимчев написа:Вероятно в твоето семейство е имало доносници и партийни секретари, та толкова пишеш за тях... аз за моето съм спокоен. Това имах да ти кажа, всеки отговор в повече е излишен- няма да промени нищо. Аз ще си следвам темата, щом не ти допада недей да четеш!
Росене без "вероятно", защото като му гледам постовете със сигурност дядо му е бил партизанин, а после и секретар. Но остави, той не знае какво е да си се трудил, да си чел книги, да си си създал име в обществото, а после да се появят някакви кравари и свинари да те убият, да се настанят в апартамента ти в центъра на София и да спят спокойно.
А Средкова е съветник на Първанов - комунистчето от пернишкото гето,помниш го,нали? Дето е още президент.
Подозирам, че тая част с книгите и ти не я знаеш Иначе не би си позволил да говориш така.
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Пламна автобус със социалисти, честващи 9 септември
Запали се двигателят на един от автобусите, с които привържениците на БСП от Пловдив пътуваха вчера към местността Копривките в парк Родопи, за да отбележат 63-ата годишнина от 9 септември и да се срещнат с лидера на БСП Сергей Станишев, съобщи радио Пловдив.
Малко преди пристигането на Копривките двигателят е избухнал в пламъци. Хората са свалени от автобуса и качени на друг. Няма пострадали пътници. На тесния и стръмен път се е образувала колона от над 10 автобуса в посока на местността. Авариралият автобус останал на място, за да го доизгасят. Автобусите са пътнически - на пловдивския градски транспорт и са били наети за сборището на Станишев.
В местността Копривките вчера се проведе областен събор на БСП. По целия път от Пловдив през хижа "Здравец" до "Копривките" имаше засилено полицейско присъствие.
Ще ме простите, но се държите ужасно, като че ultrafina може да е отговорна за дядо си. Дори и Сталин след края на Втората световна война е стигнал до прозрението, а за него е било наистина трудно, че "децата не отговарят за бащите си"! Ако искате да й помогнете, изоставете този състрадателно-менторски тон. Никой на тази възраст не го заслужава за неща, станали преди половин век! 
Знам ги какво представляват такива като теб, точно те са ставали доносници и партийни секретари. И сега това стават, само че се крият зад по-модерни термини 
А ти ще си следваш темата разбира се, то тия пари трябва да се печелят 
