Какво правим когато той/тя си отиде...?

[radja]

Колеги, аз съм последният изрод с такъв тип мислене, останал да живее по тези ширини, но... все пак... да си кажа.
В момента с термина "любов" се назовават две неща:
1. Занимание тип хоби, да си имаш някого, да те топли и да те забавлява, да кажем. Това се прави защото повечето хора си имат някой, така е модерно, не изглеждаш неудачник и ... абе такива се водят времената сега, някакси всички го правят, защо не и ти? Може да се попривържеш малко към другия... да си внушиш, че го обичаш, ако държиш да се правиш на морален или копнееш да те сполети "онази любов" или да не се самозалъгваш по въпроса и да си наясно, че всичко е заради веселото. Всичко това, обаче, не означава, че от подобни раздели не боли...напротив...ужасно е... драми, истерии, това наранената гордост е страшна сила... но всъщност, то не е гордост бе, то "сърцето е разбито". Дали?
2. Любов с главно Л. Тя просто се случва, преобръща цялата ти вселена, прави те по-добър, кара те да осъзнаеш, че въпреки, че досега не си се "занимавал" с любовта тип хоби и ти е било самотно някак, чакането си е заслужавало, защото той/тя е всичко от което някога си имал нужда. Не е най-красивият, не е най-умният и вероятно не е най-силният. Обаче някак... това не му пречи да е най-прекрасното същество на света. Защото просто е Той/Тя. А няма по прекрасно от това. И не ти трябват никакви красавци/красавици или умници. Нямаш нужда от тях. Той/Тя е всичко. Просто всичко. И когато не е до теб, нищо няма особено значение, ако не можеш след това да го споделиш с него/нея. Нещата придобиват пълноценен смисъл едва след като ги осмислиш и през неговото възприятие...
И когато се наложи да се разделиш с такъв човек, боли много. Защото той те оставя без нищо, всичко е скучно без него, навсякъде е самотно без него. Светът е празен, когато не е наблизо. Но пък раздели при Любовта се случват рядко, почти винаги заради външни причини... А дали някога се отказваш и спираш да го търсиш във всеки и де се ядосваш, че не са добри колкото него... Вероятно да. Но една част от теб винаги си остава негова. Такива любови не се случват често, обаче. Повечето хора просто не умеят да обичат и... е щастие е да ти се случи... въпреки че понякога боли, винаги оставаш неимоверно по-богат след подобна Любов, дори да има раздяла.

изродите в този форум са поне двама.

[sientelo]

Ааа, бъркате сметките със Xin сме една партия

[sientelo]

Абе убедена съм само в едно и хората много добре са го казали Всяко зло за добро при мен се получи точно така

[Дъждът върху лицето]

Абе убедена съм само в едно и хората много добре са го казали Всяко зло за добро при мен се получи точно така

Съгласна съм!!

[Babsy]

Зависи колко време съм била с човека и какво съм изпитвала към него ... ако не е било нещо сериозно грам не ми пука.... но ако съм умирала за този човек - Яка депресия и много рев.....

[black_lady]

Сама - депресирана и плачеща, наистина. За пред хората - усмихната и безразлична. Не си позволявам демонстриране на чувства... Бих го направила само пред най-най-близките ми хора, иначе никога. Може и да умирам отвътре, но няма да оставя случайни хора да ме гледат съсипана

[Дъждът върху лицето]

Сама - депресирана и плачеща, наистина. За пред хората - усмихната и безразлична. Не си позволявам демонстриране на чувства... Бих го направила само пред най-най-близките ми хора, иначе никога. Може и да умирам отвътре, но няма да оставя случайни хора да ме гледат съсипана

Подкрепям напълно. Аз даже пред приятелите ми не показвах, че страдам... Предпочитам да го изживея сама.

[Swаy]

Давам си време...а то все не е достатъчно...

[rogertaylor]

Стоя в ъгъла, рева, гриза си ноктите и от време на време правя по някоя резка по вените с ножчето...и те така...

А сега сериозно - 2 пъти са ме рязали...единия път мацето пратило смс на най-добрата си приятелка да влезе в чата и да ми пише, че оная се връща при бившия си...омфг, рофл Най-тъпото е, че сякаш света свърши тогава и една седмица гледах тъпо като теле в железница.Но ми мина все пак.Другата раздяла - 3 дена преди св.Валентин ме скъса... - да ви кажа, това жените НЕ СА ХОРА.Имате ли сърце бе?!Поне да беше изчакала да мине св.Валентин...там вече е сложна история - година и половина "оправяне", а още ми прескача сърцето като се видим на по кафе...жени

[black_lady]

rogertaylor, защо да не сме хора? Това, че връзката не върви, ясно си показва, че смисъл от протакане няма. Дали ще те зареже преди или след празник - резултатът е еднакъв. И е много по-добре да прекъсне връзката си сега, отколкото да върти любов с бившия зад гърба ти, нали

[phoebe]

you dont understand shit, black_lady.

свети валентин=чукане

[black_lady]

you dont understand shit, black_lady.

свети валентин=чукане

Ами за мен: човек с връзка=редовно чукане Св. Валентин не е ден, в който сексът е по-различен, едва ли специално за празника на някого ще му порасне втори...

[rogertaylor]

rogertaylor, защо да не сме хора? Това, че връзката не върви, ясно си показва, че смисъл от протакане няма. Дали ще те зареже преди или след празник - резултатът е еднакъв. И е много по-добре да прекъсне връзката си сега, отколкото да върти любов с бившия зад гърба ти, нали

1.Не беше до "невървене", а имаше съвсем други причини.
2.Използвах сарказъм...
3.Първата се върна при бившия си, не втората.

[sobriety]

Какво правя?
Сядам на бюрото, пиша хладнокръвно прощалното си писмо и след дълги размисли точно как да го направя - се нагълтвам с опаковка аспирин и шише водка... в крайна сметка не искам да има много кръв! После някой трябва да чисти, поне в смъртта си да помислим за другите хора! Нали?
Леле ама защо съм жива тогава?
Всеки е преживявал тежка загуба с човек, когото обича, гадже, приятел, брат, сестра.. роднина. И колкото и нищо да няма смисъл тогава , нещата си идват на мястото. Не мисля, че е в сила: всяко зло за добро. Но определено нещата се нареждат. Дали са щели да се наредят по-добре или не няма смисъл да мислим, за да не потънем в тихото безумие на любимото "if only.."
Хората трябва да са силни - така че БЪДЕТЕ СИЛНИ, моля;)

[renesanz]

точно така. това,което не ни убива ни прави по-силни и заради самите нас трябва да продължим напред. защото нямаме цяла вечност да ревем за другите,имаме свой път. аз пък след някаква загуба винаги се чувствам все по-силна и по-оптимистично настроена.