През 1911 Дико Илиев постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16 пех. Ловчански полк в Ботевград. Оркестрант във Военното училище в София (1919–20). След Първата световна война преустановява тази си дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Област Враца (1920–31). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36 пех. Козлодуйски полк (1931–58). През 1948, след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтана.
Д. Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро“ (1917). Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора. Творчески особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово, чешкия капелмайстор Ал. Вейнер (1931–41), когато Д. Илиев пише най-популярните си хора и маршове.
Сетих се да пусна тая тема тука. Няма, няма нито един човек в тоя форум, който да не е чувал поне Дунавско хоро, убеден съм. Съответно и за Дико Илиев.
Ха честита годишнина на тоя именит българин. Аз обмислям да посетя някое от честванията тази година, да пийна малко руйно домашно вино и да се потопя в българската битова атмосфера, тъй прекрасна и уютна
